|
По време на кастинга Бойл и Колсън обикалят Щатите, Канада, ОК и Индия в търсене на подходящи актьори, които да предложат убедително изпълнение на английски и да попаднат в трите възрастови групи на историята – 7 г., 13 г. и 18 г.
Те стигат и до един индийски кастинг директор – Лавлийн Тандан. „Нейната роля постоянно се разширяваше. Тя не само намираше децата, но превеждаше и режисираше заедно с мен”, казва Бойл. „Преведе ме през най-фините културни особености на живота на улицата и дори режисира втори екип, който ни следваше през града. Понякога тя беше истински асистент-режисьор и нямаше да мога да направя филма без нея.”
Първоначалното намерение е филмът да се заснеме в Англия, въпреки че децата от „Джуху” в Мумбай ще говорят махарати, който е местен диалект на хинди. Много от по-младите актьори, които говорят английски, са завършили училища за средната класа и се оказват неподходящи за продукцията поради две важни причини – техният вид и поведение пред камера и затрудненията, които може да изпитат по време на снимките в гетата, сред общество, което е много далече от техния начин на живот.
„Интервюирахме стотици малки деца. Накарахме ги да кажат репликите на английски и наистина бяхме отчаяни”, казва Колсън. „Не вярвахме, че ще можем да постигнем успех. Но някой предложи по-малките деца да си кажат репликите по сценария на Бюфо на своя език, а след това героите да преминат на английски във втората част.”
„Нашият кастинг директор и асистент-режисьор Лавлийн Тандан направи бърз превод. В началото на филма има сцена в тоалетната. Събрахме няколко деца от улиците в околността да я изиграят на хинди. Бяха много весели. Изведнъж се оживиха. Веднага разбрах, че това е правилният подход.”
„Наистина стигнахме случайно до това решение, но смятам, че то придаде на филма още по-голяма автентичност. Даде ни възможност и да намерим тези три невероятни деца актьори.”
Азхарудин Мохамед Исмаил, който играе ролята на младия Салим, и Рубина Али, която играе ролята на младата Латика, бяха открити в гетата, но впоследствие бяха изпратени от екипа да учат. „Успяхме да ги изпратим на училище и се надяваме да останат там, докато навършат 16 г.”, казва Бойл. „Последния път, когато ходих там, те вече разбираха малко английски. Особено Рубина ми говореше на английски, което е удивително, а Аза рисува много хубаво. Той обича да рисува и да оцветява.”
Основното затруднение на Бойл при намирането на изпълнител за ролята на порасналия Джамал е заради външния вид. Макар че кастингът се провежда в Мумбай, Калкута, Делхи и Хенай, екипът установява, че повечето кандидати са твърде възрастни за ролята или са в изненадващо неподходяща форма.
„Не намирах никого, който да е достатъчно млад за този образ”, обяснява Бойл. „Младите мъже в Мумбай са твърде добре сложени, което се дължи на културата им. Те тренират редовно, защото смятат, че такъв вид се търси. Ако трябва да направят впечатление във филмите, трябва да имат безупречно тяло, а аз не исках точно такова. Исках най-обикновен мъж. Не исках такъв, който да прилича на герой.”
Но не Бойл открива Дев Пател за ролята на Джамал, а дъщеря му. „Кейтлин е голям фен на „Скинс”. Казала на майка си, която организира кастинг за филма в ОК: „Накарай го да види Дев Пател.” Наистина не бях се сетил за Дев”, казва той. „Гледал съм малко от „Скинс”. Хареса ми. Когато тя го каза, аз се замислих.
Едно от нещата, които ме насърчиха за него, беше, че ни подтикна да подберем много млад актьорски състав за филма. Отначало смятахме да възложим тийнейджърските роли на 18-годишни, а в края на филма, когато той вече е в шоуто, да бъде малко над 20-годишен. Осъзнах, че това е грешка. Важно е това, което им се случва, да стане, когато те са на 13 години. Това е екстремното, неприемливото и типично индийското. Обхващаме възрастовите групи на 7-, 13- и 18-годишните. През този кратък период от време те натрупват опит, достатъчен за цял живот.”
Пател е един от малцината, които са одобрени на кастинга в Лондон. По-голямата част от актьорския състав е от Мумбай. „Решихме, че Дев подхожда много за ролята на човек, който се чувства като риба на сухо”, казва Колсън. „Той е изключително приятен, много симпатичен. Ние не искахме някакъв Херкулес. В образа на Джамал има много невинност и голям оптимизъм, ако искате. Той никога не губи добротата си, въпреки различните злини, които го сполетяват. Освен това той никога не губи невинността си, въпреки всичко, което му се случва.”
„Ходих на четири прослушвания, всъщност на пет, и след всяко от тях си казвах: „По дяволите! Не получих ролята.”, спомня си Пател за кастинга. „Прибирах се, почти облян в сълзи. Помня, че мама ходи до банката и ме чакаше да отидем на пазар. Когато пристигнах, тя беше просълзена. Попитах: „Мамо, какво има?” Тя каза: „Няма да повярваш кой ми се обади току-що.” Каза ми новината. Изпаднахме в екстаз. Буквално бях шокиран. Не можех да повярвам, честно казано. Много исках да се свържа с Дани, за да проверя дали е истина, или някой ми върти номера.”
Това е първата му роля в игрален филм. Пател е отраснал в Хароу, северозападен Лондон. Той се притеснява как ще пресъздаде образ на човек, роден и отраснал в гетата на Мумбай. Под голямо напрежение е, за да усвои акцента. Понякога пристига преди обявения час за снимките, за да се потопи в атмосферата на снимачната площадка и да попие маниерността и тона.
„Трябваше да играя емоционални сцени, физически сцени и това много ме изтощи”, казва той. „Дани намира начин да изтръгне от теб подходящата емоция в сцената.”
В подкрепа на твърдението си Пател разказва за сцената, в която побеждава в телевизионното състезание. „Бях спечелил парите и трябваше да мисля за Латика - за момичето, което обичам. Залепиха нейни снимки и снимки на децата на екрана пред мен, за да мога да си спомня и да се усмихна.
„Дани обича да импровизира на снимачната площадка. Той винаги те насърчава да опиташ нещо различно. Прави един дубъл и след като е доволен, ти подхвърля нова идея като „представи си, че изпитваш това” или „ето какво ти се е случило”. Изиграваш сцената от съвсем различна перспектива и сюжетът се развива в друга посока. Смятам, че крайният продукт е по-скоро триизмерен.
Когато отидох за пръв път на прослушване, имах само част от сценария. Беше една от най-интензивните сцени. Карах се с брат си и той казваше: „Ти си луд. Няма да спечелиш това момиче.” А аз: „Обичам я. Тя е моята съдба.” Помислих си: „Много е напрегнато.” Аз съм отраснал в Лондон. Аз съм едно нахакано конте. Никога не съм изпитвал такова чувство.”
Потапянето в индийската култура и поемането на главната роля е емоционално преживяване за Пател. Той е бил в Индия на сватба на роднини няколко години преди снимките. Тогава е бил зле нахапан от комари и е подготвен за най-лошото. „Казах: „Никога повече няма да се върна на това място.” Когато отидох там бях добре подготвен със защитни средства против комари и всичко останало. Но беше удивително. Сякаш намерих друга част от самия себе си. Аз съм британски азиатец. Детството ми премина в Лондон. Отидох в Индия и се докоснах до корените си. Беше много хубаво. В Лондон имаме фестивали и празнуваме Дивали вкъщи. Но да го видиш в Индия е съвсем друго нещо!”
Като го запитахме за любимия му момент по време на снимките, Пател се усмихва. „При заснемането на сцените с Ирфан Хан (полицейския инспектор) и Саурабх Шукла (сержант от полицията) научих толкова много от тях, защото те са напълно различни актьори. В началото се натъкнах на звезди. Бях гледал само „Името” с Мира Наир, преди Ирфан да дойде на снимачната площадка и бях възхитен, защото изпълнението беше толкова добро. Саурабх постоянно ме разсмиваше по време на снимките. Има една сцена, в която ме разпитва. Той ми удря шамари, бие ме, но пак успява да ме разсмее, защото импровизира текста. Аз виках от болка, но вътрешно се смеех.”
Макар и братя, Джамал и Салим умишлено са представени като противоположни образи, за да има Бойл възможността да покаже на публиката как техният избор ги отвежда по съвсем различни пътища. Двамата братя са подложени на насилие на много ранен етап от живота си, но всеки реагира различно на травмата от смъртта на майка им – Джамал си остава добър, докато брат му Салим води живот, изпълнен с насилие и бруталност.
Когато Бойл открива Мадхур Митал и го прослушва за ролята на Салим, настъпва разместване във възрастовия диапазон. Първоначално Митал е предвиден да изиграе ролята на Салим в междинна възраст, но Бойл решава, че той е достатъчно зрял и улегнал, за да изиграе порасналия Салим. След половин дузина прослушвания Митал е избран за ролята на Салим, но след сериозно пътнотранспортно произшествие има притеснения, че той може да не е готов да я поеме.
След сблъсък между велосипед и рикша Митал остава с дълбок белег на брадичката. „Той се удари в мен и аз паднах. Имам 12 шева. Така по-лесно навлязох в образа”, смее се той. „Салим трябва да е корав мъж, така че наистина помогна.”
Митал е привлечен от образа, главно защото Салим е агресивен и егоцентричен, но дълбоко в себе си изпитва състрадание, което се проявява само в развръзката. „Той е образ, който всеки актьор мечтае да пресъздаде, честно казано”, признава Митал. „Той е мъж, когото всички мразят, но очевидно има и мекота на характера, за която не иска хората да знаят, защото не желае да видят, че той е нежен човек.”
Отношенията му с по-малкия му брат Джамал са интригуващи. „Те са пълни противоположности, но все пак има нещо, което ги свързва. Все пак са братя, родени са от една майка и във вените им тече една кръв. Те наистина са обичат, но много се дразнят взаимно, защото Джамал е твърде добър за Салим, а Салим е твърде лош за Джамал. Те се мразят, но повече се обичат. Тъка че това са съвсем нормални братски отношения.”
Латика е любовният обект, но има много малко екранно време с Джамал. Това означава, че екипът трябва да намери някого, заради когото, както се изразява Бюфо, човек е готов да отиде на другия край на света.
Бюфо казва, че актрисата, която избира Дани за Латика – Фрида Пинто, притежава изключителна красота и създава впечатлението за тъга, което е важно условие за участието й във филма.
По време на проучването Бюфо установява, че значителен брой жени, в частност от предградията, са склонни да отстъпват на мъжа при вземането на решения. Пасивността в образа на Латика създава трудности. „От драматична гледна точка не е много добре да има пасивен образ. Затова се опитах да направя Латика по-активна. Но въздействието на страната си каза думата и тя е зависима от волята на тези много властни мъже, което е типично за Индия.”
Кастинг директорът и индийски асистент-режисьор Лавлийн Тандан се свързва с агента на Пинто и му съобщава, че има кастинг за главна женска роля. Пинто обяснява: „Агентът ми каза: „Трябва да опиташ, защото играта ти е много интересна.” Затова отидох да се срещна с нея в офиса й. Първото ми впечатление беше, че тя е много топъл и мил човек. Каза ми: „Филмът е на Дани Бойл.” А аз: „Трейнспотинг”. Познавах го много добре, защото когато бях в колежа, имахме курс по филмова критика и един от обсъжданите филми беше той. Много ми хареса”, усмихва се тя.
В хода на кастинга Пинто чака шест месеца, преди да научи, че е получила ролята. „Честно казано, беше кошмарно. Първия месец след прослушването с Лавлийн Дани дойде за пробни снимки. Бях много притеснена, защото дотогава не се бях срещала с режисьора лично. До четвъртия месец си мислех, че няма да стане. Смятах, че продължават да ме търсят, защото смятат, че не съм достатъчно добра и искат да ми дадат още един шанс. На петото прослушване мислех, че съм отпаднала, но на шестото почти избухнах в сълзи. След шест месеца, когато агентът ми се обади и ми каза, че съм одобрена, изпаднах в екстаз. Не можах да повярвам, докато не подписах договора.”
Навлизането в образа на Латика е процес, който Пинто смята за ободряващ. Бойл я води през сцените, съветва я и й дава свободата да опита нов прочит на сценария. Тя бързо успява да разбере откъде ще дойде силата на образа. „Дани искаше да проуча образа колкото може по-добре. Прекаленото гримасничене не прави добра услуга на актьора. Дани ме научи да приемам образа.”
Макар всички сцени с участието на Пинто да са драматични и да предават нейната болка и безпомощност, тя е сварена неподготвена на спирка на метрото, когато минувач решава, че наистина е в беда. Тя обяснява сцената: „Гангстерите ме влачеха към колата, а аз виках: „Джамал, Джамал!”. Буквално молех хората за помощ, но никой не ми помогна. Накрая ме натъпкаха в колата. След това се върнах за следващите снимки. Един мъж дойде при мен и попита: „Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?” Аз само го погледнах и казах: „Снимаме.” А той: „Много ме изплашихте.” Бях изключително доволна, защото съм била убедителна.”
Физическото пресъздаване на образа, който минава през три възрасти, е жизнено важно, ако Бойл иска да убеди публиката, че младите и порасналите герои пресъздават едни и същи образи. Бойл насърчава актьорите да гледат изпълнението на колегите си по време на репетициите. Ролите се разменят така, че образите да играят себе си на друга възраст и да правят колкото може повече заемки помежду си.
„Трябва да намериш хора, които могат да изиграят всяка част, и да постигнеш внушението, че това е един и същи човек”, казва той. „Не искахме да постигаме ефекта с помощта на грим, протези или нещо такова. Искаме да създадем впечатлението, че са пораснали естествено. Като избрахме 18-годишните, започнахме да преглеждаме отново хората, минали на прослушване, за да видим с кои от тях имат прилика.
Но, разбира се, до голяма част, каквото и да правим, всичко зависи от публиката и от динамиката на сюжета”, казва той. „Трябва да подхождаш с малко стил и увереност. Те трябва да се сраснат с образа колкото може повече и аз съм убеден, че публиката ще повярва.” Бойл попада на голяма находка в лицето на Джамал. „За наше облекчение установихме, че двама от кандидатите за ролята на Джамал имаха големи клепнали уши. Голяма част от кадрите са снимани в гръб и човек си мисли: „Виж, този е същият. И той има клепнали уши.”
„Много е трудно да се работи, когато деца, тийнейджъри и възрастни пресъздават един и същи образ”, обяснява Бюфо. Фризьорите и гримьорите свършиха много работа, прибраха ушите и работиха съвместно със стилистите. В един конкретен кадър от филма се вижда тилът на Джамал, а след това картината се пренася плавно пет години по-късно. Той има много характерни уши, които стърчат леко. Това е начин подсъзнателно да се свържат образите от по-ранна и по-късна възраст. Много е трудно за изпълнение. Интересното е, че никой не каза, че не е повярвал, че това е той на различни възрасти. Предполагам, че сме успели, но все пак е много трудно.”
Танай Чхеда (Джамал на 13-годишна възраст) си спомня първото си превъплъщаване в образа. „Всички отидохме в офиса. Гримьорите бяха дошли да ни видят. Тогава имах силно къдрава коса, а другите двама за образа на Джамал бяха с прави коси. Чудех се как ще заприличам на тях. Как ще ни направят еднакви? Те изправиха косата ми. След пет минути погледнах нагоре и от главата ми се вдигаше пара. Но резултатът от едночасовия престой във фургона на гримьорите беше много добър. Асистент-продуцентът Чирааг винаги ме вижда гримиран, но когато отидох на площадката без грим, той не можа да ме познае и ме попита дали съм брат на Танай.”
Играта „Стани богат” има силно присъствие във филма. Истинското шоу, стартирало в ефир в Индия през май 2000 г., е огромна сензация и първият му водещ е боливудската легенда Амитабх Бачан, а наскоро – от номер едно в индийската класация – Ша Рукх Хан. Голямата награда в индийското шоу е 20 000 000 рупии. Анил Капур, който играе ролята на Прем Кумар в телевизионното шоу във филма, е голямо име в Боливуд и често играе злодея в големи боливудски продукции. Капур обяснява как са го избрали за водещ на шоуто.
„Получих SMS от близък приятел, който ми спомена за филма. С Дани Бойл започнахме да си разменяме имейли. Честно казано, не го приех сериозно. Веднъж случайно споменах Дани Бойл пред децата си. Двете ми деца – дъщеря ми и синът ми, подскочиха и казаха: „Татко, това е Дани Бойл!” А аз: „Така ли?” Казаха: Снимал е „Трейнспотинг”, „Плажът”. Той е велик режисьор, фантастичен режисьор. Поне се срещни с него. Иди да видиш за какво става дума.”
Капур открива допирни точки с образа на Кумар. И неговата собствена кариера започва с малки роли, преди да му възложат главните роли в едни от най-големите боливудски продукции. „Водещият Прем Кумар също е от гетата. Той постига успех, става голяма звезда и знаменитост. Шоуто му е номер едно. Той е негов продуцент и водещ, затова контролира всичко. Честно казано, като актьор съм работил в индийски филми години наред и в началото на кариерата си започнах скромно, а после се издигнах. Виждате, че успях да се идентифицирам с много неща, но не и от гледна точка на морала. Той не вярва в никакъв морал. Иска да задържи властта си.
Изпратиха ми сценария. При нас, в Индия, няма практика да се чете сценарият. Казах: „Кой ще го чете сега?” Помолих сина си. Казах му: „Прочети сценария.” Той го прочете и каза: „Ако не изпълниш тази роля, ако не играеш в този филм, аз ще се изнеса от тази къща.”
Като индийски актьор, Капур е заинтригуван да види колко добре Бойл и екипът му са предали визията за Индия на екрана. Резултатите го впечатляват. „Погледът на Антъни и Дани към Индия извиква чувството, че почвата на Индия е там. Можеш да помиришеш Индия в „Slumdog Millionaire”. Никой от филмите, направени от чужди режисьори, не е успял да улови това досега. И местата, където Дани е снимал филма... Дори индийски филми не са били снимани на такива места.”
Капур смята, че е научил много от работата си с Бойл във филм, правен от хора, извън индийските киносреди. „Изобщо нямах усещането, че работя с чужденец. Научих се как да водя, как да сплотявам целия екип така, че всеки да даде максимум от себе си, докато гледах колко добре се отнася той с всички.
Ако някъде допуснех грешка, той казваше: „Не се пали.” Защото ние, индийците, сме склонни да реагираме твърде емоционално. Понякога той ми позволяваше свобода на действие, но все пак ме контролираше от време на време. Беше напълно възприемчив към всичките ми инстинкти, предложения, към всичко, което ми хрумнеше, към моята интерпретация на всяка сцена. През по-голямата част от времето се съгласяваше с мен, което страшно много ме изненада. Твърде рядко режисьорите в Индия приемат интерпретацията на актьорите.”
|
