Продължението на „Здрач” се разпространява в повече от 350 уеб сайта на предани почитатели, което направило кастинга един деликатен процес. „Ако посетите уеб сайтовете на феновете, всеки, който е прочел книгата, вече многократно е определил кастинга за филма,” казва Мурадиан. „Ние прочетохме някои от техните предложения и си дадохме сметка, че е невъзможно да угодим на всички, затова трябваше да разчитаме само на себе си. Смятаме, че актьорите, които сме избрали са най-подходящи за съответните герои.”
„Отне ни цяла вечност да изберем актьорите за този филм, но щом открихме Бела и семейство Кълън, осъзнах, че най-накрая сме успели. Когато ги видях всички да влизат в роли, направо ми спря дъха, и не защото не съм очаквал да работят. Точно обратното. Аз живеех с тази книга няколко години подред. Когато най-сетне видях всички актьори заедно пред мен, бях направо омагьосан.”
Най-важното беше да открием актриса за Бела. „Караме едно младо момиче да носи отговорността за голяма привилегия на раменете си,” казва Мурадиан. „Това е много трудна задача. Трябваше да открием някого, който физически да съвпадне с това, което искахме да бъде, но в същото време да е и много добър актьор, който да отрази всички нюанси на ролята. Списъкът беше много кратък. Работата на Кристен Стюарт сама говори за себе си. По особен начин, тя беше лесен избор, погледнато от тази гледна точка.”
Кристен Стюарт била само на 17 г., когато се заснема „Здрач”, а вече се е снимала с Джоди Фостър в „Паник стая”, с Емили Хърш в Into the wild и с Денис Куейд в „Гърлото на дявола”.
Стефани Мейър била впечатлена от младата звезда. „Кристен вече е участвала в изненадващо голям брой филми,” казва Мейър. „Около Бела се случват големи драми. Опитът на Кристен много помогна за ролята. Тя излъчва поразителна уязвимост, която е много подходяща за Бела.”
Стюарт казва, че преди прослушването на филма, тя не е чела книгата. „И изведнъж, накъдето и да се обърнех, всички говореха за „Здрач”. Чудех се как съм могла да пропусна тази книга? Всички мои познати я бяха чели.”
Относно изиграването на литературен идол на едно поколение, Стюарт казва: ”Искам всички да са щастливи. Всеки ще види нещата по различен начин. Толкова много момичета са обсебени от книгата и искат да бъдат Бела, което прави мисията много трудна. Наистина се надявам всички да го харесат.”
Мейър казва, че избирането на Едуард било най-трудната задача, защото: „Той трябва да е всичко. Трябва да е красив и опасен, разтревожен и интелигентен. Много от момчетата бяха красиви, но не бяха опасни. Други пък, бяха опасни, но не достатъчно красиви. Роб Патинсън е и двете.”
Химията на екрана между двамата също била крайно важна, казва Годфри. „Кристен се явила на прослушване заедно с Роб и се получило нещо страхотно. Когато човек погледнел към тях, казвал: „Те са перфектен тандем.” Едуард бил сомнамбул в продължение на 100 години, докато Бела не се появява в живота му, и част от красотата на историята е в това да гледаш как Едуард се съживява, когато Бела влиза в живота му. Има невероятна химия между двамата главни герои.”
Патинсън, който играл Седрик Дигъри в два епизода на „Хари Потър”, казва, че Едуард е бил изненадан от привличането си към Бела. „От позицията на Едуард, той всъщност няма нищо,” казва Патинсън. „През целия си живот, той е съсредоточен в желанието си да бъде човек или да умре. След това, в живота му се появява Бела и унищожава цялата стабилност, която е създал до момента. Отначало, той започва тази връзка, за да изпита себе си. Но когато я опознава, той разбира, че това момиче го е пробудило за някакъв живот.”
Актьорът усилено се опитва да не се повлияе от отговорността да поеме ролята на толкова обичан герой. „Напрежението е много голямо, когато си поставен срещу толкова много хора със своя собствена гледна точка за нещата, и всеки, който е чел книгата, ще има представа какво точно да очаква от филма. Това те прави малко по-внимателен към собственото ти поведение към героя.”
Кланът Кълън – родителите Карлайл и Есме, и осиновените деца Розали, Емет, Джаспър, Алис и Едуард – са уникални вампири. Карлайл е бил ловец на вампири преди 300 години. По време на нападение, той е ухапан и превърнат във вампир. „Карлайл бил толкова разгневен от това, в което се е превърнал, че се заклел да не пие кръвта на хора,” обяснява Питър Фачинели, актьорът, който изиграва ролята му. „Той разбрал, че може да живее и с кръвта на животни, нещо като човек, хранещ се с тофу. Не е толкова вкусно, но осигурява достатъчно хранителни вещества, с които може да се живее.”
Грег Мурадиан казва за Кълън: „В сравнение с други вампири, те смятат положението си за проклятие, но такова, което са се научили да контролират. Ако живеят така, че да могат да се наблюдават един друг, ще могат да се справят.”
Елизабет Рийзър, Ашли Грийн, Келан Луц, Джаксън Ратбоун и Ники Рийд представят други членове на клана. Всеки един от актьорите осъзнава много добре отговорността, която носи с изиграването на тези толкова обичани актьори.
„Аз съм читател,” казва Рийзър („Анатомията на Грей”). „Понякога ми идват идеи в главата и когато те се превърнат във филм, това може да е ужасно или великолепно, така че се надяваш хората да подскочат от местата си, когато го гледат.”
Когато Грийн се явява на прослушването, все още няма изготвен сценарий за Алис Кълън и тя веднага грабва книгата. „Прочетох я за ден и половина, за да се подготвя за прослушването,” спомня си тя. „Вече разбирам защо хората са толкова вманиачени по книгите. Поредицата е страхотна и това е първият филм за вампири, който се насочва повече към любовната история, отколкото към убийствата и ужаса.”
Въпреки известността на книгата, Луц („90210”) нямал представа с какво се захваща, когато подписал договор да играе Емет. „Много съм доволен, че Стефани Мейър е описала Емет по този начин и че аз съм се родил по този начин. Не се налага да правя кой знае какво, за да изиграя Емет, а мисля, че това ще се хареса на зрителите и феновете и ще забележат, че аз наистина приличам на Емет. Е, не притежавам свръхестествени сили и не мога да бягам по дърветата и други откачени неща, но съм шегобиец в живота, обичам да се забавлявам и да имам голямо семейство с много братя и сестри.”
Ратбоун, чиито предишни ангажименти включват „Чистачът”, „Ориндж Каунти” и „Красиви хора”, играе конфликтния член на семейството Джаспър Кълън. „Винаги съм бил заинтригуван от герои, които изпитват границите на собствената ми същност, на психиката ми,” казва той. „Елементът на гняв заради потискане на всички естествени желания е това, което ми хареса у Джаспър. Тънкостта при един иконичен герой е, че носиш отговорност да оправдаеш очакванията на въображението. Голяма част от работата вече е свършена. Всичко е създадено в съзнанието на Стефани Мейър и е написано в книгите.”
В допълнение към Сара Кларк („Тринайсет”) и Нед Балами („Господарите на Догтаун”), Рийд е друг член на семейството, който вече е работил с Хардуик. Всъщност, дебютът й на екрана бил в „Тринайсет”, за когото също така писала сценария заедно с режисьора, а по-късно участвала в драмата на Хардуик „Господарите на Догтаун”. „Определено не е съвпадение това, че съм работил вече три пъти с Катрин,” казва актрисата. „Работим много добре заедно и сме вдъхновени един от друг. Катрин много добре се разбира с актьорите. Тя обича дори да преминава през костюмите и грима заедно с тях, за да е сигурна, че всички живеем и дишаме като едно цяло.”
Рийд казва, че за „Здрач” няма граници за възраст и пол, заради универсалния сюжет. „Има една по-дълбока страна. Изумява ме това, че книгите се харесват на толкова различни възрастови групи. И двамата ми родители са прочели и трите книги. Странно е, че с баща ми живеем в един и същи измислен свят. Мисля, че има доста теми за възрастни, като безусловната любов, за която всички хора мечтаят.”
От другата страна на вампирския свят, стоят три различни изгубени души: Джеймс, Виктория и Лорен, скитащите вампири, които нахлуват в територията на Кълън и застрашават живота на Бела. „Не мисля за тях като за лоши вампири,” казва Мейър. „Те са съвсем обикновени вампири. Те не гледат на пиенето на кръв като на убийство, защото това е начинът им на живот.”
Еди Гатеги (House), който играе Лорен, внася деликатна тактичност в своята роля. „Ние можем да скачаме надалеч, да бягаме бързо и да убиваме хора, имаме изключително зрение – това е много вълнуващо,” казва той. „Лорен е французин и е на 300 години, така че притежава стил и класа. Тези вампири са тук от доста време. Те имат най-добрите маниери, прочели са най-хубавите книги, и са свръх развити и усъвършенствани висши същества.”
Ракел Льофевр (Swingtown) играе Виктория, фаталната жена сред скитащите вампири. „Седнах и прочетох на Катрин едно писмо от три страници, написано на ръка, относно това защо трябва да играя тази роля,” признава тя. „Обясних колко много харесвам книгата и защо обичам вампирите. Казах й, че според мен желанието ни за вечен живот омаловажава съществуването. Тук важи фразата: „Внимавай какво си пожелаваш”, защото всичко, което някога е имало стойност, сега вече няма. Времето не е от значение; не е важно колко крехък е животът. Ти получаваш безсмъртие, но губиш стойността на живота.”
Третият скитник е по-опасен за Бела, отколкото всички останали взети заедно. Джеймс, изигран от Кем Гигандет („Никога не се предавай”), е ловец. Той преследва заради тръпката и е насочил вниманието си към Бела, основната жертва, защото тя е под опеката на Кълън. „Обожавам ролите на лоши момчета,” казва Гигандет. „Ако можех да избирам, винаги бих играл такива роли. Те дават нещо повече от останалите.”
Мейър признава, че не се е осведомила особено много за вампирската митология, когато е създавала свръхестествените си герои. „Никога не съм харесвала ужаса. Не съм чела книги за вампири, нито съм гледала такива филми. Не знам какво е всеобщото мнение за тях. Просто исках да пиша за моите вампири; не исках да ги омърсявам с други истории.”
Авторката, обаче, не е измислила създанията напълно, кава Мурадиан. „По-скоро става въпрос за леки различия. Тези вампири виждат образа си в огледалото. На тях не им пречи слънчевата светлина. Пречи им, но не дотам, че да ги изпепели. Тук не е като при „Бъфи, убийцата на вампири”. Обмисляла е подобни идеи, но се е придържала към схващането, което ние имаме за вампирите.”
За Льофевр, най-голямата разлика е в зъбите. „Първото нещо, което изниква в съзнанието ти, е кучешките зъби,” отбелязва тя. Тези вампири нямат зъби, това е класическият образ. Жертвите винаги имат белези от зъби, а нашите жертви не изглеждат така. При нашите жертви белезите са от предни зъби. По-объркано е. Освен това, те не спят, така че няма ковчези или висене надолу с главата в пещерите.”
Годфри отбелязва, че не само самите вампири са различни, но такава е и реакцията към тях. „Съвременната нотка, която създава Стефани е, когато Бела разбира, че Едуард е вампир, нейната реакция съответства по-скоро на тази, която биха имали младите хора. Толкова сме свикнали със зловещото изобразяване на вампирите и ужасената реакция, която имат хората към нощните създания, а нейната рекация е: „Еха, това е супер!” Мисля, че в това се крие забавната му страна. Стефани е пресъздала вампири за съвременния американски свят.”
|
