|
ЧЕ:ПАРТИЗАНИН (ЧАСТ 2) ни среща с Че на върха на славата и властта след революцията в Куба. Повече от войник, Че е обаятелна фигура навсякъде по света. Внезапно изчезва от лицето на земята. Защо напуска Куба? Къде отива? Жив ли е изобщо?
Появява се отново инкогнито в Боливия, където организира малка група кубински другари и местни попълнения за да започне великата революция в Латинска Америка.
Историята на кампанията в Боливия е изпълнена с решителност, саможертва, идеализъм и партизанска война, която накрая води Че до смъртта му. В хода на действието разбираме как Че остава символ на идеализма и героизма, който живее в сърцата на хората по света.
Обсъждайки ЧЕ:АРЖЕНТИНЕЦЪТ (ЧАСТ 1) и ЧЕ-ЧАСТ2, Лора Бикфърд казва, че втората част е по-скоро трилър, докато първата е по-скоро екшън с мащабни военни сцени.
„Това е проект, по който Бенисио, Лаура и Стивън са работили повече от десет години.”, разказва сценариста Питър Бъкмън. Бенисио бе пряко замесен в разработването на сценария от началото и понеже бе съсредоточен в частта от историята, която се развива в Боливия, бе безценен източник за мен.”
„Никога не съм бил в Боливия”, добавя Бъкмън, „така че трябваше да извлека каквато информация можех от дневниците на Че и от Беницио и Лаура, които бяха ходили там и бяха вземали интервюта, преди да се включа в проекта. Прочетох източници по почти всеки аспект от темата, включително и някои разсекретени документи от Щатския Департамент за пътуването на Че до Ню Йорк и записки от времето, през което е бил в Боливия. Трябваше да проследим какво САЩ са знаели и кога за дейността на Че в Боливия.”
„Говорихме с всички представители на политическия спектър.”, споделя Бикфърд. „Видяхме се с боливийския капитан, заловил Че, както и с тримата кубинци (Урбано, Бениньо и Помбо), които идват с него от Куба и бягат обратно там след неговата екзекуция. Урбано, който живее в Куба, дойде в Испания като консултант.”
„Няколко бунтовнически групи действат в няколко различни латиноамерикански страни. Идеята на Че е била да отиде в Боливия, централната част на континента, и да създаде организация, която да ги подкрепя и тренировъчна база. Трябвало е да се обучават в Боливия за шест месеца, след което да се реши кога да предприемат военни действия. Не са очаквали да бъдат открити толкова скоро, колкото са били.
„Не Че избира Боливия, а Фидел.”, обяснява Джон Лий Андерсън, автор на биографията на Че Гевара и отговорен за откриването на останките на Че и връщането им в Куба.
„Възможно е било теорията за малки групи да открият фронт, да извоюват и защитават, освободените територии, като обучават доброволци от съседните страни да проработи. Фронтовата линия трябвало да се разпространи навън към Перу, Аржентина, Чили, Бразилия и т.н.”
„Перуанската бунтовнически отряд, който е подкрепян от кубинците, току що се е провалил, аржентинският, под командата на Хорхе Масети се провалил година и половина по-рано, а членовете му разпръснати. Венецуелците не са искали да влиза в страната. Фидел праща съобщение до Че, че е говорил с Марио Монхе, водача на Боливийската комунистическа партия, който се е съгласил Че да отиде там. Въз основа на това споразумение, Че се завръща тайно в Куба за да избере и организира хора, които да отидат с него в Боливия.”
„Че пристига в Боливия като уругвайски бизнесмен, с фалшив паспорт и напълно променена прическа. Тайното му пристигане обаче не се оказва толкова тайно в крайна сметка.”, продължава Андерсън. „Започва да се превръща в обществена тайна, че той е в Боливия. Когато Реджис Дебре, известен левичар, приближен до Фидел Кастро е арестуван в Боливия, става ясно, че е бил с Че.”
Един от първите проблеми, с който се сблъсква Че в Боливия е, че Марио Монхе не дава обещаната подкрепа от боливийската комунистическа партия. Според Андерсън „Монхе се съюзил с Москва и се противопоставил на това, което според него били отцепници радикали, вероятно настроени про-китайски, подстрекавани и подпомагани от Куба да донесат революция в страната му. Той прекратил отношеният с Че и настоял боливийците с него да напуснат партията. От историческа гледна точка е срамното за Боливийската комунистическа партия е, че не е помогнала с градската си мрежа, които била добре развита по цялата страна. Неочаквано, Че и групата му се оказват сами.”
„Без предупреждение те били принудени да се бият по-рано от планираното и без боливийците, които смятали, че ще се присъединят към тях. Били изгубили градската мрежа на комунистическата партия, която да ги снабдява с храна и доброволци при необходимост. Затрудненото им положение се утежнява и от това, че се намират в област, която е по-негостоприемна и изолирана, от колкото са очаквали. Било е чудовищно горещо през лятото и ужасно влажно и студено през зимата.”
„Бил съм там, негостоприемната среда е от ширещи се големи незалесени склонове, където можеш да видиш хората от километри”, продължава Андерсън. „Било е изключително трудно да се скриеш. Местните жители са били малко и без политическо съзнание. Политически ориентираните хора били миньорите, но те се намирали в друга част на страната.”
„Не им е било от помощ и това, че когато президентът Бариентос научава, че армията на Че е предимно от кубинци, обявява за кубинска инвазия на кубински комунисти, част от интернационалното комунистическо движение. Това са страшни новини за местните, на чиято подкрепа разчитали. Хората напускат селата и революционерите вървят от засада на засада, предавани от местните.”
„Те били принудени да бягат преди да е приключило обучението, преди да са имали възможност да изградят мрежа за подкрепа”, разказва Андерсън.
„Освен това Че имал остра астма и партизанския живот я изострил страхотно. Имало периоди, през които бил изключително слаб и е трябвало да го носят. Тялото му се стопило. До края бил много отслабнал.”
„След като подкрепленията били пресечени, останало само ядрото. От там нататък единствената им възможност била да се съюзят с миньорите в Андите и да се измъкнат от Боливия. Държали се на косъм.”
„До пристигането им в Ла Хигуера и Юро Равине, били напълно деморализирани. Били ставали свидетели на избиването на другарите и близките си приятели ден след ден, седмица след седмица. Единствено волята на Че ги тласкала напред през повечето време.”
|
