|
През 1952 генерал Фулхенсио Батиста организира преврат в Куба, поема президентската власт и отменя свободните избори. Въпреки, че диктатурата му е осигурена от 40 000-на армия, младият адвокат Фидел Кастро, прaви опит за революция като напада казармата Монкада на 26 юли 1953. Атаката е неуспешна и Кастро прекарва две години в затвор, преди да бъде заточен в Мексико.
Междувременно, младият аржентинец, идеалист Ернесто Гевара развива политическа дейност в Гватемала. През 1954, когато избраното правителство на Джакобо Арбенз е свалено, след организирана от ЦРУ военна операция, Гевара бяга в Мексико. След връзка, осъществена в Гватемала, той търси група кубински революционери в изгнание.
13 юли 1955 бележи спокоен момент от историята на кубинската революция. Ернесто Гевара е представен на Фидел Кастро от по-младия му брат, Раул в скромен апартамент в Мексико Сити. Гевара веднага се присъединява към партизанска акция за сваляне на кубинския диктатор. Кубинците наричат младия бунтовник „Че”, с популярното обръщение в Аржентина.
На 26 ноември 1956 Фидел Кастро отплава за Куба с осемдесет бунтовници. Един от тях е Ернесто Че Гевара, аржентински лекар, споделящ обща цел с Кастро – да свали корумпираната диктатура на Фулхенсио Батиста.
Че се отличава като незаменим боец и бързо възприема партизанската тактика. С участието си в сраженията, Че е добре приет от своите другари и кубинския народ.
ЧЕ:АРЖЕНТИНЕЦЪТ (ЧАСТ 1) проследява издигането на Че в кубинската революция от лекар до командир и герой-революционер.
„Четирдесет години след смъртта му, все още има много причини Че да остане символ и днес.”, обяснява Лора Бикфърд, един от продуцентите на филма ЧЕ:АРЖЕНТИНЕЦЪТ (ЧАСТ 1) на Стивън Содърбърг. „Той олицетворява младежкия бунт и идеализъм и според мен тези две неща са вечни. Не се интересуваме от настоящата политическа обстановка в Куба. Ние сме кино продуценти, които правят филм за определен исторически период през гледната точка на Че.”
Говорихме с всички за всичко и резултатът от проучването ни е отразен в сценария. Няма да зарадваме всички. Невъзможно е да предадеш точно всеки детайл. Прекарахме три години в проучване, което в последствие се превърна в ЧЕ:ПАРТИЗАНИН (ЧАСТ 2). Първоначалната идея бе да изследваме детайлно една част от живота на Че. Това, което установихме е, че преди да направим ЧЕ:ПАРТИЗАНИН (ЧАСТ 2), не става ясно защо той решава да отиде в Боливия.
„Когато решихме да включим Куба и Ню Йорк и започнахме да работим по структурата, нещата ставаха все по-големи. Тогава осъзнахме, че трябва да направим два филма.”
„Препоръчаха ни Питър Бъкмън, който е написал сценария на „Александър”, още когато Бенисио и аз първоначално се заинтересовахме от Че и започнахме да търсим различни писатели. Питър прочете всичко в продължение на една година, в подготовка за написването на сценария. Когато започнахме „Трафик” се отклонихме за няколко години. Когато се върнахме към проекта, Стивън се съгласи да го режисира. Стивън искаше да огледа Куба и Ню Йорк и отново Боливия.”
„На Бенисио и Стивън им беше много трудно със сценария, защото имахме толкова много информация и се срещнахме с толкова много хора, които ни разказаха удивителните си истории”, продължава Бикфърд. „Как да подбереш нещата и да разкажеш всичко и да направиш така, че да звучи достоверно бе истинско предизвикателство.”
Всеки сценарист в града искаше да предложи помощта си на Стивън да напише своята версия, но щеше да им отнеме поне година, докато навлязат. После ми се обади Питър, за да ми напомни, че вече е направил цялото проучване. Бях много благодарна. Той беше брилянтен с помощта, която ни оказа да структурираме филма.”
„Спомням си, че когато се обадих на Лаура пет години и повече, след като бях приключил проучването, и казах, че ако им е необходим сценарист, който да стои в една стая със Стивън и да разсъждават, ще се радвам да ме използват”, спомня си Бъкмън. „Това беше преди две години и половина. Отлетях за Ню Йорк за да се срещна с него и Бенисио. Най-големият ми довод за Боливия бе, че там се случва трагичния край на историята, за който исках да знам повече. Усещах, че не предаваше достатъчно чувство за загуба, защото не знаехме какво наистина се е случило преди това.”
„Заминах и написах един сценарий с три сюжетни линии: животът на Че и кубинската революция в една, неговата смърт в друга и сред тях пътуването му до Ню Йорк за да говори пред Обединените нации.”
„Недостатъкът да снимаш филм, наситен с толкова много факти е, че когато трябва да съкратиш времето, изкривяваш историята. Всички знаехме, че залогът е висок с този материал. Винаги се стремя да остана верен на духа на историческото време, но в този случай има толкова много хора от двете страни на барикадата, които все още много се вълнуват от темата.”
Стивън реши, че няма да предадем правдиво всяка от основните истории в един сценарий и каза, че има идея да направим два филма. Тъй като Обединените нации бяха пред голямо обновление, ние отидохме по-далеч и заснехме сцени с Че да изнася реч пред Общото събрание през 1964. Лаура се обърна към мен с думите: „Не е ли това тържествен момент?”. Отговорих, че и аз също мисля, че е велик момент ако не трябваше да се прибера вкъщи и да напиша два сценария!”
„Трябваше да измисля отново цялата история в Куба, защото тази, която бях написал първоначално бе доста сбита. Трябваше да се върна към историята и това бе процес, в който Стивън, Бенисио и Лаура бяха пряко включени.”
7 ГОДИНИ ПРОУЧВАНЕ
„Да играя Че беше доста по-различно от останалите филми, които съм правил”, признава продуцента и актьор Бенисио Дел Торо. „В този случай, като действителна личност, започваш с човека сам по себе си и написаното от него. Това ни доведе до седем години проучване на написаното за него. Въпреки това аз непрекъснато се връщах към това, което той сам е написал.”
„През изминалите седем години”, казва Бикфърд, „ние бяхме в Куба, Боливия, Париж и Маями – навсякъде се намираше по някой, който да ни разкаже нещо. Едно от невероятните неща в снимането на филм за кубинската революция е, че има толкова много хора сред живите, които са участвали в нея. Ако правиш филм за Американската, Френската или Мексиканската революция, няма останали живи хора, с които да говориш.”
„Съществува огромно количество документи и снимки. Бунтовниците доста добре се справят с документирането на случилото се.”
„Трима мъже срещат Че по време на революцията, следват го до Боливия и оцеляват: Помбо, Урбано и Бениньо. И тримата се появяват и в двете части. Интервюирах и тримата по отделно и по някога Помбо и Урбано заедно за това, какво им се е случило в Куба и Боливия.
Урбанo беше консултант в Испания. Това което ни донесе на нас и актьорите, бе да ги подкрепи с чувство за реалност, каквото можеш да добиеш единствено от някой, който е бил там. Истината е, че можеш да направиш филм за всеки един от тях, всеки има своя история.”
„Актьорите имаха нужда от много конкретна информация от тях. Подробности като как са държали оръжията си в определени ситуации, от къда са знаели как да се придвижват от едно място до друго, дали са се придвижвали в колона по един или са преминавали през растителността? Много специфична тактическа информация, която въодушеви актьорите. В нашата група актьори, които представяха този етап от кубинската революция и живота на Че имаше представители от целия политически спектър. Всеки политически възглед по кубинската тема бе персонализиран във филма.”
ЗАСНЕМАНЕТО НА ФИЛМА
„Не мисля че щяхме да направим тези два филма с парите, които имахме ако Содърбърг не беше режисьор. Скоростта, с която трябваше да се движим всеки ден бе голямо предизвикателство за актьорите и снимачния екип”, споделя Бикфърд.
Содърбърг се стремеше да снима колкото е възможно повече на естествена светлина. Повечето от действието и в двата филма протича на открито. В крайна сметка осветление използвахме много рядко.
Един от начините да заснемем продукцията на време бе като Содърбърг използва камера с нова технология: RED. Първоначално се надяваха да я използват, но не я получиха на време. „Имахме затруднение с щастлив край. Документите и визите ни за Испания не пристигнаха както се очакваше. Стивън, Бенисио и аз бяхме закотвени в Лос Анджелис за седмица, в която се обадиха да ни съобщят, че прототипът е готов”, спомн;я си Бикфърд.
RED-камерата е висок клас цифрова кино камера с качество на 35-милиметрова, но предлагаща удобствата на дигитална. Тя бе създадена с удобен и функционален дизайн. Тя с модерно оформено тяло и тежи около 4 килограма.
„Да снимаш с RED е като да чуеш Бийтълс за пръв път”, казва Содърбърг. „RED вижда, както аз виждам. Надявам се някой ден да разбера как правят нещо толкова напреднало технологично да изглежда органично, толкова прекрасно настроено към най-естествения от феномените – светлината. За сега съм доволен, че се докопах до нея, защото направи филма по-добър.”
|
