Дизайнерката на костюмите за филма Колийн Атууд разказва: „В почти всички кимона на Саюри има воден мотив, защото животът й тече като река. Най-красивото й кимоно е последното показано, то е сиво-синьо с мотиви на водопад.” От друга страна, съперничката й Хацумомо носи кимона много по-ярки и изрисувани, отколкото е подходящо за една истинска гейша.
„1930-те години са период на изключителен възход за гейшите в Япония и героините ни притежават много кимона. Самото ушиване на едно кимоно не е толкова сложно, просто осем метра плат. По-важен е десенът и мотивите, с които е изрисувано кимоното. Най-скъпите са рисувани на ръка по специалната техника „шибори” и са бродирани също на ръка. В Япония изработването на такова кимоно би отнело около една година.”
Освен главните герои, Атууд облича и всички второстепенни герои, вкл. и жителите от рибарското селище, в което е прекарала ранните си години Чийо и войниците по време на евакуацията на града. Костюмите на главните герои са създадени с повече фантазия и понякога леко осъвременени, но заради дрехите на статистите, Атууд специално разглежда архивите на Модния институт в Токио. Тя и екипът й изработват стотици кимона, както и бельо за гейши, вкл. специалните чорапи, които се връзват отстрани и разделят палеца на крака от останалите пръсти.
Най-голямото постижение на екипа е кимоното с мотиви на водопад на Саюри. Материята за него е специално създадена и то е рисувано и бродирано изцяло на ръка от екипа на Атууд.
Специално внимание е обърнато и на сандалите, които Саюри носи по време на соловия танц, с който става известна в града. Подметката им е висока цели 20 см и са дело на Дебора Амброзино.
|
