По време на целия си живот, всяка гейша прекарва множество часове взимайки уроци по различни изкуства – точно те я определят като символ на японската култура. По времето на Саюри, уроците по танци и свирене на триструнен шамисен започват в ранна детска възраст, много преди момичето да стане чиракуваща гейша. Докато стане истинска гейша, отличителните белези, като специфичен начин на поклон, ставане от маса, грациозна походка и сервиране на саке, са станали нейна втора природа.
За да помогне на актрисите да изпълнят ролите си, шест седмици преди началото на снимките Маршал ги води в Лос Анжелис в „тренировъчен лагер за гейши”, където те интензивно репетират и взимат уроци по най-важните аспекти от живота на една гейша.
Гон Ли разказва: „Всичко беше напълно ново за мен. Репетирахме всяка сцена, всяка дума.”
Репетициите се провеждат в кимона, за да свикнат актрисите с тежестта им и с усещането да носят толкова сложни одежди. Те взимат и уроци по танци, за да свикнат да се движат бавно и с грацията, присъща на гейшите.
Поведението на гейшите е преподавано от Лиза Далби, технически консултант на филма, която е работила и с Артър Голдън по време на създаването на книгата. Далби е културен антрополог и е единствената западнячка, която е допусната да живее и работи в света на гейшите в Япония. Тя учи актрисите как да се държат, как да вървят в кимоно и как да свирят на шамисен – или поне да се преструват достатъчно добре, че свирят. Единствената, която наистина овладява инструмента, е Мишел Йео.
|
