Гейшите са обект на възхищение не само в Япония, но и по целия свят. От векове те излизат от домовете си по здрач и като нощни пеперуди започват обиколка на чайните в града. Светските вечери са важна част от правенето на бизнес в Япония, а присъствието на гейши е въпрос на престиж за домакина, тъй като отразява доброто му социално му положение.
Гейшата не е нито съпруга, нито проститутка – тя е артист, който се издържа, като забавлява богати мъже. „Гей” на японски означава „изкуство”. Гейшата е обучена танцьорка, певица и музикант и е изключително умела в това да води разговор. Тя се смее на шегите на човека, който я е наел и никога не издава тайните му. Всяко потрепване, даже на ветрилото на гейшата, е преднамерено и се прави с определена цел.
Трансформацията в гейша отнема години на тежък труд и самодисциплина, но под многобройните слоеве на кимоното, всяка гейша е просто жена от плът и кръв, която си има история, мечти и, нерядко, разочарования.
Кварталът на гейшите, описан така живописно от Артър Голдън, съществува и до днес, както и елегантните гейши и чайните, в които те работят. Вече векове обичаите им остават непроменени.
Началото на историята в „Мемоарите на една гейша” е 1929 г. – златната ера на гейшите. Действието на филма се развива в измислен „ханамачи”, т.е. гейша квартал.
Саюри (Зий Жан) става част от тайнствено общество и е обучена да бъде гейша, която няма право да обича или да избира съдбата си. Наставничка й става легендарната гейша Мамеха (Мишел Йео), която я учи да контролира чувствата си и да не си позволява да се влюби в нито един от мъжете, които се ползват от услугите й. За разлика от съперничката й Хацумомо (Гон Ли), Мамеха знае много добре, че истинската гейша не може да си позволи да задоволи страстта си към който и да било мъж.
Но Саюри не може да забрави неочакваната доброта проявена от непознат мъж, когато тя е още дете. Споменът за този мъж – Председателя – блести в съзнанието й по време на целия й живот и й дава сили да продължи напред, въпреки всички трудности, които съдбата изправя на пътя й.
Актрисата Зий Жан разказва: „Не можех да повярвам, че толкова прекрасна книга за живота на жена би могла да бъде написана от мъж. Трудно повярвах и че американец може да знае толкова много за японската култура и, в частност, за живота на уединено общество като това на гейшите.”
Темата за надеждата и оцеляването вдъхновява и продуцентите Дъглас Уик (продуцент на „Гладиатор”) и Луси Фишър от Columbia да адаптират романа „Мемоарите на една гейша” за голям екран. Целият филм е базиран на вътрешния монолог на Саюри, като зрителите откриват пленителния свят на гейшите паралелно с нея.
Фишър привлича за продукцията и Стивън Спилбърг, който първоначално трябва да е режисьор. Спилбърг разказва: „От културна гледна точка, това е една от най-вълнуващите истории, които някога съм чел. Освен това, бях запленен и от съперничеството между Саюри и Хацумомо, от изпитанието на приятелството между Председателя и Нобу.”
„Филмът (и книгата) могат да се харесат на зрители от целия свят, тъй като не са създадени по начин, който би заинтригувал само хора с интерес към историята на Япония. Историята на Саюри може да импонира на хора от всякаква националност. Мен определено ме трогна.”
След като няколко пъти началото на снимките е отложено става ясно, че графикът на Спилбърг няма да му позволи да режисира „Мемоарите на една гейша”. Така той се оттегля и става продуцент на филма, а за режисьор е поканен Роб Маршал („Чикаго”).
|
