|
За да разкажат историята в Интернешънъл по възможно най-достоверният начин, предишният опит на продуцентите Чарлс Роувън, Ричард Шъкъл и Лойд Филипс се оказва изключително важен при преместването на цялата продукция от една точка на земното кълбо до друга, от Ню Йорк до Истанбул.
В допълнение Том Тиквер може да разчита на хората, с които е работил по повечето си предишни филми – операторът Франк Грибе, дизайнерът на продукция Ули Ханиш и монтажистката Матилде Бонфой. Към тях се присъединява и носителката на Оскар Нгила Джаксън, дизайнер на костюмите.
Филмът е заснет основно в и около Берлин, като съзнателно акцентът пада върху модерната архитектура на германската столица. Престрелката в музея Гугенхайм е заснета в студио близо до Бабелсберг, където вътрешността на прочутата нюйоркска сграда, дело на Франк Лойд Райт, е пресъздадена до най-малката подробност. Седмица в Истанбул дава началото на снимките – там са заснети финалните кадри от филма; един ден в Лион представя Луи Селинджър на работното му място в централата на Интерпол; три седмици външни снимки в Милано показват Селинджър и Уитман по средата на тяхното разследване. Последната снимачна седмица е в Ню Йорк, където екипът решава да покаже по-мрачната страна на града, която да контрастира с почти стерилната визия на Берлин, отразена на екрана.
Архитектурата играе основна роля в Интернешънъл. Чрез нея се изгражда контраст между старият и новият свят. Ултра модернистичен пейзаж е избран за централният офис на банката в Берлин – стъклото и бетона символизират противоречието между прозрачността и неразгадаемостта на света на финансите. Милано служи за мост между новото и старото, комбинирайки класическа и модерна архитектура, докато Ню Йорк е представен с осезаемо по-остарялата визия на града. За финала Истанбул осигурява контраст между традициите и модерните тенденции не само в чисто физически, но и в морален аспект.
„С Франк Грибе и Ули Ханиш създадохме и различна цветова концепция, за да подчертаем индивидуалността на всеки град; в същото време всички те трябва да изглеждат като едно завършено цяло, като съставните части на един общ свят,” обяснява режисьорът Тиквер.
Целият екип споделя виждането, че трилърът е жанр, с който публиката е добре запозната и именно поради това филма трябва да е максимално достоверен. „Чувствахме, че трябва да снимаме на всички тези места, за да се получи усещане за автентичност, което да хармонира с разказваната история,” допълва продуцентът Шъкъл.
Старейки се да се придържат към това решение екипът подбира местата за снимки, така че да подхождат на визуалният стил на филма, но и публиката да може веднага да ги идентифицира като част от истинският свят, в който живеем. Така улица в Берлин няма шанс да бъде представена за улица в Ню Йорк; просто екипът ще работи и в двата града, за да заснеме необходимото.
ИСТАНБУЛ
Начало на снимките на Интернешънъл е дадено в Истанбул, Турция. Развръзката на филма се разиграва в този мистичен град на фона на зашеметяващите силуети на минаретата и куполите на джамиите. Преследването води Селинджър от мраморният двор на джамията на Сюлейман до подземното чудо на резервоар от времето на Византия; от хаотичния трафик в центъра на града, през тълпите купувачи в Капълъ Чарши, до относителното спокойствие на покривите над най-големият покрит пазар в Турция.
„Достатъчно интересно е, че започнахме снимките с финала на филма. Беше шеметно начало. За една седмица трябваше да свършим много работа, но пък се намирахме на едно от най-интересните места, на които съм снимал. Влюбих се в града и нямах желание да го напуснем,” споделя Тиквер.
„Продуцирал съм 25-30 филма през годините и за пръв път започваме снимачният процес с края на филма. Това е предизвикателство за актьорите, които нормално биха имали месеци на подготовка за емоциите и състоянието на героите им на финала на историята,” допълва Чарлс Роувън.
Дизайнерът на продукцията Ули Ханиш остава изключително доволен от работата в Истанбул, град, който предлага множество различни архитектурни стилове събрани на едно място и олицетворява физическата и културна връзка между Европа и Азия.
„Том ти дава свободата да твориш спокойно, но в същото време има ясна представа какво трябва да се види на екрана,” споделя Ханиш. Заедно двамата създават визуална нишка, която преминава през целият филм.
„Всичко, което е по-модерно, почти виртуално, служи за подчертаване на негативната страна от историята, а старите, повехнали визуални елементи ни свързват с реалността и отразяват доброто,” обяснява Ханиш.
Истанбул е изключително подходяща локация за тематиката на филма, която се фокусира върху бизнеса и търговията. По думите на дизайнерът, „Това е град, задвижван от търговията. Навсякъде има магазини и продавачи. Освен, че е визуално интригуваща, сцената с финалното преследване, проведено по покривите на Капълъ Чарши, носи и своя заряд символизъм.”
Капълъ Чарши е град сам по себе си. Пазарът обхваща 58 улици и дневно е посещаван от 250 до 400 хиляди души.Тиквер решава да заснеме бягащият с пистолет в ръка Оуен в естествената среда на истинските посетители, вместо да наема статисти.
„Капълъ Чарши няма традиционната структура на която и да било друга архитектурна структура. Пазарът прилича на лабиринт с множеството си хаотично разположени коридори и проходи. А поради някаква необяснима причина по покривите му има изградени пътеки. Когато за пръв път разбрахме за това, стана ясно, че не можем да намерим по-добро място за шеметната финална гонитба,” обяснява Ханиш.
Неустоима е и възможността за снимки под града, във византийски резервоар от времето на Константинопол и по-точно 6 век от Новата ера.
„След като видяхме резервоара започнахме да мислим как може да го включим във филма. В действителност той е туристическа атракция, но във филма играе ролята на място за тайни срещи в близост до джамията, където се срещат двама от героите.”
Често наричан „Потъналият дворец” заради площта си от 2,4 акра и наличието на 336 мраморни колони, резервоарът е разположен в близост до църквата Света София и годишно привлича хиляди туристи.
„Това беше последното място, което осигурихме за снимките и вероятно най-труднодостъпното. И други филми са снимани там, но през нощта. Ние трябваше да снимаме през деня при положение, че мястото е било затваряно само веднъж за половин час при президентска визита,” споделя продуцентът Филипс.
Основната джамия отразена във филма носи името на Сюлейман Великолепни. Построена за султана през 16 век, със своите четири минарета тя е най-голямата джамия в Истанбул и е разположена на върха на хълм, който гледа към естествено образувалото се пристанище, наречено Златният рог. В допълнение по време на гонитбата се вижда и друга особено известна забележителност – Синята джамия.
„Мислехме, че да получим разрешение да снимаме в джамията на Сюлейман ще е едно от най-трудните неща свързани с продукцията. Местното духовенство обаче се оказа много отворено към нашата молба; те искат да представят Турция пред света, а и в сценария ни няма нищо спорно, така че получихме позволение, което ни се струваше невъзможно да получим,” разказва продуцентът Филипс.
„Истанбул е едно от местата рядко показвани във филмите, въпреки пъстротата и красотата на този град. Понякога може да е объркващо да си в Истанбул заради многото стилове и култури, но аз се влюбих в това място. Щастлив съм, че финалът на нашият филм бе заснет именно тук,” обобщава Тиквер отражението на Турция върху екипа и продукцията.
БЕРЛИН
Публиката се запознава за пръв път с Луи Селинджър на фона на новопостроената централна гара в Берлин. Всъщност гарата прави филмовият си дебют именно в Интернешънъл. Тиквер иска началото на филма да бъде белязано от сграда с историческо значение и по този начин веднага да представи архитектурата като подтекст на разказваната история.
„Този филм разглежда ролята на архитектурата в живота ни и доколко тя влияе върху емоциите ни. Скъпата, модернистична архитектура променя облика на големите градове. Това е зашеметяваща архитектура, целяща изчистеност на формата, но в същото време човек често изпитва трудност да вникне в същността й. Исках да изследвам това противоречие, защото то дава представа за съвременното общество и най-вече за банковият сектор, който ние отразяваме във филма,” споделя режисьорът.
Открита през 2006 година след 8 години строеж, тази гара е една от най-големите в Европа и е разположена в близост до мястото някога разделяло столицата на две посредством Берлинската стена. Забележителна и историческа постройка с масивен стъклен покрив, гарата е разположена на важно място в близост до Райхстага и Канцлерството. При откриването на сградата германският канцлер Ангела Меркел отбелязва, че прозрачността на новата централна гара е символ на една модерна държава отворена към останалият свят.
Прозрачността е качество, което съвременният корпоративен и финансов свят често си приписва. Във филма обаче няма и следа от подобно нещо.
„Винаги има нещо добре прикрито зад привидно прямото лице на една голяма компания. Намирам същите черти и в съвременната архитектура. Тя често работи със стъкло, за да демонстрира прозрачност, но в същото време използва тонове бетон – най-солидният материал, зад който можеш да се скриеш,” отбелязва Тиквер.
Берлин е и домакин на най-големият декор на продукцията, построен в изоставено жп депо и чиято цел е да послужи за място на престрелката в музея Гугенхайм.
Очевидно не е възможно да се заснеме експлозивна престрелка в истинският музей заради щетите, които биха били нанесени. В допълнение постоянните изложби в Гугенхайм не биха предоставили достатъчно време на снимачният екип. Намирането на достатъчно голямо място за пресъздаване на музея се превръща в истинско предизвикателство. След седмици на търсене, на дизайнерът Ули Ханиш му хрумва да измери жп депото, което се намира в близост до офиса му. Като по чудо старата сграда се оказва идеална за целите на продукцията.
Бордът на управниците на Гугенхайм са големи почитатели на работата на Том Тиквер и подпомагат с чертежи и експертно мнение акуратното пресъздаване на вътрешността на музея.
Създаването на подобен декор е сложно начинание, което отнема 16 седмици. Детайлни планове и оригинални скици на Франк Лойд Райт са внимателно проучени от художественият директор на филма Сара Хортън и дизайнерът Ули Ханиш.
„Преди въобще да започнем строежа на декора трябваше да поправим покрива на депото, да асфалтираме пода, да запълним всички дупки в стените и да заменим счупените прозорци – така се сдобихме с импровизирано киностудио,” спомня си Ханиш.
Поради изключителната височина на Гугенхайм цялата сцена с престрелката трябва да бъде разделена на две отделни части. „Първо изградихме нивата от 4 до 7 и снимахме 4 седмици; след това разрушихме всичко и построихме нивата от лобито до рампа номер 3, като второто действие ни отне 2 седмици и половина. В крайна сметка прекарахме повече от 6 седмици в това депо, а резултата на екрана е по-малко от 15 минути,” разказва Том Тиквер.
Всеки посетил снимачната площадка бива смаян от постигнатото по пресъздаването на прочутият музей. Сара Хортън и строителният мениджър Дирк Гралов измислят сложно скеле с окачване, което балансира тежестта на рампите чрез гигантски бетонни „котви” посредством огромна система от кабели.
„Това е една от най-удивителните сгради в света и е много трудно да бъде пресъздадена. От уважение и любов към музея се опитахме да не променяме почти нищо, единствено опростихме конструкцията като пропуснахме да добавим крилата към ротондата, защото не ни бяха нужни. За проектирането и построяването на истинският Гугенхайм са били нужни 16 години, а ние имахме на разположение само 16 седмици,” обяснява Ханиш.
„Имаше моменти, в които се замисляхме дали да не прекръстим филма на Гугенхайм, поради количеството планиране и енергия вложени в създаването на тази ключова сцена,” спомня си Тиквер с усмивка. „В целият музей няма един прав ъгъл, така че всички заоблени елементи трябваше да се произведат по поръчка. Този специфичен вътрешен дизайн впоследствие постави много препятствия и пред придвижването на техническото оборудване по време на снимките.”
Не по-малко предизвикателство е намирането на произведения на изкуството, с които да се запълни копието на Гугенхайм. Чрез куратора на хамбургската гара, Том Тиквер бива запознат с местния видео артист Юлиан Розенфелд.
Розенфелд веднага се съгласява да се включи в продукцията и осигурява видео материал, прожектиран из целият музей. Специално за филма авторът създава нова инсталация от 15 екрана, която заема централно място в достоверният декор.
Продукцията успява да заснеме сцени и в истински музей – Берлинската национална галерия. В безпрецедентен жест управата на галерията осигурява достъп на продукцията в една от залите пълни с безценни произведения на изкуството. Нещо повече, галерията се съгласява да премести някои от картините, така че героите на Векслер и Консултантът да проведат тайната си среща пред картината на Арнолд Бьоклин „The Crying at the Cross.” Швейцарският художник символист от 19 век създава още един шедьовър видим във въпросната сцена – „Островът на мъртвите.” На екипа не е разрешено да има повече от 30 души по едно и също време във залата, за да не се наруши поддържаната температура, което би могло да увреди картините.
МИЛАНО
Късно през ноември, с първите признаци на приближаващата зима, екипът се сбогува с Берлин и се мести в Милано. Това е градът, в който Уитман и Селинджър пристигат в търсене на нови улики. Те вярват, че италиански бизнесмен, борещ се за политическа власт, може да им ги даде.
„Милано е свързващото звено между Берлин и Ню Йорк, защото в него е представено и новото, и старото по отношение на архитектура и начин на живот,” обяснява Тиквер.
Пристигането на такава голяма продукция е новост за Милано. Въпреки това жителите и властите приемат екипа радушно и им осигуряват така нужната логистична подкрепа.
С разрешението на кмета на Милано, Летиция Морати, политическият митинг с 800 статисти е проведен на централния площад и заснет с множество камери и един хеликоптер. Губернаторът на област Ломбардия разрешава снимки на върха на кулата Пирели, където според сценария са разположени офисите на политика Умберто Калвини, изигран от италианския актьор Лука Барбарески.
Въпреки че никога не е бил в Милано, авторът Ерик Сингър дава изключително точни описания на всяка една локация в своят сценарий.
„Човек има чувството, че Ерик е прекарал много време в Милано именно поради невероятното внимание към всеки детайл. Проучването му е било наистина задълбочено. Имахме късмет, че всичко от сценария намери своето практическо приложение.”
НЮ ЙОРК
Имайки на разположение само една седмица за снимки в Ню Йорк, екипът е подложен на изтощителен график, за да успее да заснеме целият необходим материал.
„За разлика от Берлин исках да покажа Ню Йорк по един носталгичен начин, напомнящ за култура, която е на изчезване на много места по света,” признава Тиквер.
Една от главните цели при снимките в Ню Йорк е да се заснеме истинският Гугенхайм отвън и отвътре. Екипът разполага само с два дена, за да изпълни тази задача.
По това време фасадата на музея е скрита зад скеле, тъй като в ход е процес на реновация на сградата. Впоследствие скелето е премахнато чрез визуални ефекти.
„Навършват се 50 години от откриването на Гугенхайм и управата на музея отпуска десетки милиони долари за реновацията на този забележителен културен паметник. Персоналът на музея искрено се забавляваше от идеята да разреши на една филмова продукция да покаже на екран разрушаването на сградата,” спомня си Филипс.
Тиквер и екипът му извършват истински подвиг като само за 16 часа успяват да заснемат необходимите кадри във вътрешността на истинският Гугенхайм, които после да бъдат комбинирани с вече заснетото в студио в Берлин.
Останалото време в Ню Йорк е прекарано в Бруклин (където се намира домът на Уитман); Централ Парк (за сцена с окървавеният Селинджър) и по улиците на Манхатън, по които агентите проследяват Консултантът до Гугенхайм.
„Сцената с проследяването по улиците на Ню Йорк е вдъхновена от Френска връзка. Това е филм, оставил трайно впечатление върху мен и заедно с продуцентите винаги сме го възприемали като отправна точка по пътя на създаването на Интернешънъл,” казва Тиквер.
|
