|
Още от самото начало Том Тиквер и продуцентите имат Клайв Оуен предвид за ролята на агент Селинджър. Убеждението им е окончателно затвърдено след като гледат изпълнението на актьора в приетият радушно от критика и публика Децата на хората. „Героят му в Децата на хората е грубоват самотник, но в същото време носи една осезаема чувствителност, която исках да привнесе и в образа на Селинджър,” казва Тиквер.
„Трябваше да изградим ярък контраст между ценностите на Селинджър и образите на престъпниците, срещу които той се изправя. Героят му се опитва да действа в рамките на закона, но в случая законът изглежда като безполезно оръжие и не спомага правосъдието. Поради това той си позволява да превиши правомощията си, но в крайна сметка остава човек на закона, който се плъзга по тънката линия между собствената си съвест и ограниченията, наложени от собственото му служебно положение,” споделя режисьорът.
По думите на самият Оуен, „Селинджър е много нетрадиционен главен герой.” „Той не е печеното ченге, което безпроблемно ще разбие схемите на банката. Той е нестабилен и бързо палещ се агент, обзет от желанието да накара останалите хора да прозрат зад фасадата на финансовата институция и да разкрият мръсните й игри.”
Изпълнена със също толкова силна решимост, но по-уравновесена в подхода си към разследването, Елеанор Уитман подкрепя Селинджър и в същото време му помага да не излезе от правилната посока. „Нейната героиня придава така необходимият баланс във филма. Въпреки напрежението между нея и агента, тя успява не само да го успокои, когато трябва, но и му помага да види всичко по-ясно,” споделя Тиквер.
Селинджър и Уитман са се врекли във вярност на една и съща ценностна система и са избрали правораздаването като занятието, което ще им позволи да повлияят позитивно на света, в който живеем. Но докато Селинджър стъпва по тънката линия между закона и собственото правосъдие, то Уитман е решена да докаже, че добрите играят единствено по правилата.
Въпреки че Уотс е заинтригувана от ролята, тя няма желание да се върне на работа толкова скоро след раждането на първото си дете. Режисьорът се вижда принуден да използва цялото си красноречие, за да я убеди да поеме образа на Елеанор Уитман. Тиквер смята, че Уотс е идеалният избор за ролята.
Явно доказателство за желанието на целият екип да ангажира Уотс за главната героиня във филма е фактът, че първо са заснети всички останали сцени и едва два месеца след началото на снимките актрисата се присъединява към продукцията в Берлин.
Химията между Оуен и Уотс е осезаема от самото начало. Том Тиквер споделя, че се чувства благословен да режисира двама от най-интересните съвременни актьори, които допринасят със собствени идеи за развитието на героите.
„Клайв е чудесен. Въпреки естествената му красота, той е актьор, който не проявява никаква суета. При него няма излишни преструвки и смяна на настроенията, работата с него е истинско забавление,” споделя Уотс за своя екранен партньор.
„Това, което наистина харесвам във филма е актуалната тематика, която дава реално отражение на днешната действителност,” допълва актрисата.
Начело на банката, обект на разследване, е Йонас Скарсен, изигран от датският актьор Улрих Томсен. Скарсен управлява една огромна структура с помощта на неколцина доверени сътрудници. Заедно те местят хора, пари и дори цели правителства, досущ като при игра на шах, от дистанцията на модерната си заседателна зала.
„Скарсен вярва, че системата го е създала, защото има нужда от него. Според вижданията му войната и парите са просто бизнес; ако той не се възползва от ситуацията, друг ще го стори,” заявява продуцента Ричард Шъкъл.
За Скарсен всичко е игра – нуждата от пари създава задлъжнялост, дълга създава влияние. „Той не иска да управлява целият свят. Просто иска да види докъде може да разпростре влиянието си преди някой да го спре,” обобщава Тиквер.
Вилхелм Векслер е от старото поколение и изглежда самотник сред кръга от довереници на Скарсен. Векслер, бивш агент на Щази, е много по-сложен характер от останалите си колеги и трудно може да бъде разгадан.
По думите на Тиквер, „Той е безмилостен убиец, отговарящ за организиране на атентати – накратко той е истинско чудовище. Едновременно с това той е най-удивляващият злодей във филма, защото има и много причини, поради които публиката да го хареса и дори да му съчувства.”
Номинираният за Оскар актьор Армин Мюлер-Щал изгражда образ, заобиколен от тайнственост. „Едно от най-важните неща във филмите е да не разкриеш прекалено рано всички черти на героя. Чудовищата обикновено са добре прикрити и не може от пръв поглед да разпознаеш дали персонажа е добър или лош.”
Средата, от която произхожда неговият герой е добре позната на Мюлер-Щал, който е живял дълги години в Източен Берлин. Самият актьор е Ренесансов тип човек познат на публиката предимно чрез ролите си, но някога е бил концертиращ пианист, който също така се изявява и като писател и художник.
Режисьорът вярва, че привличането на Мюлер-Щал е от изключително значение за проекта, защото опитният актьор допринася за изграждането образа на един видимо сериозен и благонадежден човек, на когото можеш лесно да се довериш. Тиквер не иска да запълни екрана с едноизмерни злодеи, а с максимално реалистични герои, за които публиката не би се усъмнила, че имат своите еквиваленти от плът и кръв в истинският свят.
„Това е филм за света, в който живеем. Парите, властта и оръжията са основна тема. Вероятно няма да променим света към по-добро посредством филмите, но трябва поне да се опитаме,” казва Мюлер-Щал.
Брайън О’Бърн е последното ключово допълнение към актьорския състав в ролята на мистериозния убиец. Назован само като Консултантът героят му се слива с околната среда; не буди явно подозрение; изглежда съвсем обикновено, поради което и не оставя трайни спомени у хората, които се разминават с него по улицата.
„Искахме героят да е незабележим и в същото време да излъчва заплаха, да остави силно впечатление именно с факта, че никога не разбираме какъв човек е той в ежедневието си, а в същото време това, което върши може да окаже трайни последици върху живота на цели държави,” обобщава Тиквер.
|
