През 1994 г. Даян Инглиш – отличеният с „Оскар” автор, сценарист и продуцент на култовия ситком „Мърфи Браун” прочита статия във „Върайъти” за потенциален римейк на „Жените” – класическата комедия от 1939 г., режисирана от Джордж Кюкор по MGM. Направен по хитовата пиеса на Клер Бут Лус от 1936 г., филмът разказва историята на една объркана светска жена и кръга на нейните приятелки. Той събира звезден женски екип, в това число Норма Шиърър, Джоан Крофорд, Розалинд Ръсел, Полет Годард и Джоан Фонтен.
Статията привлича вниманието й и я кара да се замисли. „Спомних си стария филм и вълнението, с което гледах всички тези велики актриси заедно на екрана. Беше много забавно, че не се виждаше никакъв мъж”, отбелязва Инглиш. „Но си спомних и че филмът имаше много старомодни идеи, които се нуждаеха от осъвременяване.”
Филмът и пиесата са продукти на своята епоха, когато от жените се очаква да слагат брака си на първо място. По-конкретно оригиналните творби се фокусират върху конкретна среда – висшето общество на Манхатън, което Лус критикува първо като автор и редактор в списанието „Панаир на суетата”. Луси се омъжва за издателя на „Тайм” Хенри Лус през 1935 г. Тя се забавлява с екипа на Готам и „Жените” – втората си пиеса. Сценарият за филма, написан от Анита Лус (романа „Господата предпочитат блондинки”) и Джейн Мърфин, запазва саркастичната перспектива на Лус.
„Оригиналната пиеса и филмът бяха написани като критика към повърхностните жени от висшето общество, които са готови да се нападнат взаимно в гръб заради един мъж”, казва Инглиш. „Беше злобен и невероятно динамичен, и имаше много остра духовитост. Трябваше да намеря начин да изместя фокуса. Исках да възхваля жените, но все пак да се опитам да съхраня характерните черти на оригинала, който беше много хаплив.”
Стратегията й е да запази основната линия за Мери Хейнс – щастливо омъжена жена, която открива, че съпругът й има връзка с продавачка на име Кристъл Алън. Но тя разширява спектъра от жени, които включват приятелите и роднините на Мери, изгражда образи с различно минало, от различни поколения, професии, семейно положение и сексуална ориентация. Самата Мери е много характерна съвременна жена – умна и завършена, но също така твърде натоварена. Тя е частично заета с мода, играе важна роля в благотворителни комитети и полага големи усилия да се опитва да угоди на всички. Едит Потър – майка на 6 деца, която се преструва, че мрази клюките, се превръща в Еди Коен – грижовна майка на 4 деца с артистични наклонности. Единствената неомъжена жена в първоначалния филм – язвителната писателка Нанси Блейк, се превръща в Алекс Фишър – харесвана есеистка хумористка и секси лесбийка.
Може би най-критично Инглиш подхожда към образа на Силви Фаулър – най-добрата приятелка на Мери Хейнс. Представената от Розалинд Ръсел във филма на Кюкор Силвия е злобна жена от висшето общество със склонност да събира и разпространява слухове. Инглиш превръща Силвия в Силви Фаулър. Тя е неомъжена и е редактор на списание. Това е най-добрата приятелка на Мери още от колежа. В оригинала Силвия раздухва злорадо проблемите на Мери. Във версията на Инглиш Силви издава личния живот на Мери като част от фаустовска сделка. Тя го прави с нежелание и се разкайва дълбоко.
За да опише подхода си, Инглиш обяснява: „Исках да превърна филма в любовна история между две хетеросексуални жени. В оригинала акцентът пада върху това дали Мери Хейнс ще се събере отново със съпруга си, който е предал доверието й. В моята версия искам публиката да се вълнува повече за това дали Мери Хейнс ще приеме отново най-добрата си приятелка Силви Фаулър, който също предава доверието й.”
Но има един оригинален аспект във филма и пиесата, който Инглиш не иска да променя. На екрана няма да има нито един мъж. Това се оказва голяма пречка, когато Инглиш се опитва да постави сценария на екран. Тя казва: „Беше трудно да направя филма, защото актьорският състав е изцяло женски, а днес не се правят филми за женската публика. Филмовият бизнес угажда на млади мъже, които са показали желание да ходят масово на кино и често да гледат един филм по няколко пъти. От време на време прожектират „Сексът и градът” и всички се изправят шокирани и казват: „О, жените всъщност ще напълнят киносалоните.” После забравят много бързо и трябва да започваме отначало. За мен стана лична мисия да се опитам да променя това мислене. Колкото повече хора ми казваха да се откажа, толкова по-голяма решителност ме обземаше.”
Най-после решителността се отплаща през 2003 г., когато Инглиш е домакин на женско събиране – прожекция на телевизионния сериал „Сексът и градът”. Случва се в дома й. Сред гостите е продуцентът Виктория Пърман, която е доведена там от общ приятел.
Пърман е фен на работата на Инглиш и знае, че е написала осъвременена версия на „Жените”, която тепърва трябва да се продуцира. „Проектът беше толкова хубав и не разбирах защо беше в застой”, спомня си продуцентката. По молба на Пърман Инглиш й дава екземпляр от сценария. „Прочетох го и се влюбих в него”, разказва Пърман. „Попитах Даян дали мога да помогна с нещо. Тя ме попита какви идеи имам. Споделих й няколко идеи за финансиране, с което бих се заела. Тя каза: „Би ли го направила?” Отговорих с „да” като приятелка. Тогава тя каза: „Не, не, питам официално. Би ли се включила в екипа като продуцент?”
Пърман и Мик Джагър основават „Джагър Филмс” няколко години по-рано и правят филма на Мартин Скорсезе и „Ролинг Стоунс” “Shine a Light” за „Парамаунт” в една и съща година с „Жените”. „Мик беше много ентусиазиран за „Жените”, казва Пърман. „Той застана изцяло зад проекта.” С благословията на Джагър Пърман носи сценария на финансисти и на компанията за международни продажби „Инферно”, които са също толкова очаровани. Партньорите Бил Джонсън и Джим Сийбъл се включват съответно като продуцент и изпълнителен продуцент. „Онова лято”, казва Пърман „бях в дома си в Марта’с винярд и безсрамно представих проекта на Боб Бърни от „Пикчърхаус”, който беше на острова за рожден ден на наш общ приятел. Той хареса идеята. След като се запознава с Даян Инглиш в Лос Анджелис, Бърни приема да разпространява филма. „Стана съвсем случайно”, добавя Пърман. „Пикчърхаус” беше дъщерна фирма на „Ню Лайн” и се получи много добре. Успяхме да задържим филма в семейството на „Тайм Уорнър”. Имахме благословията на Боб Шей и Майкъл Лин – основателите на „Ню Лайн”. Карълайн Блекуд от „Ню Лайн” помогна да задвижим проекта и да работим с толкова много сложни елементи и множество партньори. Нямаше да се справим с всичко това без нея и пълната подкрепа на Джеф Бърг и Хал Садоф от ІСМ, които помогнаха да сключим безпрецедентна сделка с „Дав” за съфинансиране на филма, като промоцирахме тяхната Кампания за истинска красота. Сега можеше да започне следващата фаза – кастингът.”
В средата на ’90-те години версията на Инглиш на „Жените” набира сила и за главните роли се обсъждат различни актриси. Сред тях е Мег Райън, чиято уникална способност да преминава лесно от комедия към драма я прави естественият избор за комплексната роля на Мери Хейнс. Повече от десетилетие след първоначалните разговори Райън препотвърждава желанието си да участва в „Жените”. Актрисата харесва подхода на Инглиш към филма като към любовна история между две хетеросексуални жени – Мери и най-добрата й приятелка Силви. „Филмът разказва за това какво става, когато две приятелки скъсат”, констатира Райън. „Понякога е много по-лошо в сравнение с разпадането на една връзка между мъж и жена. Помислих си, че ще бъде интересно да направим филм за това.”
Анет Бенинг е избрана за ролята на Силви Фаулър – другият партньор в централната любовна история във филма. „Комбинацията от сценария на Инглиш, темата и шансът да работя с Райън превръща „Жените” в шанс, който не бива да се пропуска”, казва Бенинг. „Сенарият на Даян ми се стори много забавен, умен и проникновен по отношение на жените. Наистина добро забавление. Знаех, че Мег Райън ще участва в него и харесах образа на Силви, която е бизнес дама и дървен философ. Не бях правила такъв филм и идеята ме привлече. Това определено е комедия, но той разказва за нещо много дълбоко – за връзката между две жени и за вниманието между тях.”
Ева Мендес е избрана за ролята на Кристъл Алън – лигавата продавачка, която се домогва до невидимия съпруг на Мери. Мендес признава, че първоначално е леко обезпокоена за това как ще влезе в кожата на безскрупулната Кристъл. „Кристъл е точно от жените, от които се боя. Тя използва всичко, което има, за да получи това, което желае”, казва Мендес. „Отначало ми беше малко трудно да се превъплътя в нея. После Анет каза: „Забавлявай се. Отпусни се.” Помислих си: „Да, точно така.” Кристъл само прави това, което смята за нужно, за да оцелее. После ми беше много забавно с образа и направо се влюбих в него.”
Дебра Месинг представя Еди Коен – вечната всеотдайна майка, която търси съвършения креативен отдушник. Когато Еди се появява за пръв път на екрана, тя е заета да боядисва заедно с малките си дъщери. Месинг внася и нещо от себе си в ролята. „Имам нос на клоун, който занесох да покажа на Даян”, спомня си актрисата. „Казах: „Знаех, че няма да ми повярваш, че наистина имам такъв. Но е вярно. Синът ми също има. Обикаляме апартамента ни в Ню Йорк з еднаквите си носове на клоуни.” Даян го хареса и накрая попадна във филма.”
Джада Пинкет Смит поема ролята на Алекс Фишър – язвителната крайно своеволна писателка, на която думите не достигат в кулминационната точка на филма. „Алекс има много сурова външност, но когато се стигне до истинските неща, тя напълно губи самообладанието си. Тогава се размеква напълно”, казва Пинкет Смит. Като колежките си актрисата има голямо желание да участва във филма, който разказва за жени и се прави от жени. „Запознах се с Даян и Виктория и се влюбих в тях. Искам да подкрепям жените режисьори и жените, които искат да режисират. Трябва да има повече от нас зад сцените. Даян имаше прекрасна визия, звезден състав и това бяха жените. Казах си: „На всяка цена ще участвам в него.”
Блестящи комедийни актриси допълват ансамбъла в поддържащите роли. Клорис Личман играе ролята на строгата икономка на Мери Маги, който се опитва (напразно) да не се обвързва емоционално с кризата на своята работодателка. Кари Фишър представя Бейли Смит – безмилостна журналистка от жълтата преса, която манипулира Силви и я принуждава да предаде най-добрата си приятелка. Бет Мидлър играе ролята на холивудския мегаагент Лия „Графиня” Милър – жена с много бракове, която не съжалява за нищо. Деби Мазар представя бъбривата маникюристка от салона „Сакс” на Пето Авеню Таня, която отваря вратата на ада, когато започва да клюкарства за колежката си Кристъл.
Мазар минава на прослушване за ролята на Таня още през 1995 г. Тя въздъхва облекчено, когато Инглиш й се обажда след повече от 10 години. „Даян Инглиш ми предложи ролята на маникюристката след всичките тези години”, чуди се актрисата. „Два пъти прекъсвах работа поради бременност, но тя имаше вяра в мен.” Героинята на Мазар става прочута благодарение на запазените си цветове и голям фен на име Мадона. В истинския живот Мазар и Мадона са добри приятелки, откакто певицата идва в Манхатън, още млада и неизвестна. Връзката на Таня с Мадона изненадва Мазар, но приятно. „За мен да играя Таня и да говоря като фен на Мадона беше забавно и фантастично”, радва се тя. „Можех да представя всички жени като Таня, които познавам. Постоянно им осигурявам билети за концертите на Мадона вече от 20 години.”
Има още една актриса, която подкрепя Инглиш и „Жените” още от самото начало – Кандис Бъргън, която участва в сериала на Инглиш „Мърфи Браун” през всичките му 10 години. Берген раздава мъдрост в изобилие в ролята на Катрин Фрейзиър – майката на Мери Хейнс. По щастливо стечение на обстоятелствата Бъргън играе майката на Райън в „Богати и известни” – последният филм на Джордж Кюкор, режисьора на „Жените” от 1939 г. Тя казва: „Беше първата роля на Мег. Каза, че е изплашена, но тогава кой го знаеше? С Мег е много приятно да се работи. Тя е толкова жива и изчерпателна.”
Бъргън аплодира Инглиш за създаването на филм, който запазва искрата от оригинала, но се обръща към съвременната публика. Тя казва: „Имах много големи очаквания, понеже това беше Даян. Въпросът е важен. Дали историята още е релевантна след толкова много години? Тя е такава, защото е написана по този начин. Тя свърши отлична работа по адаптирането на „Жените” към настоящето.”
„Събирането на актьорския състав за „Жените” не стана бързо заради натоварените лични и професионални програми на актрисите. Но не можеше да се получи по-добре”, заявява Инглиш. „Не можеше да е по-вълнуващо с този екип. Мег беше в него от самото начало. Анет беше мечтаната актриса да поеме ролята на Роз Ръсел. Ева наистина беше доста едра, затова пое ролята на Джоан Крофорд. Хубавото е, че тя е толкова забавна, че човек не може да я намрази. По отношение на комедийния подбор няма по-добра от Дебра Месинг. Един ансамбъл винаги има нужда от комедийна спойка. Джада кара всички да се питат: „Защо не прави повече комедии? Толкова е забавна.” Разбира се, Кандис е моята муза. Казах й, че не мога да направя филма без нея. Клорис почти открадна филма на 82-годишна възраст. Деби Мазар мина на прослушване за ролята си преди 10 години и й се обадихме след десет години. Кари е много убедителна в ролята на журналист от жълтата преса и изиграва цялата си сцена на елипсовиден тренажор. А Бети е всепризнатата сладурана. Публиката започва да се смее, щом тя се появи на екрана.”
„Жените+ представя и две талантливи млади актриси, като членове на домакинството на Хейнс – младата Индия Ененга в ролята на дъщерята на Райън Моли, умно момиче на прага на бурните тинейджърски години, и датската актриса Тили Скот Педерсен, която играе ролята на бавачката на Хейнс Ута. Тя е омаяна от таблоидите в супермаркета. С малки, но важни роли ансамбъла допълват уважаваните ветерани Джана Глийсън в ролята на матрона и Лин Уитфийлд в ролята на купувач на мода в „Сакс” на Пето Авеню.
Преди началото на продукцията през миналото лято Инглиш събира основния актьорски състав – Райън, Бенинг, Мендес, Пинкет Смит и Месинг, в дома си за пет дни да репетират и да си общуват. „Исках на екрана да изглежда така, сякаш се познават отдавна. Исках взаимодействието им да звучи убедително, да бъде автентично. В края на тези пет дни вече си бяхме разказали всички лични истории и бяхме свързани за цял живот. Прочетохме сценария на глас първия ден и го оставихме да отлежи, докато отидохме на пазар. Атакувахме го на следващия ден, минахме сцена по сцена, обсъждахме намеренията, добавяхме малки идеи, импровизирахме на места. Написах окончателния вариант на базата на този репетиционен период. Когато отидохме на площадката и се оказахме пред много сгъстен график на снимки, всички бяха подготвени. Всички познаваха образите си, бяха готови и знаеха какво трябва да правят. Беше чудесно.”
Продукцията на „Жените” започва на 19-и август 2007 г. в Бостън и филмът се снима 36 дни в Масачузетс и Ню Йорк. Екипът зад камерата включва талантливия оператор Анастас Михос („Усмивката на Мона Лиза”), който наема голям женски екип, сценографа Джейн Муски („Хитч”), монтажистът Тиа Нолан („Омагьосване”) и художника по костюмите Джон Дън (“I’m not there”).
„Цареше атмосфера на спокойствие и другарство”, спомня си Пинкет Смит. „Разбирахме се без много думи, защото всички бяхме жени. Омъжени сме, имаме деца. Средата беше много уютна. И на площадката, и в гримьорните си разказвахме истории за съпрузите и децата си. Беше много забавно.”
Отчасти спокойният тон е наложен от Инглиш, която си спечелва прозвището Невъзмутимата. Инглиш е благодарна на трудните условия в телевизионната продукция за стабилната основа, която й дават за първия й филм. „Половинчасовата телевизионна комедия е истински тест за издръжливост. Трябва да пишеш сценарии, да даваш наставления, да монтираш епизода от миналата седмица и да планираш следващия, и всичко това едновременно”, отбелязва тя. „Ако успяваш, шоуто върви на екран десет години и не го спират. Това беше една отлична подготовка. Всичко се свежда до вземане на решения и до увереността в тези решения. Или в увереността да кажеш: „Не знам. Нужна ми е помощ.” Това е може би най-важното нещо.”
Личман, която е работила с режисьори като Мел Брукс, Петер Богданович и Джеймс Л. Брукс, хвали умението на Инглиш и нейното хладнокръвие. „Даян беше изключителна. Тя е най-милият и спокоен човек”, казва Личман. „Работата по филма ми беше много забавна. В първата сцена, която направих, бяхме около шестима. Само да стоя там с тези изключителни актриси – а те са изключителни жени, беше нещо огромно. Работихме много здраво. Искахме да се получи прекрасно, защото Даян ни даде отличен материал.”
Фенове на оригиналния филм ще установят, че някои любими детайли са се запазили непокътнати, включително лакирането за късмет, един сблъсък в съблекалнята и едно бляскаво модно шоу, в този случай подготвено от прочутия дизайнер Нарцисо Родригес с обувки, правени по поръчка от Маноло Бланик. „Феновете на оригинала определено ще познаят някои основни детайли от декора”, обещава Инглиш, а нейният филм само повишава качеството. „Заключителната фраза в стария филм гласи: „Мъжете са най-важни.” При нас тя е „Жените са най-важни.”
Мендес приема с отворени обятия тази емфаза. „Обичам мъжете. Бог да ги благослови, но смятам, че нищо не може да замени връзката между жени”, казва актрисата. Още съм със същите приятелки, които имах на 12 – 13 години. Преживяхме всичко заедно, а това е безценно.”
|
