Мартин Кембъл има голям опит при режисурата на екшън филми (“Златното око”, “Вертикална граница”, “Маската на Зоро”). Но вторият филм за Зоро, по негово признание, е един от най-сложните екшън проекти, с които се е занимавал. “Бойните сцени са много по-сложни от тези в първия филм – дуелите са с повече хореография, а кулминационният двубой се развива на покрива на движещ се влак! Всичко трябваше да бъде много внимателно планирано, като предварително направихме даже сторибордове.”
Майсторът на сабята Марк Айви, който е асистирал и за “Маската на Зоро”, разказва: “Дуелите със саби във втория филм определено са поне една идея по-добри от тези в първия. Те са много по-динамични и сложни и се провеждат в доста по-екстремни условия – има един над акведукт, също така има бой с шест души във винарна и на покрива на движещ се влак.”
Отговорникът за каскадите Гари Пауъл непосредствено преди това е работил по мегапродукцията на Оливър Стоун “Александър”. “Още като видях програмата по дни и часове, ми стана ясно, че това ще е един от най-натоварените филми, които съм снимал,” разказва той. “Във всеки снимачен ден имаше поне по една каскада. Всички имаха по-трудни каскади, включително Катрин. В първия филм тя беше нежна дама, която има нужда непрекъснато да я спасяват, но тук вече е един борците. Тя има цели три бойни сцени.”
Зита-Джоунс си спомня: „Ако не ме бяха тренирали толкова добре още за първия филм, никога нямаше да мога толкова бързо да напредна в бойните си умения за втория. Благодарение на Марк Айви и Боб Андерсън, дуелите ми в „Легенда за Зоро” бяха снимани без проблем.”
В повечето си филми Антонио Бандерас настоява сам да снима каскадите си. И тук се оказва, че той е по-добър със сабята от повечето каскадьори и отново сам снима повечето сцени с битки.
|
