За да пренесе идеите си за „Свещеник” на екрана Скот Стюарт събира група опитни сътрудници, която включва оператора Дон Бърджис, сценографа Ричард Бриджланд Фицджералд, координатора по визуални ефекти Джонатан Ротбарт и аниматора Генди Тартаковски.
Услугите на Тартаковски са необходими за създаването на анимационен пролог, който разказва за войната между хора и вампири. Тартаковски е четирикратен носител на награда Еми, сред чиито широко популярни творби се нареждат „Лабораторията на Декстър”, „Самурай Джак” и „Star Wars: Войната на клонираните.” Той с удоволствие се съгласява да участва в проекта и да представи уменията си на една по-зряла публика.
При създаването на анимационния пролог се черпи вдъхновение от оригиналните комикси на Мин-Ву Хуанг. Картинките са рисувани на ръка, а оцветяването им е дигитално. За Тартаковски е забавно, че повечето аниматори преди са работили за Дисни. „Бяха свикнали да рисуват зайчета и принцеси,” споделя главният аниматор. „За пръв път им се случваше да рисуват как вампир откъсва нечия глава. В крайна сметка основната работа свърши една много спокойна и учтива жена, която сподели, че никога не си е представяла да върши нещо подобно, но в същото време напълно разбира какво се стремим да покажем с анимационния пролог.”
За Ричард Бриджланд създаването на научно-фантастични пейзажи не е новост, защото има богат опит от работата си по „Заразно зло” и „Пришълецът срещу хищникът.” „Скот имаше напълно ясна представа какъв свят иска да създадем,” споделя сценографът. „Нашата история няма своя комиксов първообраз, така че имахме пълната свобода да създадем свой собствен свят. Скот искаше пейзажът да се струва познат на публиката, но в същото време да включва изненадващи елементи. Истинско удоволствие за един сценограф е да може да изгради напълно нов и оригинален свят.”
Първата насока на Стюарт е желанието му всичко да има индустриален изглед. „Целият град, дори и църквите, трябваше да навява асоциация с тежката промишленост,” споделя Бриджланд. „Духовенството обитава изолирано от останалия град място, което е значително по-чисто. Извън града трябваше да има единствено абсолютно гола пустош. Търсихме места без дървета и трева, които да послужат за доказателство, че след последната война с вампирите всичко е било унищожено. Тези голи пустини ни дадоха възможност за заснемането на епични кадри на фона, на които се движи самотната фигура на героя, тръгнал да преодолява огромни препятствия по пътя към заветната цел.”
Теократичният град, познат като Град 5, черпи вдъхновение от Хонк Конг и Източна Европа по време на доминацията на СССР. Целият град е овенчан с комини, които се издигат дори от катедралата. Навсякъде са разположени и електрони билборди, които постояно излъчват съобщения, че Бог и Църквата пази жителите, които стоят на сигурно зад градските стени и съвестно копаят въглища. Жителите на града живеят в постоянен мрак и мръсотия, които са плод на хипер-индустриализацията и произвежданите от нея дим и пушек, които закриват слънчевите лъчи само точно над домовете на градските обитатели.
Отговорникът по визуални ефекти Джонатан Ротбарт работи в тясно сътрудничество с всички департаменти на продукцията, за да постигне безупречна симбиоза между физическите декори и дигитално добавените образи, които заедно съставляват света на „Свещеник.”
„Моята основна цел винаги е била всички специални ефекти да са възможно най-незабележими,” споделя Ротбарт. „Това е изключително мъчна задача, но и основната причина да си обичам работата толкова много. Скот е наясно с възможностите ни и затова не се свени да ни накара да отидем още по-далеч от обикновено. Неговият опит допринесе за разгръщането на идеи от по-голям мащаб, което ни даде възможност да се развихрим и създадем един още по-грандиозен филм.”
Екшън сцените в „Свещеник” са замислени специално за 3D формат, но в същото време Скот Стюарт иска да им придаде по епичен размах, което е основната причина да се снима с анаморфен филм за широк екран.
„Дълго обсъждахме в пре-продукцията как точно да снимаме филма и в крайна сметка решихме да не снимаме директно в 3D, защото и аз, и операторът ми искахме да придадем на историята автентично епично усещане,” споделя режисьорът.
„Използвахме старата C-серия обективи на Panasonic, с които са снимани Star Wars, Blade Runner и Пришълецът. „Свещеник” е филм, който използва пейзажите през по-голямата част от филма и заснемането им с такива камери подсили усещането за грандиозност към което се стремим,” допълва Стюарт. „В същото време добре си дадохме сметка, че модерните 3D технологии са изключително подходящи за нашата хорър история и само могат да направят преживяването за зрителя още по-жизнено и пълноценно.”
За да разсеят скептицизма съпътстващ филмите, които не са снимани директно в 3D създателите на филма представят 8 минути завършен материал на конвенцията WonderCon в Сан Франциско. Отзивите са изключително позитивни, като за някои зрители тази комбинация от традиционен филм и пост-продукционно 3D конвертиране е по-добра в определени отношения от един чисто 3D филм.
През последните години Screen Gems се стреми да подпомага икономиката на Лос Анджелис като снима повечето си продукции в Южна Калифорния. Решението да се снима „Свещеник” в същия район е подпомогнато от успеха на филма при кандидатстване за данъчен кредит по нова програма на щата Калифорния.
Изпълнителният продуцент Глен Гейнър е сред основните поддръжници на снимки в Калифорния. „Искахме откриващата сцена да отдаде почит на Blade Runner на Ридли Скот, а какво по-добро място за снимането й от площадката на Warner Bros., на която е снимана класиката с Харисън Форд. Искахме необятни пустини, които да навяват спомена за Лорънс Арабски, а такива местности има достатъчно в собствената ни Калифорния. Искахме да построим огромни декори, а студията на Sony ни предоставиха над 9000 м2 за тази цел. Не бихме и могли да намерим по-добро място за снимки от Южна Калифорния, но при все това си беше мащабно и изтощително начинание.”
Разположената в Стария банков район на Ел Ей историческа сграда Twin Springs Towers предоставя своето, изградено от мрамор и гранит, фоайе за декор на катедралата на духовенството във филма. Построената в модерен стил през 1928 година постройка предоставя на сценографа Ричард Бриджланд естествен декор за Камерата на монсеньорите, където се провеждат техните съвещания.
Декорът за Външен пост 10 е построен близо до Трона в пустинята Мохаве, на около 150 мили северо-източно от Ел Ей. Домът на братът на Свещеникът е изграден в пресъхналото легло на езеро в съседство с природната забележителност Върховете на Трона, която е част и от други холивудски продукции като „Планетата на маймуните” на Тим Бъртън. Причудливите скални формирования дават усещането за място, на което не е стъпвал човешки крак.
В покрайнините на Лос Анджелис екипът намира точното място, което да послужи за зловещия резерват на вампирите. Форт Макартър е построен в Сан Педро след Първата световна война, за да защитава пристанището на Ел Ей. За целите на филма базата е трансформирана в разнебитен затворнически лагер, изпълнен с паянтови постройки и ограден със стражеви постове и бодлива тел, както и с допълнителна подземна крипта, която да държи вампирите на сигурно.
„Нашият лагер в много отношения прилича на Гуантанамо,” обяснява сценографът Фицджералд. „На повърността не се вижда нищо особено, но по бетонна рампа се слиза към подсигурените подземия, които стигат 5 нива под земята.”
За граничното градче Джерико е използвано ранчо „Мелъди”, което е построено още през 1915 години от Джийн Отри и което редовно бива използвано от холивудски продукции. Бриджланд и Ротбарт само трябва да му придадат по индустриален вид, който да подхожда на цялостната визия на филма.
Заради ограничения бюджет на филма трансформацията на цялото ранчо се оказва трудна задача. Екипът е принуден да разглоби, транспортира и използва наново почти всички останали декори, построени за други сцени от филма. Така по-внимателните зрители могат да забележат парчета от апартамента на Свещеникът или част от стените на града.
На помощ идва и екипът по специални ефекти, чиято цел е да допълни дигитално това, което не може да бъде създадено физически – допълнителни тръби, машини и миньорски станции, разположени из цялото градче.
Последните няколко седмици от снимачния процес протичат в Студио 30 на Sony Pictures, което е трансформирано в Кошера на вампирите. Сценографът Бриджланд конструира мястото за тази нова порода вампири водейки се от представите ни за пчелен кошер. Вампирите са разделени на работници и пазачи, а начело е кралицата-майка, която дава живот на нови и нови чудовища.
Във времена, когато повечето филми се възползват максимално от дигитално добавени образи и снимки на зелен екран, продуцентът Делука изпитва особена гордост, че „Свещеник” успява да се възползва от чудесни истински локации, което допринася за по-автентичния вид на завършения филм.
Още преди началото на снимките Стюарт работи усърдно с екипа си, за да създаде уникална визия за всеки един елемент – влакът на вампирите, оръжията, костюмите и моторите. „Исках влакът да е едновременно познат и непознат, да изглежда стар, но и от бъдещето, и да излъчва истинска заплаха,” споделя режисьорът. „Това е железен звяр, който препуска през пустинята по пътя си към градовете.”
Конструирането на дълго железопътно трасе в пустинята е изключено, така че екипът решава да качи вагоните върху дълго ремарке на камион, при чието движение изглежда като че ли истинския влак си проправя път през прашната степ. Повечето вълнуващи мотоциклетни и влакови сцени са заснети в сухото езеро Соги, което е едно от най-популярните места за ваканционно шофиране в района на долината Джонсън, на 2 часа и половина източно от Ел Ей. Пейзажът предлага идеалния фон, на който се развива гонитбата между Черната шапка и армията му от вампири, по чиито пети се впускат Свещеникът и спътниците му.
„Трябваше ни наистина абсолютно равна повърност и затова избрахме коритата на пресъхнали езера, които са дълги около 6-7 мили и позволяват да заснемем по-дълъг епизод с камиона,” обяснява Бриджланд. „Усещането, което мястото привнесе е изключително пост-апокалиптично, защото липсва каквато и да било растителност.”
След края на основния снимачен период екипът по специални ефекти построява умалено копие на влака в своето студио в Северна Калифорния, за да продължи работа по сложните сцени и да им придаде по-завършен и епичен вид.
За помощ при дизайна на мотоциклетите Стюарт се обръща към стар приятел от годините прекарани в Industrial Light & Magic – Рубен Елингсън, който е работил по редица блокбастъри като „Джурасик парк” и „Аватар.” „Според Ричард Бриджланд при конструирането на моторите ние търсим т.нар брутална функционалност,” споделя Стюарт. „Искахме да представим нещо изключително мощно, което е чисто изражение на скоростта. Смесихме някои реално съществуващи модели с концептуални разработки, за да постигнем крайният резултат, видим във филма.”
Всеки мотор отразява индивидуалността на своя герой. Така моторът на Хикс трябва да придаде на Кам Гигандет чара и харизмата на Марлон Брандо в „Дивият” и е повод за особена гордост на неговите дизайнери.
Пол Бетани прекарва часове, упражнявайки се да кара своя мотор на един от паркингите на стадиона на Доджърс в Ел Ей. „На паркинга свикнах с управлението, но в пустинята се оказа съвсем различно,” споделя актьорът. „Тогава се взе решение да не ни се позволява да караме със спортни гуми. Беше донякъде унизително след всичките тези тренировки. Макс Бреме дори ни окачи розово кошче отпред с пискюли и тромба.”
Макс Бреме е отговорен за изработката на всички оръжия във филма. Свещениците не използват огнестрелно оръжие, а арсенала им наподобява този на нинджите, но оформен, така че да наподобява религиозни символи. Бреме отговаря също така за направата на пистолетите във филма, както и на сечивата, с които слугите на вампирите са въоръжени, за да защитават своите господари. Бреме работи с екип от дизайнери, за да създадат уникални по рода си оръжия, които комбинират идеи от миналото и настоящето.
Свещеникът носи куха Библия, която е пълна с малки остри кръстове, които вършат по-добра работа от всеки пистолет. Другото му оръжие е двуостър сребърен нож, който с едно натискане на бутон се превръща в две отделни оръжия.
Отличителното оръжие на Монахинята е смъртоносно въже с острие в края му, което е замаскирано като броеница. Изработката му е вдъхновена от древно китайско вушу оръжие, наречено шенгбао. Нишките му са толкова здраво свързани, че с лекота могат да разполовят противника. „По време на тренировки на края на моето въже имаше закачена топка за тенис, за да не се нараня,” спомня си Маги Кю. „Това е много яко оръжие, с което може да свалиш някой от мотора и да го разрежеш на парчета. Не е нещо, което може да видите всеки ден на екрана.”
Хикс носи пистолет и застрашителен нож. Пистолетът е надграден на базата на истински Ругер 22 калибър, към който е добавен двуцевен Магнум за 64 патрона. „Това оръжие тежи поне 5 килограма,” отбелязва Кам Гигандет. „В някои от сцените, в които трябваше да го държа вдигнато през цялото време към края може да видите как малко по малко започвам да го отпускам.”
Екшън сцените в „Свещеник” са опасни и завладяващи, като предварително са надлежно разграфени до секундата чрез подробни сторибордове от Скот Стюарт и екипа му. „Изготвихме предварителна 3D визуализация на някои от по-сложните сцени, за да добием представа за движението на камерата и да преценим как най-добре да подходим откъм техническа гледна точка с практическата реализация на сценария,” споделя режисьорът.
За филм, който изисква ръкопашни схватки, висене на въжета и каране на мотор, са необходими актьори в превъзходна физическа форма. След като качва близо 23 килограма за ролята си на Чарлс Дарвин в „Сътворение”, на Бетани му се налага да се подложи на изтощителни тренировки, за да влезе в необходимата форма. Останалите актьори също преминават дълъг тренировъчен процес заедно с координатора по каскади Ланс Гилбърт и експерта по бойни сцени Маркъс Йънг.
Пол Бетани изпълнява сам голяма част от собствените си каскади. „В един момент се озовах на мотор редом до влака, на който трябваше да се кача в движение,” споделя актьорът. „Тогава се запитах какви ги върша. Но при положение, че съм тренирал 9 месеца за ролята исках да приложа постигнатото на практика. Когато си подсигурен с въжета се чувстваш като малко дете. Ще излъжа, ако кажа, че това въодушевление не е сред основните причини да стана актьор.”
Дори и при най-добрата подготовка контузиите са неизбежни. „В една сцена Пол се държи само с едната си ръка за влака, а с другата държи Луси,” обяснява Карл Ърбан „По сценарий аз трябва да го настъпя по ръката. При първия дубъл кракът ми пропусна ръката му, но с петата си съм закачил един от пръстите. Пол нададе страшен вик, а аз си помислих колко добър актьор е. В следващия момент осъзнах какво се е случило в действителност, а всички на снимачната площадка застинаха. За щастие нямаше нищо счупено и скоро продължихме снимки. Изпитвам изключително уважение и възхищение от професионализма на Пол.”
Костюмите за „Свещеник” са изработени от Ха Нгуен, която е работила по „Небе и земя” на Оливър Стоун, „Маската” с Джим Кери и екшъна „Снайперист” с Марк Уолбърг.
Дизайнерката споделя, че да облече свещениците е едно от най-лесните й решения, защото черното е техния традиционен цвят и няма място за голямо експериментиране в тази насока.
За отличителния аксесоар на Черната шапка Нгуен се обръща към легендарните производители на шапки от Baron California Hats. Износената шапка е комбинация от испанска шапка и федора, която завършва с парцалива цепнатина в предната част, която очертава очите му, когато главата му е наведена надолу.
Обитатели на Град 5 са облечени в дрехи, които представляват кръпки от всякакви материали, до които човек би могъл да се добере. Техните тонове са сиви и мрачни за разлика от живеещите на открито, които са облечени в кафяви цветове.
Крайният резултат от огромните усилия, положени от Стюарт и екипът на „Свещеник” е атмосфера, която изглежда странно позната и в същото време напълно чуждоземна. „Не мога да изразя достатъчно добре с думи възхищението си от Скот,” споделя Бетани. „Това е един визуално омагьосващ филм със завладяваща история и пълнокръвни диалози. Добавяте зашеметяващи визуални ефекти и първокласен екшън плюс орди вампири и получавате едно шеметно приключение, което ще ви достави неповторимо забавление.”
„Като режисьор аз се стремя да взема любимите си истории и да добавя към тях емоционален реализъм,” допълва Стюарт. „Въпреки че разказваме история за един измислен и фантастичен свят, то основните идеи втъкани в сюжетната линия са от значение за всеки един от нас. Комбинацията от фантазия и реализъм е ключът към успешния филм, който се надявам да сме постигнали в очите на публиката.”
|
