Кори Гудман и Скот Стюарт предлагат въвеждаща история, която да даде обяснение как се е стигнало до вековната война между два коренно различни вида – хора и вампири.
„Хората и вампирите са във война от стотици години, като хората успяват да упражняват надмощие до момента, в който ресурсите на планетата драстично намаляват,” обяснява продуцентът Мичъл Пек. „Тогава хората започват ядрена война помежду си и оставят по-голямата част от света си в руини. При това отслабено състояние на човечеството вампирите започват да набират сила.”
Изправени пред ужасяващата заплаха повечето хора се оттеглят зад непристъпните стени на градовете, които са управлявани от Духовенството. Отговорът на властващия клир се материализира в отглеждането на специална каста от смъртоносни свещеници, които въобще не приличат на тези от нашия свят. „Те са по-скоро като рицари-джедаи,” обяснява Стюарт. „Те са войници на църквата, обучени да преследват и убиват вампири, които притежават умения непознати за обикновен човек.”
Внимателно подбирани още като деца свещениците посвещават целия си съзнателен живот да защитават света от вампирската заплаха. Бойният им стил е съчетание от истински бойни изкуства и умението да забавят случващото се около тях чрез молитва, докато те самите продължават да се движат с нормалната си скорост.
Продуцентът Делука споделя, че контролът върху времето и пространството е заимстван от еталони в жанра като „Star Wars” и „Матрицата”.
Свещениците свършват своята задача с безмилостна ефективност и елиминират вампирската заплаха; малкото останали вампири са заточени в строго охранявани „резервати.” Свещениците на свой ред трябва отново да бъдат приобщени към останалото население, което е съсредоточено основно в големите градове, които са под контрола на Духовенството.
Една от пречките пред реинтеграцията им в обществото е кръстът татуиран на лицето на всеки един от тях. Някога повод за гордост, сега този знак постоянно напомня за ужасите на войната.
В една от началните сцени малко момче, което не познава историята, пита свещеник дали татуировката му причинява болка. „Именно тази сцена ме привлече повече към филма, отколкото екшън сцените и специалните ефекти,” споделя режисьорът Скот Стюарт. „С Пол Бетани дълго обсъждахме тази сцена. Свещениците притежават невероятни умения, но в настоящето никой не иска дори да седне до тях в автобуса. Принудени са да приемат най-долната работа, за да оцелеят. Загубили са безвъзвратно всякаква връзка с нормалния ритъм на живот и обикновените хора. Дори необременените със спомени деца ги разглеждат като странници, чието място не е в градовете редом с тях. Тази начална сцена в същото време ни дава ясна представа колко много Свещеникът би искал отново да живее нормален живот и да общува с хората.”
Подобно на свещениците и вампирите са далеч по-различни от романтичната представа, която имаме за тях. Според Майкъл Делука идеята е да се представят едни по-първични и ужасяващи същества, които приличат повече на прилепи, отколкото на нас хората.
Създадени от опитния и уважаван визуален дизайнер Чет Зар вампирите са основно компютърно генерирани, което позволява на Скот Стюарт да борави с образите им по всеки един възможен начин. „Вампирите са много по-бързи от хората и движението им е непредвидимо. Цялата им костна структура може да се види под бледата и прозрачна кожа. Притежават несравнимо обоняние и слух, които компенсират вродената слепота.”
Легендите свързани с вампирите също претърпяват промяна за настоящия филм. Така хората, които са ухапани от вампир, не се превръщат във вампири на свой ред. Те са трансформирани в бледи и болнаво изглеждащи подобия на самите вампири, които им слугуват и извършват различни задачи по дневно време. Свещеникът се опасява най-вече, че племенницата му Луси ще бъде превърната в едно от тези бездушни копия на истинско човешко същество. Лек не е намерен, така че той е решен да я убие, но не и да я остави в подобно състояние.
|
