Пътуването на Джуно Макгъф е отворено за много интерпретации. Въпреки всичките й препятствия и морални дилеми, застанали на пътя й, зрителите се поддават на нейния скромен чар и жизненост, без значение какви са вижданията им по въпросите за забременяването на непълнолетна и семейството. В крайна сметка, връзката й със семейството и изборите, които трябва да прави в живота по пътя към личното преоткриване, правят Джуно токлова незабравима героиня.
Сценаристката Диабло Коди казва, че филмът трябва да предизвиква силни чувства относно темата за бременна тийнейджърка. „Това е гореща тема. На него може да се гледа като на филм, който възхвалява живота и раждането на деца, или като на филм за освободено младо момиче, което избира да запази свободата си. Може да се гледа на него и като на някакъв вид странна любовна история, нещо като размишление върху съзряването. Тя добавя, че сюжетът и развитието на героите отиват далеч отвъд идеята за бременност на непълнолетна. „Филмът повдига много въпроси за любовта, свободата, брака и мястото, което трябва да намерим за себе си в живота.”
Тези въпроси може да възникват у някои хора, но според Алисън Джани това не е задължително съобщение, отправено към цялата аудитория. „Филмът няма нищо общо с политиката. Просто има една история за нещо, което се случва на обикновено момиче и как решава да постъпи тя,” казва актрисата. „Няма за цел да предаде съобщение, което много ми харесва.”
Главната актриса прави пътуването на Джуно толкова привлекателно. „Тя поема по един дълъг и труден път,” заключава Пейдж. „Тя има представа какво е да бъдеш възрастен и желае да бъде такава, като повечето юноши – когато си заседнал между два свята. Но тя достига до другия край невредима.”
|
