Зародилата се в богатото въображение на романиста, превърнал се в сценарист Диабло Коди, Джуно, е уникална героиня, различна от връстниците си във филми за подрастващи тийнейджъри от миналото. Тя е пряма, но и забавна, чаровна и самоуверена. Независимо дали споделя с Лиа интимните подробности от загубата на девствеността си или съобщава на родителите си новината за своята бременност, Джуно привлича вниманието със своята безкомпромисна прямота и остър език. Изправена пред написването на сценарий, Диабло извършва проучване сред последните тийнейджърски филми и открива, че досега не е правен филм за малко момиче с разсъдъка на възрастен. „Седях си в дома си в Минесота и се чудех каква история не съм виждала,” обяснява Диабло. „Повечето от нещата, които гледах, бяха съвсем неоригинални.”
Описанието на Джуно отвежда Диабло до спомени от нейното детство. „Беше изключително естествено,”разказва Диабло, при съчетаването на отделните детайли на историята с нюансите характерни за всеки герой. „Беше естествено като самото дишане. Виждах Джуно като отражение на себе си.”
Да не говорим за отраженията на разговорите и ситуациите, които е видяла, докато го е развивала. Привлекателността на филма донякъде идва от откровените и забавни разговори на Джуно и приятелите й за секса, вдъхновени отчасти от Диабло. „Аз и приятелите ми бяхме като Джуно и Лиа. Говорехме за секс непрекъснато. Има една сцена, в която Лиа разказва за секса с гаджето си, при който тя е била отгоре, защото така по-лесно получавала оргазъм. Това е истинска случка от моя живот, когато бях на 16. За някои хора може да звучи шокиращо, но е съвсем реалистично.”
Като оставим секса настрана, Джуно не е просто едно забременяло непълнолетно момиче. За талантливата филмова актриса Елън Пейдж, Джуно е нетипична тийнейджърка. „Джуно е много добре представена тийнейджърка, което е много рядко срещано. Тя е честна, но оригинална, напълно лишена от стереотипи, което е най-прекрасното нещо за една актриса. Моята задача е да се свържа с нея и да направя начина й на говорене и взаимоотношенията й автентични. Установих, че това идва много естествено, когато се доверяваш на хората, с които работиш и просто се пуснеш по течението.”
|
