Смъртоносният свят на телепатичен шпионаж, описан в Секретен отряд не е дело единствено на живото въображение на създателите на филма. Той се корени в реални усилия на американското правителство да използва специално обучени телепати за военни цели. Може би най-известният пример за тези усилия е проект Звездна врата, спонсориран от армията на САЩ – за изследване на потенциалното военно приложение на телепатичния феномен. Телепати, обучени по тази програма, са проявили забележителни, документирани прояви на паранормални умения — от идентифициране на ориентири или военни инсталации само по координати, през точното откриване на място, където е паднал самолет, до предсказването на датите на пускане на вражески подводници и товарни съдове, както и множество други.
Базиран в университета Станфорд и обхващаш множество под-проекти от 70-те до 1995 година, проект Звездна врата изработва комплект от протоколи, които да направят по-научно изучаването на ясновидството и извънтелесните проекции. Този подход към телепатията става известен като "дистанционно гледане" — предполагаемото умение да се "виждат" физически събития, места или информация, независимо от местоположението им. Проект Звездна врата се развива донякъде заради притеснения за националната сигурност, произхождащи от доклади, че СССН също работят по проучване на телепатията, и най-вече на телекинезата. По една ирония, възможно е тези доклади да са били дезинформационна кампания от СССР, започната в отговор на слуховете, че САЩ експериментират с телепатията за военни цели.
Дистанционното гледане е само едно от телепатичните умения, които са изследвали различните правителства. Сред другите са телекинеза, хипноза и дистанционна хипноза, понякога придружени от употребата на наркотици, шокова терапия, радиация и други техники.
По време на Първата световна война, английски и германски доктори експериментират с телепатични техники, успешно използвайки хипноза за лечението на психически наранени от войната войници. През Втората световна война, хипнозата се е използвала от разузнавателни куриери — любим подход на Джордж Хобан Естабрукс. Професор по психология, възпитаник на Харвард, Естабрукс не само твърди, че е програмирал много шпиони чрез хипноза, но и настоява, че е успял да раздели агент на две отделни личности, като едната не е подозирала за другата. Естабрукс също твърди, че е успял да хипнотизира хора дистанционно.
Друг важен сюжетен елемент в Секретен отряд, който има корени в реални правителствени изследвания, е усилието да се контролира съзнанието на обект, който не е давал съгласието си — дори до точката да поведеш обекта към собственото му волно самоунищожение — с помощта на психотропни наркотици.
Годините след войната се преливат в Студената война, и се започва серия от нелегални програми, спонсорирани от САЩ. Една от тези програми е с кодовото име МК-Ултра – тайна изследователска програма на ЦРУ за контрол на съзнанието и химически разпит, провеждана от Бюрото за научни разузнавания. "Светият граал" на тази програма е идеалният "наркотик на истината", използван при разпитите на заподозрени съветски шпиони по време на Студената война. Нейният обхват е очертан в разузнавателен меморандум от януари 1952, където е поставен смущаващ въпрос: "Можем ли да контролираме един човек до точката, в която ще изпълнява нашите желание, против волята си и дори против фундаменталните природни закони като закона за самосъхранението?"
С начало в края на 50-те и продължаваща поне до края на 60-те, MK-Ултра е оперирала в тайна лаборатория, основана и финансирана от ЦРУ в университета МакГил в Монреал, Канада. Там, психиатърът Доналд Иуън Камерън провеждал експерименти за "телепатично движение", използвайки вкарване на спомени и изтриване на спомени, в комбинация с електроконвулсивна терапия, LSD, удължена кома предизвикана от наркотици, лишаване от сън, повтарящи се записани шумове, както и други жестоки процедури. Практика в програмата било набирането на пациенти без тяхното знание и съгласие, като някои от тях получили постоянни наранявания в резултат на експериментите, а един дори починал.
Повечето от записките по МК-Ултра били нарочно унищожени през 1973-та по заповед на тогавашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс. Затова е трудно, ако не и невъзможно за следователите да получат пълна яснота по над 150-те индивидуални под-проекта, спонсорирани от МК-Ултра и свързаните програми на ЦРУ.
Проект Звездна врата остава може би най-документираният от тези програми. В наши дни, някои от бившите членове са още живи, и са писали много по темата за дистанционното гледане, като някои от книгите са: “Разчитане на вражеското съзнание: Звездна врата – Американската програма за телепатичен шпионаж” (от Пол Х. Смит), “Върховната машина на времето” (от Джозеф МакМонегъл) и “Седмото чувство” (от Лин Бюканън). Макар правителството и военните да отричат всякакво продължаване на тези тайни програми след 1995-та, различни източници — сред които и бивши агенти на ЦРУ — потвърждават, че ЦРУ осъществява кампании по дезинформация, и че проучванията на ЦРУ върху контрола над съзнанието продължават и до днес.
|
