Йоана Василева Буковска e родена на 8 април 1977 г. в Габрово. Завършва актьорско майсторство при проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (2000). Дебютира в ролята на Хелена („Есенна соната” – И. Бергман) в Театър 199 (2001). Работи в Театър „Българска армия” (от 2002).
Театрални роли: Евридика („Евридика” – Ж. Ануи), Мара („Белградска трилогия” – Б. Сръблянович), Херо („Много шум за нищо” – У. Шекспир), Еми Росбар („Елизабет или Кралицата девственица” – Кр. Симон), Симона („Продавате ли демони” – Б. Папазов), Карол („Олеана” – Д. Мамет), Цена („Змей” – по П. Ю. Тодоров) и др.
Кино роли: Ролята на момичето от новелата „Краят на един роман”, Стела („Приятелите на Емилия”, „Шивачки” – режисьор Людмил Тодоров), Принцеса Лилия („Магьосници” – Иван Георгиев-ГЕЦ), Момичето („Пансион за кучета” – Стефан Командарев), Агата („Далида” – Джойс Бунюел), Нели Кодева („Моето мъничко нищо” – Дочо Боджаков), Елен („Малки разговори”, по „Вуйчо Ваньо” – А. П. Чехов, режисьор Владимир Краев) и др.
Роли в телевизията: Самодивка („Самодивка и Караконджол” – режисьор Веселин Тамахкяров), Стела („Дунав мост” – Иван Андонов), Елка („Отвъд чертата” – Илия Добрев), Здравка („Патриархат” – Дочо Боджаков), Майката („Огън и вода” – Димитър Шарков) и др.
Носител на национални награди.
Едно от най-популярните имена сред младите ни актриси е това на Йоана Буковска, която е на щат в театър „Българска армия”. Родена в Габрово, има двама братя – Янислав и Добромир, които са по-големи от нея. Баща й Христо Буковски е писател и журналист, а майка й Велина Милчева е завършила кинознание и работи като журналист и кинопедагог. Когато се местят в София именно майка й е тази, която я насочва към театралната студия в НДТ „Сълза и смях”.
Йоана Буковска става известна след ролята си на Стела в българския сериал „Дунав мост”. Тази роля заклеймява актрисата като фатална жена. Във времето, когато се излъчва сериала мнозина я обвиняват, като „прахосница”, „въртиопашка” и множество определения, които я поставят все в тази категория. Буковска сякаш е орисана да изпълнява роли в киното, които са с ореола на фатална жена.
Такава е ролята й в „Моето мъничко нищо” на Дочо Боджаков, където се превъплътява в младата учителка по френски Нели Кодева. Кодева и маститият „бизнесмен на годината” Коста Кейкенов кръстосват случайно пътищата си. Двамата започват задочна битка за своето лично право, отключват духа на злото в себе си и с общи усилия погубват един човешки живот. В основата на разказа лежи едно скандално за България явление, за което у нас предимно се мълчи, докато в Европа все по-усилено и по-тревожно се говори – минаващата през границите ни верига за международна търговия с бебета.
Макар да показва достоверно цялата технология на процеса, филмът повече се занимава с моралните измерения на проблема и прави това с максимално чувство за автентичност.
„Този филм за мен звучи много по Достоевски, т.е. няма виновни и няма невинни, всички сме хора и всеки носи своя ангел и своя дявол. Въпросът е на кого ще дадеш превес, как ще отключиш духа на злото и доколко можеш да го овладееш. Филмът е много истински и е метафора на живота, който живеем, в който сме принудени да оцеляваме по някакъв начин. Това е филм-шамар, който ни кара да се събудим и да се запитаме къде изчезнаха човеците в нас. Защо оставаме само на чисто битовото ниво, къде отива духът и защо забравяме да бъдем добри един с друг?”
Йоана Буковска
В „Малки разговори” на режисьора Владимир Краев, Буковска в ролята на Елен, жена, която привлича мъжките погледи, но по Чеховски. Тя открива, че тук накрая на света, в малкото крайморско селце тези хора, далеч от цивилизацията са открили своя временен пристан. Всички, включително и тя, тук те срещат любов, ревност, предателство и отдаденост, но най-вече човешка доброта. На това забутано място те проверяват характерите си, ценностната си система и правят своя личен избор.
Сценарият написан по мотиви от пиесата на А. П. Чехов „Вуйчо Ваньо”, но действието се развива в съвременността. Филмът е опит да погледнем с усмивка и съчувствие на интелигентните хора около нас, неспособни да приемат живота като битка, но способни да защитят своите житейски възгледи независимо от цената.
Буковска успя да влезе в кожата и на селянка във филма на Илия Добрев „Отвъд чертата”. Там нейната героиня Елка застава между двама братя. Една прекрасна екранизация изпълнена с нежност, красота, жестокост, безразсъдство, грях.
Всички тези роли, в които се превъплътява младата актриса притежават доза фаталност, но провокацията във всички тях е не тя, а крехкостта и вглъбеността, с които те са натоварени.
Едни от най-добрите й роли на театрална сцена са тази на Хелена в „Есенна соната” от И. Бергман, постановка Младен Киселов в Театър „199”, където актрисата се превръща в голямата изненада на спектакъла. Тук тя приковава вниманието на зрителите в ролята на недъгавата очилата Хелена, прикована в инвалидна количка.
Във фентъзи спектакъла „Змей” (по „Змейова сватба” – П. Ю. Тодоров, „Play of Todorof”- Маргарит Минков, която той нарича пиеса-фантазия по мотиви от „Змейова сватба“ на П.Ю.Тодоров), интерпретация на режисьора Димитър Шарков, Драматично-куклен театър, Шумен. Йоана Буковска е натоварена с ролята на Цена, която се влюбва в Змея-Горянин. Съвременният проблем, който лежи в основата на спектакъла е бездуховността и оскотяването на хората. Тук Змеят (Николай Урумов) е носител на любовта и чувствителността, от които е привлечена Цена. Младото момиче внася свеж полъх в живота на Змея. Чрез нея, и усещанията си към нея, Змеят разбира любовта и успява да отвърне със същото.
Змейската същност е останала само в поверията и разказите, а на преден план излиза истинската му душевност. Змеят живее в хармония с природата, той я разбира, а и тя него. Лъжите и увъртанията са нещо, което му е чуждо. Цена успява да открие тази чувствителност, и да види това, което остава скрито за другите. Тя не се увлича по сладките приказки на ергените, с които е заобиколена, а по искрените думи на Змея. Той й обещава само истината и красотата на живот без маски. В него няма нищо цинично, тяхното общуване е поетично.
|
