Чанчикато Мяу и синът му Бачу Мяу оплакват загубата на своята – съответно – съпруга и майка Хризантема, починала вследствие от натравяне с гъби.
В търсене на заместител те намират глухонямата Абсурдина, която се съгласява да заживее с тях. Чанчикато и Бачу й измислят "работа", която ще им позволи да се сдобият с хубав дом: Абсурдина заплашва, че ще скочи от стените на Колизеума, ако не й се помогне да оцелее финансово. Междуременно долу баща и син събират пари от насъбралите се зяпачи. Без това да е предвидено, Абсурдина действително се подхлъзва на една бананова кора, пада и се убива. Събраните пари се употребяват за надгробна плоча.
Но когато бащата и синът се прибират тъжни у дома, внезапно пред очите им като по чудо изскача Абсурдина, която им е приготвила ядене. „Живи или мъртви – все едно” гласи последният надпис на този филм, който съчетава триковете на нямото кино с елементи от народната приказка.