Стенли Кубрик е роден на 26 юли 1928 год. в Манхатан, Ню Йорк, САЩ. Майка му е Сейди Гертруде Кубрик, а баща му е Джейкъб Ленърд Кубрик, лекар. Семейството му са еврейски имигранти (от Австрия, Румъния и Русия). Стенли е смятан за интелигентно дете, въпреки че има лоши оценки в училище. С надеждата, че смяната на пейзажа ще се отрази благотворно върху постиженията му, баща му го изпраща в Пасадена, Калифорния през 1940-та год., за да живее с чичо си Мартин Първелър.
Година по-късно, след като се завръща, за да завърши гимназия, няма особена промяна в успеха и поведението му. Все още неизгубил надежда да събуди интерес към нещо у своя син, Джак пробва да увлече Стенли по шаха и там успява да постигне целта си. Кубрик се увлича страстно по играта и бързо става умел играч. Шахът ще остави важен отпечатък в живота на Стенли и в по-късните си години ще го използва като инструмент за справяне със своеволни актьори, но и като артистичен мотив в множество от филмите си.
Решението на Джак Кубрик да купи на сина си фотоапарат за 13-я му рожден ден ще се окаже дори едно още по-мъдро решение; тийнейджърът ще стане отдаден фотограф, като често реализира малки пътешествия в околностите на Ню Йорк, за да снима, а след това сам проявява снимките си в тъмната фотографска стая на свой приятел. След като успява да продаде фотографиите си на списание, Кубрик започва да си сътрудничи с техните фотографи и на 17 вече е стажант на заплата в списанието.
През следващите няколко години Стенли изпълнява обичайните си ангажименти към списанието, в което работи и става много запален кино фен. Заедно с Александър Сингър, Той планира да се преквалифицира към филмовата индустрия и през 1950 год. Харчи всичките си спестявания, за да направи документалния „Day of the Fight“ (1951). Следват няколко късометражни продукции: „Flying Padre“ (1951) и „The Seafarers“ (1953), но за да привлече инвеститори снима „Fear and Desire“ (1953) в Калифорния.
Заснемането на този филм не носи нищо позитивно за Кубрик. Бракът му с училищната му любов Тоба Мец не успява да оцелее до края на снимките. Въпреки смесените оценки за лентата, Кубрик получава добри отзиви за режисьорския си талант. Следващите му два филма „Killer's Kiss“ (1955) и „The Killing“ (1956) привличат вниманието на Холивуд върху него и през 1957-ма год. той режисира Кърк Дъглас в „Paths of Glory“ (1957). По-късно Дъглас ще помоли Кубрик да поеме проекта „Spartacus“ (1960), с надеждата, че Кубрик ще обезсърчен от мащабите на продукцията и ще се пригоди към условията. Но това съвсем не се случва така. Режисьорът приема предизвикателството, прилагайки своите идеи и стандарти във филма. Много от членовете на екипа са разстроени от стила ме – операторът Ръсел Мети се оплаква на продуцентите, че Кубрик се опитва да отнеме работата му. В отговор Стенли му казва да си седи мирно и да не прави нищо. Мети отстъпва и по ирония на съдбата получава „Оскар“ за операторско майсторство.
Следващият проект на Кубрик е да режисира Марлон Брандо в „One-Eyed Jacks“ (1961), но преговорите не са успешни и Брандо в крайна сметка остава сам да режисира филма. Разочарован от Холивуд и след още един неуспешен брак, Кубрик се премества трайно във Великобритания, където създава всички свои по-късни филми. Въпреки, че има лиценз за пилотиране се говори, че режисьорът има страх от летене.
Той снима във Великобритания „Lolita“ (1962), която е изключително добре конструирана и обмислена продукция, така че да не нарани чувствителната цензура, владееща страната по това време и имаща властта да съсипе една лента още в зародиш. „Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb“ (1964) е голям риск за Кубрик; преди това „ядрен“ не се възприема като нещо, с което може да се шегува някой. В оригинал филмът трябвало да бъде драма, но режисьорът решава, че прекалено много от идеите му са твърде забавни, за да бъдат взимани толкова насериозно. Успехът и в отзивите на критиката и в рекламната кампания позволяват на твореца да получи една финансова свобода, която води и до артистична такава, в следствие, на което вече може да си позволи да работи по всеки един проект, по който пожелае.
Някъде по това време фокусът му се мултиплицира и от тогава насетне той винаги ще има няколко проекта, които ще са в различни етапи на развитие. "Blue Moon" (история за първия порнографски филм в Холивуд), „Наполеон“ (епична историческа биография, изоставена след като губи значително от подобни проекти), „Wartime Lies" (основан на книгата на Луис Бегли) и „Rhapsody" (психо-сексуален трилър). Следващият филм, който той довършва е в сътрудничество с научно-фантастичния писател Артър С. Кларк. „2001: A Space Odyssey“ (1968) е определян като един от най-добрите филми в жанра не само във филмографията на Кубрик, но и като за всички времена. Лентата става емблематична и определя нови стандарти за филмите от тази тематика.
Следва „A Clockwork Orange“ (1971), който си съперничи с „Лолита“ по противоречията ,които генерира – този път не само заради представянето на секса, но и заради насилието. „Barry Lyndon“ (1975) се оказва повратна точка не само за професионалния му живот, но и за личния. Неговите неумолими изисквания за подчинение и перфекционизъм от екип и актьори е легендарен и до днес. Актьорите са принудени да правят безброй дубли без почивка. Заснемането на история в Ирландия въвлича и армията, а Кубрик получава предупреждения от ИРА, която го определя за възможна своя цел. Продукцията незабавно е преместена от страната, а неговите желания за усамотение и сигурност довеждат до това, че от тогава той е известен като отшелник и саможивец.
След като отказва за заеме режисьорския стол на „The Exorcist“ (1973), Кубрик прави свой собствен филм на ужасите: „The Shining“ (1980). Отново започват слухове за ужасните изисквания, които има към актьори и екип. Стивън Кинг (на чиято книга е основан сценария на лентата) обявява, че не харесва прочита на Кубрик. По-късните работи на режисьора са добре разпределени: минават седем години преди „Full Metal Jacket“ (1987) да бъде реализиран. През това време творецът вече е женен, има деца и изцяло премоделира къщата си. Смятан от някои критици за тъмната страна на хуманистичната история „Platoon“ (1986), „Full Metal Jacket“ (1987) продължава завета на Кубрик и получава аплодисментите на критиката, също както прави много добро представяне в бокс офиса.
През 90-те год. на ХХ век, Кубрик започва сътрудничество с Браян Олдис по нов научно-фантастичен филм, наречен „Artificial Intelligence (AI)", но продукцията напредва много бавно и е отложена докато специалните ефекти достигнат съвършенството, от което се нуждае Кубрик.
Той се завръща към неговите проекти „в развитие“, но се сблъсква с редица проблеми: „Napoleon" е тотално „мъртъв“, а „Wartime Lies" (сега вече наречен "The Aryan Papers") е изоставен, когато Стивън Спилбърг съобщава, че ще оглави „Schindler's List“ (1993), който се припокрива тематично с продукцията на Кубрик. Докато работите преди снимачния процес на „AI" се пропукват, режисьорът комбинира „Rhapsody" и „Blue Movie", след което официално обявява следващата лента като „Eyes Wide Shut“ (1999), с женените тогава Том Круз и Никол Кидман. След две години прекарани в безпрецедентни мерки за сигурност, филмът е пуснат по кината и по традиция получава изключително противоречиви отзиви от критиката и публиката; Кубрик сам обявява, че това е най-добрият му филм до момента.
Междувременно специалните ефекти се развиват и подобряват главоломно и творецът бързо решава да възкреси проекта си „Artificial Intelligence: AI“ (2001), но за съжаление трагично получава фатален сърдечен удар по време на съня си на 7 март 1999-та год.
След смъртта му, Спилбърг разкрива, че двамата са приятели, които често са си сътрудничили и са комуникирали, обменяйки идеи и творчески планове и уважават работата си взаимно. Става ясно, че „AI“ е бил предмет на приятелските им разговори и починалият режисьор дори е разговарял с него да поеме „кормилото“ на лентата, защото филмът е далече повече като за Спилбърг. Основан на тази близка връзка, Спилбърг поема режисурата на проекта и довършва започнатото от Кубрик. Колко от неговите виждания и идеи остават в „AI“ и какво смята за крайния резултат Стенли Кубрик ще си остане една от най-великите кино загадки.
