Майстор на черния хумор, доказал се с политическите си сатири в телевизията, както и с номинирания за „Оскар” за адаптиран сценарий Кръгът на посветените, Армандо Янучи е в стихията си с тази язвителна комедия за съветския лидер и обкръжаващите го подмазвачи интриганти. Чрез таланта на англоезични актьори с коренно различен натюрел Янучи изпраща ясното послание, че Сталин и вътрешният му кръг са били просто банда кариеристи, чието лидерство на суперсилата от епохата на Студената война ги изнервя твърде много.
Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички „изтъкнати” лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.
Бурлеската в Смъртта на Сталин е навременна алегория за користните и арогантни лидери и корумпирани властници – точно типа комедия, която е специалитет на Янучи. Не е трудно да си представим подобни – макар и не така кървави – събития, протичащи зад кулисите на властта на друго място днес.
