Артист - Самуел Ицхак Финци, Samuel Finzi

Начало » Артисти »

Самуел Ицхак Финци - Артист

Артист - Самуел Ицхак Финци, Samuel Finzi

Приятели (1)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

Гласувай за актьора:

Потребители:

Гласувай:

Среден резултат: 0/100

Самуел Ицхак Финци - Артист Samuel Finzi
ЗА АКТЬОРА		ГАЛЕРИЯ		ФИЛМОГРАФИЯ		МНЕНИЕ

05.09.2025 | синефиш.бг

Дата на раждане: 20.02.1966 год.
Място на раждане: Пловдив, България

Самуел Ицхак Финци e роден на 20 януари 1966 г. в Пловдив. Завършва актьорско майсторство при проф. Димитина Гюрова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1992). Специализира в „Ли Страсбърг тиатър инститют”, Ню Йорк (1994). Дебютира в ролята на Леополд („Гувернантът” – Б. Брехт, Я. Ленц) в Театър „Българска армия” (1989). От 1989 живее и работи в Германия. Гастролира в Хебел театър – Берлин, Шаушпилхаус – Дюселдорф, Шаушпилхаус – Кьолн, Талия театър – Хамбург (1989 – 2003), Фолксбюне – Берлин (2003 – 2006), Дойчес театър (от 2006).

Роли: Козимо и др. („Хермафродитус” – авторски спектакъл на режисьора Ив. Станев), колаж от образи („Представление и наказание” – авт. спект. на Ив. Станев), Авторът, Калфа („Леонс и Лена”, „Войцек” – Г. Бюхнер), Трепльов, няколко персонажа, Борцов („Чайка”, „Лебедови песни”, „На големия път” – по А. П. Чехов), Херия („Калигула” – А. Камю), Мъжът („Един месец в Дахау” – Вл. Сорокин), Фирс, Шарлота („Вишнева градина” – А. П. Чехов), Кортес („Личен ъгъл” – Х. Х. Ян), Розенщок („Широката страна” – А. Шницлер), колаж от персонажи („Германия 3” – Х. Мюлер), няколко образа („Буре барут” – Д. Дуковски), Иванов („Иванов” – А. П. Чехов), Албури и други персонажи („Битката на негъра и кучетата” – Б. М. Колтес), Платонов („Платонов” – А. П. Чехов), Вестител, Ксеркс („Персите” – Есхил), Волпоне („Волпоне” – Б. Джонсън) и др.
Има участия в българското и немското кино, а също и на естрадния подиум.

Носител на национални германски награди.

Самуел Финци или Санчо, както е известен сред своите приятели, е истинска звезда на немската театрална сцена. Снимал се е в десетки игрални филми - от „Лагерът” на Георги Дюлгеров и „Парчета любов” на Иван Черкелов до номинирания за Оскар австрийски филм „Завещанието”. Любимец на немската публика с незабравимите си изпълнения в пиеси на най-прочутите световни драматурзи, Финци от години работи с Димитър Гочев, признат за един от най-добрите европейски театрални режисьори.

„Няма българи в тая работа, няма китайци, няма англичани. Има артисти. Артист е човек, който гледа на света с отворени очи и не се съобразява с това кой откъде идва и каква традиция пренася. Можеш да използваш всичко, можеш да крадеш, можеш да преработваш, можеш да измисляш, но не можеш да кажеш: "Аз съм български актьор и искам с моето българско театрално изкуство нещо да извърша!" Кой знае какво е това? Как изглежда? Как се определя? Какви са критериите, по които се определя българският театър? Не ми се говори за национализъм. Просто това не ме интересува.

„Гочев, все Гочев. „Не. Не само. Често. В Берлин също и с Бахман, Касторф, Симонс и Некрасов, с последния е по-скоро малшанс. Но и това е достатъчно.” А извън Берлин работи с Юрген Гош, Бригите Ландес, Вернер Шрьотер, веднъж с Бено Бесон, Катарина Талбах, Робърт Уилсън, Юрген Флим. И със Стефан Москов, също българин, няколко години по-възрастен от Финци. Но най-важната, най-успешната работа се е случила с Гочев. И с Чехов. „Чайка” в Кьолн, „Вишнева градина” в Дюселдорф, „Платонов” във Франкфурт на Майн, „Иванов” в Берлин. Той обича този режисьор, защото го вдъхновява и после го оставя да играе. В един текст от програма за постановка („59 правила за общуване с Димитър Гочев”) го е формулирал: „Тялото на актьора е всичко, за което той се бори. Просто играйте – Митко никога няма да ви изостави.” Съвсем сигурно: написаното в черни букви, но абсолютно сдържано „просто играйте” е тъкмо мястото, откъдето естетически произхожда Самуел Финци.

На сцената Самуел Финци е стопроцентов артист. Телесната му концентрация е огромна. На всичко случващо се реагира бързо и находчиво. Понякога детински („Имам комиксово въображение”), но веднага дава знак и се връща в изходно положение. Изправен, главата наклонена и леко назад, брадичката вирната, с повдигнати вежди гледа отгоре на събитията наоколо, подпрял елегантно небрежно ръка на хълбока. Бикоборец!

И в допълнение – изненадващо високият, скърцащ, скоклив глас с балканска мелодия, който веднъж е напълно изразен и поставя казаното, както е във „Волпоне” или в „Битката на негъра...”, в едно допълнително художествено пространство, а понякога, например в „Иванов”, почти изчезва и може само да се подозира. „Музиката е, която ме води и в текстовете. Дълго време, преди още да владея добре езика, учех само по слух. По-късно, когато започнах да мисля и да сънувам на немски, малко изоставих това, но в края на краищата винаги трябва да внимавам как протича едно изречение, защото равномерността на немския език няма нищо общо с моето тяло. Ако той е Вагнер, аз съм Прокофиев. Но това ме кара да си подреждам мислите. И често възниква нещо трето, което иначе не бих могъл да създам.”

В началото на театралната си биография Самуел Финци е очарован от визуалния театър. От Мнушкин или Уилсън, в чиято хамбургска постановка Time Rocker също участва. Но после открива по-интересни алтернативи на литературния театър в Theatre de Complicite на Саймън Макбърни и работата на Ален Плател. „Плател....” Усмихва се и затваря очи.

Самият той танцува само в качеството си на актьор. Но е музикант напълно в реално време. Ударни инструменти, пиано, пеене. В Талия Театер през 1998 Стефан Москов направи Blue in Blue. Джордж Гершуин сешън, представлението гостува в концертна версия и в София. Заедно с Мая Новоселска Самуел Финци води вечерта, пее, танцува и показва вокално майсторство. Залата полудява. Синът на Ицко. Звезда от Германия.

Самуел Финци се различава от повечето свои германски колеги по несломимото доверие в собственото тяло като инструмент. Разбира се, има и други виртуози и джазмени на сцената. Волфрам Кохе е идеалният партньор за Финци в много постановки, защото и той е безусловен познавач на играта в реално време. Но Кох разказва своите истории най-вече през езика. Мимиката и жестовете са доставчици. Другояче е при Финци - в сериозна ситуация на сцената той винаги може да се справи и без глас. Което е съблазнително и смайващо, но създава подозрение, че е сантиментален и вероятно еднопланов в своята привидна самоидентификация. What you see is what you get. Предположено накратко: за немския театър в неговата протестантска традиция досега Финци не беше достатъчно вглъбен, достатъчно cool.”

сп. „Лик”, бр. 9, 2006.

Споделете: