Пепа Николова (П. Н. Кирова), родена на 23.12.1946 г. в Харманли, умира на 22.09.2006 г. в София - актриса.
Получава актьорско звание по чл. 9 от Указа за театрите. Дебютира в ролята на Момичето („Преди всичко любов” – Д. Дамянов) в Народен театър за младежта (1965). Работи в Народен театър за младежта (1965 – 1968), ДТ – Хасково (1968 – 1977), Държавен сатиричен театър (от 1978).
Театрални роли: Дон Хил („Дон Хил зелените гащи” – Т. де Молина), Мария, Художничка („Мотопеда”, „Любов необяснима” – Н. Йорданов), Малката дъщеря („Облог” – Ив. Даковска), Анна („Всяка есенна вечер” – Ив. Пейчев), Машенка („И най-мъдрият си е малко прост” – А. Н. Островски), Дерменджиева, Певицата („Сако от велур”, „Балкански синдром” – Ст. Стратиев), Босилка („Вражалец” – Ст. Л. Костов), Анджа („Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво” – И. Брешан), Циганката („Кабаре” – Л. Пеевски) и др.
Кино роли: Джалма („На всеки километър”, 1969 – реж. Н. Чернев, Л. Шарланджиев), Ева Ледерер („Няма нищо по хубаво от лошото време”, 1971 – реж. М. Андонов), Антония Кирилова („Най-добрият човек, когото познавам”, 1973 – реж. Л. Шарланджиев), Лена, Жената, Мита, Майсторка („Самодивско хоро”, 1976; „Покрив”, 1978; „Вампири, таласъми”, 1992; „Дунав мост”, 1999 – реж. Ив. Андонов), Веселата („Катина”, 1976 – реж. Я. Вазов), Станка („Юмруци в пропастта”, 1980 – реж. М. Гетов), Съпругата на Луната, Приятелката на Собол („Издирва се”, 1984; „Прости нам”, 2003 – реж. Вл. Икономов), Кина, Сервитьорката („Ева на третия етаж”, 1987; „Карнавалът”, 1990 – реж. Ив. Гръбчева), Тони („Понеделник сутрин”, 1988 – реж. И. Акташева, Хр. Писков), Готвачката („Валсове и танга от село Бела Вода”, 2007 – реж. Ив. Владимиров) и др.
Носител на национални награди.
Пепа Николова:
„Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си, разказва Пепа Николова. Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни. Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотния стълб, който всъщност е моето детство.”
Пепа Николова е актриса, която няма традиционното театрално образование. Още като тийнейджърка тя се снима във филма „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков, който е забранен и се появява на екран едва след 23 години, а Николова е удостоена с наградата на киногилдията. Блага Димитрова и посвещава образа на Дара, която е бунтарка срещу статуквото и смъртта в романа „Лавина”. Въпреки, че няма диплома това не пречи по никакъв начин актрисата да започне своята театрална кариера на сцената на Народен театър за младежта, където да разкрие своя талант. Когато влиза в кожата на циганката Джалама от „На всеки километър”, образът и остава в паметта и сърцето на зрителите. Това, което е характерно за актрисата е, че играе като звяр, непосредствено и непресторено, което и позволява да заеме своето място и да се превърне в една от емблематичните ни актриси.
Освен в театъра и киното Пепа Николова влиза и в телевизията с нейното ток-шоу по Евроком „С чехли и пижама”, където нейната задача е да изповядва прочутите. Обажданията в ефир са много, че актрисата превръща зрителите във втори водещ.
Голямата актриса никога не се оплаква, нито си позволява да подвие опашка и да се затвори. Когато след 20 години на сцената на Сатиричния театър е съкратена, тя не си позволява да хленчи, а започва да играе в извънстоличните театри. Най-важното за нея е винаги да казва истината, въпреки че това и донася неприятности, но тя държи на истината, която смята че е вярна, а това и печели както много приятели, така и много врагове.
„Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам защото това е най-страшното, което може да се случи на артиста – да си повярва, че е велик и да започне да пада стремглаво надолу. Слава Богу, че това по някакъв начин съм го предала и на Александра (Ал. Сърчаджиева). Винаги съм и повтаряла да не се взема насериозно.”
Из интервюто на Людмила Първанова, Пепа Николова изкачва Еверест, в. Стандарт, бр. 4774, 24.04.2006, с. 11.
|
