„Моята прекрасна лейди” е един от най-веселите мюзикъли, създадени някога. Повечето от песните са просто за това, да бъдем щастливи. Сюжетът възхвалява не романса, а интелигентността – да се освободиш от невежеството за да реализираш потенциала си. Тази история е толкова мощна, че обхваща всяка възраст. Започнала като гръцка легенда, тя е преразказвана през Елизабетинските и Викториански времена и достига настоящата си форма като „Пигмалион” на Бърнард Шоу (1912) с острата дисекция на британската класова система. Филмът на Кюкор е удоволствие за очите.
Въздействието на Хепбърн е покъртително – излъчването й на изоставено дете внася магическа трогателност в сцените с нейно участие. Тя никога не изглежда достатъчно уверена, че някой ще я хареса.
