Отличеният с две номинации „Оскар“ - за международен и пълнометражен документален филм, и едновременно с това най-награждаван филм в Сънданс (голямата и специалната награда на журито, както и признание за операторско майсторство), „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (Северна Македония, 2019) разказва историята на една от последните пчеларки в почти забравено кътче на Европа.
Във фокуса на филма е Хатидже Мурадова - тя и възрастната ѝ майка, прикована на легло, са единствените жители в изоставеното македонско село Бекирлия. Двете живеят примитивно в къща от кирпич, без електричество и течаща вода, ала в хармония с околния свят - половината от меда на пчелите Хатидже оставя за тях в стремежа си да върне баланса в „медената земя“… докато едно многодетно семейство не се заселва в близост… Филмът неусетно се превръща в епичен разказ за безразсъдната експлоатация на природните ресурси, поразил киноспециалистите в целия свят.
Думи от режисьорите
Историята на „Медена земя“ започва много преди хората някога да са живели в региона, но разказът ни се фокусира върху последните двама останали жители – Хатидже и нейната майка Назифе. Точно както пчелите работнички прекарват целия си живот в грижи за пчелната майка, която никога не напуска кошера, Хатидже е посветила собствения си живот на грижите на своята сляпа и парализирана майка, неспособна да напусне малката им, порутена хижа. Филмът е разположен извън всичко познато, не е свързан с конкретно време и география, поселението е почти недостъпно, без пътища и въпреки това се намира само на 20 км от най-близкия съвременен град. Семействата тук използват простонароден турски език от миналото и самият разказ е по-скоро визуален, не се води от диалог, героите се разбират чрез езика на телата, чрез взаимоотношенията и споделените емоции. Тази визуална и интуитивна комуникация приближава публиката по-близо до героите и до самата природа и затвърждава усещането, че хората са само един от многото видове, еднакво засегнати от обстоятелствата и средата, които човечеството непрестанно променя. Протоколът от Нагоя за достъп до генетични ресурси към Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие влезе в сила в края на 1993 година и установи глобални насоки за достъп до справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от експлоатирането на природата и нейните богатства. Генетичното разнообразие или биологичното разнообразие позволява на популациите да се адаптират към променящата се среда и променящия се климат, допринасяйки за опазването и устойчивостта на ресурсите. „Проблемът с меда“ в този филм илюстрира риска, който поемаме при игнориране на тези протоколи и елементарната грижа към природата. Историята на Хатидже е микрокосмос – документален образ на представата за тясната взаимовръзка между природата и човечеството. * * * Дебютният игрален филм на документалистите Любомир Стефанов и Тамара Котевска „Медена земя“ е заснет в продължение на три години от изключително малък екип, посветил се на интимно сътрудничество между създателите на филма и неговите герои. „Медена земя“ е създаден с широкоекранен размах на епично платно, визуално амбициозен, в основата му са неочаквано драматичен разказ и изненадващо приятно чувство за хумор. Това е труден и нежен портрет на деликатния баланс между човечеството и природата, поглед към бързо изчезващ начин на живот и незабравимо свидетелство за силата и упоритостта на една необикновена жена.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Оскар 2020 – Номинации за най-добър международен филм и най-добър пълнометражен документален филм Сънданс 2019 – Голямата награда на основното жури за чуждестранен документален филм, най-добър оператор на чуждестранен документален филм, Специална награда на журито за международен документален филм Сараево 2019 – Награда на публиката за най-добър пълнометражен филм, номинация за „Сърцето на Сараево“ 35 награди и над 40 номинации в цял свят
