Независимият американски продуцент Джим Старк е добър приятел на София Филм Фест. Публиката у нас го познава като продуцентът на ранните филми на Джим Джармуш – той стои зад „Извън закона“ (1986), „Мистериозният влак“ (1989), „Нощ над земята“ (1991) и „Кафе и цигари“ (2003).
Но освен тази неоспорима титла, към продуцентската му работа се включват и не по-малко значимите за американското независимо кино „The Living End“ (1992) и „Обречено поколение“ (1995), режисирани от Грег Араки – два знакови road movie филма за цялото поколение „X“; успешния „Фактотум“ (2005) на Бен Хамер; исландските „Cold Fever“ (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Сватба в провинцията“ (2008) на Валдис Оскарсдотир, както и два от независимите фаворити на Сънданс - „Color of a Brisk and Leaping Day“ (1996) на Кристофър Мънч и „Homework“ (2004) на Кавин Ешър Грийн. Биографията му на продуцент включва и сръбските „Любов“ (2005) на Владан Николич и „Тук и там“ на Дарко Лунгулов. През 2009 се запознава с унгареца Саболч Хайду и се съгласява да продуцира неговата доста щура и противоречива история „Мираж“, филм за унгарско-словашкия запад, който Хайду и Старк решават да направят като класически уестърн, като Старк става и съавтор на сценария, показан с успех на фестивала в Торонто през 2014 година.
В последните няколко години Джим Старк работи като ко-продуцент в много филми като „Фокстрот“ (2017) на Самуел Маоз, удостоен със Сребърен лъв на фестивала във Венеция, „Our Time“ (2018) на Карлос Рейгадас и „Свирукащите“ (2019) на Коренелиу Порумбою, номиниран за „Златна палма“ в Кан, който ще гледаме през март в София.
