Даниъл Дей-Луис, носител на две награди „Оскар” и номиниран за „Златен глобус”, е актьор. Роден в Лондон, той става ирландски гражданин през 1993. След като учи в театралното училище Bristol Old Vic, Даниъл Дей-Луис участва в редица пиеси и филми, които му спечелват два „оскара”, две БАФТА награди и четири номинации за „Златен глобус”.
В средата на кариерата си вече става известен като един от най-подбиращите ролите си актьори във филмовата индустрия, снимайки се само в четири филма за последните десет години. Известен е също така и с отдадеността си към ролите, които играе, и огромното количество проучвания, които предприема преди всяко превъплъщение. Често остава в роля и говори с необходимия акцент през целия снимачен процес. Даниъл напуска Bedales 1975 и му се налага да си избере професия. Въпреки любовта му към актьорството и прогреса му в Националния младежки театър, актьорският живот не го привлича и той решава да стане майстор на мебели, кандидатствайки за пет годишен чираклък. Поради липса на опит обаче не е приет и се връща в Bristol Old Vic, където вече е прекарал три години, като най-накрая играе и в самия Bristol Old Vic.
Следващата му изява е в "The Count", в пиесата за Дракула, където се появява с изрусена коса като препратка към Носферату. По-късно пуска косата си дълга, за да й предаде пънкарски вид в My Beautiful Laundrette (1985), където играе половинката от гей двойка. Дей-Луис печели овациите на публиката, когато филмът излиза едновременно с „Стая с изглед" (1986), където той е коренно различният персонаж на класния годеник на главната героиня. През 1987 Дей-Луис приема главната роля в „Непоносимата лекота на битието", партнирайки си с Лена Олин и Жюлиет Бинош, като чешки доктор, чийто хиперактивен полов живот пропада, когато си позволява да се обвърже емоционално с жена. По време на осеммесечния снимачен период актьорът научава чешки и за пръв път отказва да излиза от роля през цялото време. Следващото му превъплъщение на екрана е като парализиран мъж, като на членове на снимачния екип им се налага да повдигат количката с Дей-Луис над кабели и около камери, само и само той да получи прозрение за живота на Кристи Браун.
Прегърбената му стойка в количката не се отразява добре и той чупи две ребра по време на снимките. Даниъл Дей-Луис се завръща на сцената като Хамлет в Националния театър, но се сгромолясва на пода по средата на сцената, в която се появява призракът на бащата на Хамлет. Даниъл започва да ридае и отказва да се върне на сцената. Един от слуховете за случилото се е, че Дей-Луис всъщност е видял призрака на собствения си баща, въпреки че официалната версия за случилото се е преумора. По-късно актьорът сам потвърждава слуха. Оттогава Даниъл Дей-Луис не се е появявал на театрална сцена. През 1992, три години след първия му „Оскар”, излиза "Последният мохикан".
Проучванията му за този персонаж са добре документирани: преминава редица обучения, научава се да живее в горите, да ловува, през цялото време носи със себе си пушка и се научава да одира кожата на животното. Работи с Мартин Скорсезе в "Невинни години" (1993) и с Джим Шеридан във "В името на Отца" (1993). Изпълнението му в последния филм е бурно одобрено, за което актьорът получава още една номинация за „Оскар”.
Следващият му проект е адаптацията по Артър Милър "Лов на вещици" (1996), режисиран от Николас Хитнър. За следващия период от живота на Даниъл Дей-Луис не се знае почти нищо освен това, че става обущар във Флоренция. За завръщането му към киното можем да благодарим на продуцента Харви Уейнстийн, Леонардо ДиКаприо и Мартин Скорсезе, които примамват Дей-Луис в Ню Йорк.
Останалото вече е история: „Бандите на Ню Йорк" и незабравимият Бил Касапина. През 2005 се снима във филма "The Ballad of Jack and Rose", режисиран от съпругата му Ребека Милър. През 2007 играе в "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън, като за ролята си печели „Оскар”. Дей-Луис рядко говори за личния си живот.
Въпреки това сам описва връзката си с френската актриса Изабел Аджани като най-противоречивата на света. Връзката им продължава шест години и приключва, когато Аджани съобщава на Дей-Луис по факс, че е бременна. Гейбриъл-Кейн Дей-Луис е роден през 1995 в Ню Йорк, месеци след като връзката между двамата вече е в миналото. Има две деца от дъщерята на драматурга Артър Милър – Ребека Милър.
