В Холивуд в годините на прехода към говорящи филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.
Като затваря чадъра си, той се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, „просто пеейки и танцувайки в дъжда“. Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистичната стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.
Награди и номинации: „Златен глобус“ за актьор в мюзикъл за Доналд О’Конър Награда от Гилдията на американските сценаристи за оригинален мюзикъл Номинация за „Златен глобус“ за най-добър мюзикъл Номинация за БАФТА за най-добър филм 2 номинации за „Оскар“ – за поддържаща актриса на Джийн Хейгън и за музикален аранжимент Номинация от Режисьорската гилдия на Америка
