Сериозна филмова селекция ви очаква на 13-ото издание на София Филм Фест във ВЕЛИКО ТЪРНОВО!
Откриваме с „От другата страна“ на Николай Русакиев, с участието на Мартин Георгиев и специални гости от екипа на филма
Екипът на София Филм Фест и Община ВЕЛИКО ТЪРНОВО канят жителите и гостите на старопрестолния град на 13-о издание „СФФ Велико Търново“ – в продължение на традицията да се представят най-новите творби на българското, европейското и световното филмово изкуство пред максимално широка аудитория в цялата страна и със стремеж да се възпитава вкус към стойностно кино с отбрани филми за КИНОмани!
13-ият „СФФ Велико Търново“ е част от проекта на Арт Фест „СФФ на път 2024“, реализиран съвместно с Община Велико Търново и с подкрепата на ИА Национален филмов център, Vivacom и паневропейската вериrа киносалони Europa Cinemas. Прожекциите са отново в рамките на три дни – 26, 27 и 28 април (петък, събота и неделя). ФИЛМИТЕ са ОСЕМ, като през 2024 година екипът на Община Велико Търново взе решение да бъдат представени пред публиката с вход СВОБОДЕН!
* Началото е в петък, 26 април в 18:00 часа с документалния филм на Николай Русакиев „ОТ ДРУГАТА СТРАНА“, чиято премиера беше в програмата на 28-ия София Филм Фест. През пролетта на 2023 година един журналист от България е допуснат от другата страна на фронта в Украйна. Мартин Георгиев вече е бил в Одеса, Николаев и Киев в началото на войната. И още тогава решава, че трябва да види и другата страна – Русия, Донецк, а защо не и Мариупол. Тъй като е от страна, член на НАТО – обявена от руския президент Путин за „вражеска държава“ – допускането му там изглежда невъзможно. Но точно една година след началото на конфликта журналистът от България получава виза и акредитация, след което прекарва две седмици от другата страна. Така Мартин се оказва вероятно единственият човек, който е бил на фронта и от украинската, и от руската страна, при това с военна акредитация и от двете воюващи страни. Той със сигурност е и последният чужденец, посетил централата на Частната военна компания „Вагнер“ преди метежа на Пригожин и неговата смърт. От другата страна – там има или пропаганда, или не? Този филм се опитва да запълни празнините, а на мястото на белите петна – да нарисува картините на войната.
Главният герой и режисьорът на филма лично ще се срещнат с публиката във Велико Търново и ще бъдат на разположение за разговор след края на прожекцията!
* Продължаваме на 26 април (петък) в 20:00 часа с хитовия нов филм на режисьорката София Копола „ПРИСИЛА“. С престижната награда „Купа Волпи“ за най-добра актриса, присъдена на изящната Кейли Спейни, новият филм на Копола фокусира интереса на киноманите още от премиерата в програмата на Венецианския фестивал, където получи номинация за „Златен лъв“. Режисьорката създава сценария по биографията „Elvis and Me“ с благословията на Присила Пресли и съавторката на книгата Сандра Хармън, като в центъра на историята е невинното и чаровно младо момиче, в което се влюбва легендарния и неустоим Елвис. Тази предизвикателна роля е поверена на един от най-търсените млади актьори – Джейкъб Елорди. През гледната точка на любимата на Елвис, Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит.
* През втория фестивален ден 27 април (събота) ви очакваме в 16:00 часа, за да гледаме премиерно във Велико Търново „ПАДНАЛИ ЛИСТА“ – най-новият филм на емблематичния финландски режисьор Аки Каурисмаки. Филмът е една от петте творби, номинирани за Наградата на публиката LUX, които се представят с ВХОД СВОБОДЕН пред публиката у нас, в партньорство с Европейския парламент. Удостоен с награда на журито и с номинация за „Златна палма“, „Паднали листа“ бе една от най-обсъжданите творби в Кан. Двама самотници се срещат случайно една нощ в Хелзинки и се опитват да открият любовта в живота си. Филмът е поредната възхитителна история на Каурисмаки, в която има сериозен рокендрол саундтрак.
* Програмата продължава в събота, 27 април, в 18:00 часа с прожекция на новия филм на прочутата германска режисьорка Маргарете фон Трота „ИНГЕБОРГ БАХМАН – ПЪТУВАНЕ В ПУСТИНЯТА“. Творбата е номинирана за „Златна мечка“ на Берлинале 2023 и е посветена на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш. Едновременното съществуване на любовта и подозрението е най-дълбоката неизказана истина в увлекателния филмов разказ на режисьорката и нейната най-голяма сила е способността ѝ да изведе този парадокс в отношенията между мъжете и жените.
* За 20:00 часа на 27 април (събота) е предвидена срещата на публиката във Велико Търново с новата творба в богатата филмография на легендата Вим Вендерс – „ПРЕКРАСНИ ДНИ“. В Кан филмът бе номиниран за „Златна палма“ и удостоен с наградата на Екуменическото жури, а Коджи Якушо получи приза за най-добър актьор. „Прекрасни дни“ бе и сред претендентите за Оскар за най-добър международен филм. Сюжетът проследява един чистач на тоалетни в Япония, който пътува между различните си работни места, а саундтракът на живота му е съставен от класическа рок музика, подбрана лично от Вендерс. „Филмовият разказ е обезоръжаващ с абсолютната липса на цинизъм – уникална творба на опитен майстор, който дълго и дълбоко е размишлявал върху всичко, което придава смисъл на живота ни.,“ пише Дейвид Руни за „The Hollywood Reporter“.
* Началото на неделния филмов ден 28 април е посветено на спомена за един емблематичен български режисьор – Людмил Тодоров, като представяме чудесният, изпълнен с особено чувство за хумор и топлина негов филм „МИГРАЦИЯТА НА ПАЛАМУДА“. Главните роли в него са поверени на обичаните български актьори Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев, а в образите на техни екранни синове влизат младите Владимир Зомбори и Никола Стоянов. Историята е за двама бащи, които са приятели, и техните деца, които живеят на село. Начините, по които си изкарват хляба, са доста необичайни. Симо е иконописец, а Райчо е направил кръст за ахтополската черква и го е спазарил за паламуд. Взимат кръста, две икони и тръгват към морето... Филмът прави хумористичен, но точен портрет на съвременна България. В него участват още Ицхак Финци и Велко Кънев (в последната си роля пред камерата), оператор е Рали Ралчев. Прожекцията започва в 16:00 часа – не пропускайте!
* Прожекциите продължават на 28 април (неделя) в 18:00 часа с носителя на „Златна мечка“ от Берлинале 2023 „НА БОРДА НА „АДАМАН“ на майстора-документалист Никола Филибер. Филмът е една от петте творби, номинирани за Наградата на публиката LUX, които се представят с ВХОД СВОБОДЕН пред публиката у нас, в партньорство с Европейския парламент. Никола Филибер е автор със завидна филмография и авторитет в документалното кино. Най-новата му творба проследява живота на пациентите и лекарите в психиатричния център „Адаман“, който действа върху уникална плаваща структура по река Сена, в самия център на Париж. Представени са методите на лечение на психично болни, приложени с много топлина и ентусиазъм, а също и портрети на няколко пациента, които са способни да създават оригинални, вълнуващи произведения на изкуството.
* Завършваме неделния филмов ден 28 април и програмата на 13-ия СФФ във ВЕЛИКО ТЪРНОВО с прожекция в 20:00 часа на новия филм на награждавания германски режисьор Кристиан Пецолд „ПОЖАР“. Един от най-адмирираните филми в официалната селекция на Берлинале ’23 пресъздава бурните емоции между група познати, споделили ваканционна вила на брега на Балтийско море. Герои на тази история са Леон (Томас Шуберт), Феликс (Лангстън Уйбел), Дейвид (Ено Требс) и Надя (Паула Беер, която е звездата на Пецолд през последните години). Всичко се случва на фона на горски пожар, а вниманието на зрителите е приковано от динамиката на отношенията между героите. „Пожар“ спечели „Сребърна мечка“ – голямата награда на журито в Берлин.
* Тринадесетото издание на „СФФ Велико Търново“ се реализира в партньорство с Община ВЕЛИКО ТЪРНОВО и с подкрепата на веригата киносалони Europa Cinemas, ИА Национален филмов цевтър, Наградата LUX публиката – EU и на Vivacom.
Очакваме ви на „София Филм Фест Велико Търново“ в Голямата зала на Общината!
Празнуваме 15-о издание на София Филм Фест в ГАБРОВО!
Откриваме с „Балканска черна кутия“ на Цветан Драгнев, със специален гост Никола Груев - Kottarashky
Партньорството ни с Община ГАБРОВО в организирането на пътуващите издания на София Филм Фест се утвърди като вдъхновяваща традиция в името на една обща цел – представяне на най-новите творби на българското, европейското и световното филмово изкуство пред максимално широка аудитория в цялата страна.
15-ият „СФФ в Габрово“ е част от проекта на Арт Фест „СФФ на път 2024“, реализиран съвместно с Община Габрово и с подкрепата на ИА Национален филмов център и паневропейската вериrа киносалони Europa Cinemas.
Зала „ВЪЗРАЖДАНЕ” ще бъде наш домакин в рамките на три дни – петък, събота и неделя. ФИЛМИТЕ са СЕДЕМ, цената на билета е 4 лева, а абонаментната карта за всички прожекции е 19.60 лева!
* Стартираме в петък, 12 април в 18:00 часа с документалния филм на Цветан Драгнев „БАЛКАНСКА ЧЕРНА КУТИЯ“, чиято премиера беше преди по-малко от месец в програмата на 28-ия София Филм Фест. Творбата разказва удивителната история на Никола Груев – Котарашки, бивш архитект и обичан от няколко поколения български музикант. Когато Чарли Жилет, легендарен музикален журналист от BBC, чува за първи път музиката на Kottarashky, той пише: „Песните му звучат като приказки, разказвани от хора, които имат цялото време на света. Време да съзерцават, да се радват, да създават и мечтаят, и да бъдат вдъхновявани от детайлите и жизнеността на маргиналното съществуване.“
Дали в съвременния свят си струва да бъдеш артист или това е просто загуба на време? Този въпрос е в основата на документалната „Балканска черна кутия“ на режисьора Цветан Драгнев („Пустиняци“, „Пасажери“), посветена на Kottarashky. Защото в България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема „балканска черна кутия“, където нищо не се развива според очакванията. Оператор е Делян Георгиев, а продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов („Гала Филм“).
Главният герой на филма лично ще се срещне с публиката в Габрово и ще бъде на разположение за разговор след края на прожекцията!
* Продължаваме на 12 април (петък) в 20:30 часа с хитовия нов филм на режисьорката София Копола „ПРИСИЛА“. С престижната награда „Купа Волпи“ за най-добра актриса, присъдена на изящната Кейли Спейни, новият филм на Копола фокусира интереса на киноманите още от премиерата в програмата на Венецианския фестивал, където получи номинация за „Златен лъв“. Режисьорката създава сценария по биографията „Elvis and Me“ с благословията на Присила Пресли и съавторката на книгата Сандра Хармън, като в центъра на историята е невинното и чаровно младо момиче, в което се влюбва легендарния и неустоим Елвис. Тази предизвикателна роля е поверена на един от най-търсените млади актьори – Джейкъб Елорди. През гледната точка на любимата на Елвис, Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е проникновен и конструиран с внимание към детайлите портрет на любовта, фантазията и славата.
* През втория фестивален ден 13 април (събота) ви очакваме в 18:00 часа, за да гледаме премиерно в Габрово „ПРЕКРАСНИ ДНИ“. Филмът е най-новата перла в богатата филмография на легендата Вим Вендерс. В Кан филмът бе номиниран за „Златна палма“ и удостоен с наградата на Екуменическото жури, а Коджи Якушо получи приза за най-добър актьор. Творбата бе и сред претендентите за Оскар за най-добър международен филм. Сюжетът проследява един чистач на тоалетни в Япония, който пътува между различните си работни места, а саундтракът на живота му е съставен от класическа рок музика, подбрана лично от Вендерс. „Режисьорът умело изгражда привидно простата структура на филма, наблюдавайки малките подробности от ежедневната рутина с емпатия, топлота и разбиране, а те постепенно, почти незабележимо увеличават емоционалната сила на разказа. Той е обезоръжаващ с абсолютната липса на цинизъм – уникална творба на опитен майстор, който дълго и дълбоко е размишлявал върху всичко, което придава смисъл на живота ни.,“ пише Дейвид Руни за „The Hollywood Reporter“.
* Прожекциите продължават на 13 април (събота) в 20:30 часа с носителя на „Златна мечка“ от Берлинале 2023 „НА БОРДА НА „АДАМАН“ на майстора-документалист Никола Филибер. Филмът е една от петте творби, номинирани за Наградата на публиката LUX, които се представят с ВХОД СВОБОДЕН пред публиката у нас, в партньорство с Европейския парламент. Никола Филибер е автор със завидна филмография и авторитет в документалното кино, чиито ретроспективи са представяни в цял свят, включително Британския филмов институт в Лондон и МоМА в Ню Йорк. Най-новата му творба проследява живота на пациентите и лекарите в психиатричния център „Адаман“, който действа върху уникална плаваща структура по река Сена, в самия център на Париж. Представени са методите на лечение на психично болни, приложени с много топлина и ентусиазъм, а също и портрети на няколко пациента, които – изненедващо за състоянието си, са способни да създават оригинални, вълнуващи произведения на изкуството.
* В третия фестивален ден 14 април (неделя) ви очаква романтичен киномаратон. Стартираме в 16:00 часа с прожекция на новия филм на прочутата германска режисьорка Маргарете фон Трота „ИНГЕБОРГ БАХМАН – ПЪТУВАНЕ В ПУСТИНЯТА“. Творбата е номинирана за „Златна мечка“ на Берлинале 2023 и е посветена на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш. Едновременното съществуване на любовта и подозрението е най-дълбоката неизказана истина в увлекателния филмов разказ на режисьорката и нейната най-голяма сила е способността ѝ да изведе този парадокс в отношенията между мъжете и жените.
* В 18:00 часа на 14 април (неделя) започва прожекцията на „ПАДНАЛИ ЛИСТА“ – най-новият филм на емблематичния финландски режисьор Аки Каурисмаки. Филмът е една от петте творби, номинирани за Наградата на публиката LUX, които се представят с ВХОД СВОБОДЕН пред публиката у нас, в партньорство с Европейския парламент. Удостоен с награда на журито и с номинация за „Златна палма“, „Паднали листа“ бе една от най-обсъжданите творби в Кан. Двама самотници се срещат случайно една нощ в Хелзинки и се опитват да открият любовта в живота си. Филмът е поредната възхитителна история на Каурисмаки, в която има сериозен рокендрол саундтрак. „Паднали листа“ получи номинации за европейски филм, режисьор и сценарий - Каурисмаки, актриса и актьор – Алма Пьойсти и Юси Ватанен за наградите на ЕФА през 2023 година.
* Завършваме неделния филмов ден 14 април и програмата на 15-ия София Филм Фест в ГАБРОВО с прожекция в 20:30 часа на новия филм на награждавания германски режисьор Кристиан Пецолд „ПОЖАР“. Един от най-адмирираните филми в официалната селекция на Берлинале ’23 пресъздава бурните емоции между група познати, споделили ваканционна вила на брега на Балтийско море. Герои на тази история са Леон (Томас Шуберт), Феликс (Лангстън Уйбел), Дейвид (Ено Требс) и Надя (Паула Беер, която е звездата на Пецолд през последните години), а в сюжета могат да бъдат открити много чувства, както и различни нива на пасивна агресия, които бълбукат в своеобразния котел на човешките емоции. Всичко се случва на фона на горски пожар, а вниманието на зрителите е приковано от динамиката на отношенията между героите, които се оказват шокиращо интимни, но и потискащо познати. „Пожар“ спечели „Сребърна мечка“ – голямата награда на журито в Берлин.
* Петнадесетото издание на „София Филм Фест в Габрово“ се реализира в партньорство с Община ГАБРОВО и с подкрепата на веригата киносалони Europa Cinemas, ИА Национален филмов цевтър и Наградата LUX публиката - EU.
Очакваме ви на „София Филм Фест в Габрово“ в Зала „В Ъ З Р А Ж Д А Н Е“ – ГАБРОВО!
Cinema Politica продължава да представя провокативни и важни документални творби
CINEMA POLITICA е мрежа за разпространение, специализиран дистрибутор и онлайн платформа за независимо документално кино с политическа и социална тематика. Създадена е през 2003 в Монреал и има близо сто клона в Канада и по света. CINEMA POLITICA подпомага работата на независими режисьори и развива публики за социално ангажирано кино, а от 2015 година организира документални прожекции и в София с ВХОД СВОБОДЕН!
През 2024 филмите ще бъдат представяни в Гьоте-институт, като всеки филм ще бъде последван от ДИСКУСИЯ с режисьорите и специални гости! Ето поредността на прожекциите:
КЛИМАТЪТ НА ПРОМЯНАТА Великобритания, 2022, 100 мин. режисьор Рич Фелгейт В Германия загрижени граждани се опитват да спасят древна гора от една от най-големите въглищни мини в Европа. Те сключват необичаен съюз с обезкуражена общност в английска провинция, която също е принудена да действа, за да защити домовете си от нова открита мина за въглища. „Климатът на промяната“ е поглед отвътре към света на прякото действие; автентичен, суров и емоционален разказ за битката на Давид с Голиат – между местните активни общности и корпорациите за изкопаеми горива.
Прожекцията е на 27 март, начален час 19:00
* * * НЯКОЙ ЖИВЕЕ ТУК Канада, 2023, 75 мин. режисьор Зак Ръсел По време на пандемията от Ковид, в Торонто се наблюдава катастрофално нарастване на броя на бездомните. Отчаян от това, че градът му не може да се погрижи за хората без подслон, Халел Сиврайт напуска работата си като дърводелец и се посвещава на изграждането на топлоизолирани подслони – т.нар. „малки приюти“. Използвайки иновативно телесната температура за отопление, усилията на Халел привличат вниманието на международните медии, което кара управата в Торонто да му предложи евентуално партньорство, но само седмица по-късно отменя решеието си.
Прожекцията е на 28 март, начален час 17:30
* * * ТРИ ОБЕЩАНИЯ Палестина-Ливан-САЩ, 2023, 61 мин. режисьор Юсеф Сружи Награди и номинации: Кемдън ’23 – Най-добър документален пълнометражен филм
В началото на хилядолетието, когато израелската армия отвръща на Втората интифада на Западния бряг, Суха, палестинска майка, заснема ежедневието на семейството си. Времето, което прекарва, криейки се в мазето през нощта, и страхът на двете ѝ малки деца от обстрела са постоянно повтарящи се елементи. Постепенно семейството започва да свиква с неизменно присъстващата камера, както и с факта, че децата продължават да ходят на училище всяка сутрин. През 2017 г. синът на Суха – Юсеф, режисьорът на този документален филм, открива този видеоматериал. Заедно с майка си той се опитва да разбере защо е избрала да заснеме живота на семейството си по време на войната. И защо не е избягала от страната – няколко пъти Суха е нарушавала обещанието, което е дала на Бог, че ще замине.
Прожекцията е на 28 март, начален час 19:30
* * * РАБОТА Швеция, 2023, 95 мин. режисьор Туве Пилс Хана иска да опознае себе си и своята сексуалност отвъд възможностите, които ѝ дава малкият роден град в Швеция. Тя изоставя приятелката си Ема и заминава за Сан Франциско, където има активна и толерантна общност от хомосексуални хора. На едно парти тя се запознава с Клои и Сид – доминатриса и транссексуален мъж, и двамата опитни секс работници, които мечтаят за сигурен живот в разрастващия се град на Западното крайбрежие. С тяхна помощ Хана започва да изследва онези аспекти на своята сексуалност, за които е смеела само да фантазира.
Прожекцията е на 3 април, начален час 19:00
* * * ЖИВОТЪТ Е КРАСИВ Норвегия-Палестина-Катар, 2023, 93 мин. режисьор Мохамед Джабали Младият палестински режисьор Мохамед Джабали посещава филмов фестивал в Тромсьо през 2014 г., когато границите към Газа се затварят. Той се оказва блокиран в арктическата зима и не подозира, че ще изминат седем години, преди да може да види отново семейството си. Докато чака ситуацията да се промени, приятелите на Мохамед в родината му го съветват да потърси убежище или да се ожени, за да остане в Норвегия. Но Мохамед не иска да се откаже от палестинската си самоличност и настоява работата му да получи признание. След като му е отказано разрешително за работа, въпреки че филмът му Бърза помощ постига международен успех, той решава да заведе дело в съда.
Прожекцията е на 5 април, начален час 19:00
Специални румънски гости представят своите филми и копродукции в програмата на 28-ия СФФ
Румънското кино продължва да привлича вниманието на киноспециалистите в програмата на световните филмови форуми. Неслучайно 28-ият София Филм Фест ще покаже през март избрани важни творби от изминалата година, представени лично от техните автори.
В своя нов филм „2020“ („MMXX“), копродукция между Румъния, Мондова и Франция, майсторът-разказвач Кристи Пую улавя важни състояния на хора, на които е повлиял сериозно пандемичният стрес от началото на десетилетието. Четири почти независими истории разказват за терапевт, парамедик и инспектор, който се занимава с разследвания на трафик на хора, които решават казуси, свързани с ежедневието, с професионалните си отговорности, но и с реалността, която ги поставя в изключително сложни ситуации. Според Cineuropa чрез „2020“ Кристи Пую, носител на голямата награда в конкурса „Особен поглед“ в Кан за епохалния за румънското кино „Смъртта на господин Лазареску“, както и на специалната награда „ФИПРЕССИ Платиниум“ в София, продължава филмографията си с нова част от мрачните си, но изключително точни гледни точки към днешното общество. Прожекцията, на която филмът ще бъде представен лично от режисьора и от продуцентката Анка Пую, е предвидена за 23 март, от 14:00 часа в кино Люмиер.
С номинация за „Златен леопард“ и специалната награда на журито в Локарно, най-новият филм на Раду Жуде „Не очаквай твърде много от края на света“ („Do Not Expect Too Much from the End of the World“) бе отличен и на фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Радикалният румънски провокатор Жуде повежда зрителите на диво пътешествие, следвайки заснемането на видеоклип за безопасност на работното място по поръчка на международна компания. Но когато един от интервюираните прави изявление, че компанията може би е виновна за злополуката, която почти го парализира, всички стават свидетели на главозамайваща поредица от корпоративни машинации. Копродукцията между Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна сатира на съвременния свят, който поставя печалбата над човечността. Продуцентката Ада Соломон, която е в основата на много филми и проекти в румънското кино през последните над 20 години, ще представи новата творба на Жуде на 21 март, от 20:15 часа в Културен център G8.
„Свобода“ („Libertate“) на опитния Тудор Джурджу (Румъния-Унгария) пренася зрителите в хаотичните дни на революцията от декември 1989 година, която сваля комунистическия режим. Трансилванският град Сибиу става арена на кървава конфронтация между войници, полицаи, цивилни протестиращи и представители на тайната полиция. Ситуацията ескалира до такава степен, че армията хвърля в празен плувен басейн стотици затворници, обвинени в тероризъм. Прожекцията, на която филмът от Балканския конкурс на фестивала ще бъде представен лично от неговия сценарист и режисьор, е на 22 март, от 18:00 часа в Културен център G8.
Участвал като проект в платформата Cinelink на фестивала в Сараево, „Предупреждението“ на румънския режисьор Ади Войку е копродукция между Румъния и България – продуцент от българска страна е Катя Тричкова, а зад камерата е операторът Крум Родригес, който получи престижна номинация за уменията си от Американското дружество на кинооператорите. Филмът на Войку пресъздава ужаса, който изпитва един визуален артист, арестуван изневиделица докато снима улични протести и принуждаван да даде фалшиви показания. Психологическият натиск и малтретирането в полицейското управление са сериозни фактори, които променят позицията на фотографа и той е готов на всичко, за да получи свободата си… Ади Войку, който е и сценарист на своя пълнометражен дебют, завършва визуални изкуства и кино в Букурещ, а неговият късометражен филм „Последното пътуване до крайбрежието“ е представян в Седмица на критиката в Кан 2019 и печели награди в Сараево и Рио де Жанейро. Филмът от Международната конкурсна програма ще бъде представен от неговия автор на 19 март, от 18:30 часа в кино „Одеон“.
Румънската режисьорка Анна-Мария Команеску е автор на четири късометражни филма, като последният от тях – „Мъртвата котка“ участва в програмата на фестивала в Солун миналата година. Пълнометражният дебют на Команеску е „Хориа“, копродукция между Румъния, България (Росица Вълканова/Клас Филм) и Сърбия, а едноименният главен герой в нея е буен тийнейджър, който поема на пътешествие със стария мотор на баща си, легендарната румънска марка Мобра, на среща с любимата си. По пътя към Хориа се присъединява привлекателната и предизвикателна 13-годишна Стела и изненадващо и за двамата, те се сприятеляват. Филмът на Команеску участва в международния конкурс на 28-ия СФФ и ще бъде представен от неговата авторка на 22 март, от 18:00 часа в кино „Одеон“.
В онлайн програмата „Последен шанс“ с фестивални заглавия в Neterra.TV+ може да бъде видян и „Свирукащите“ на Корнелиу Порумбою. Копродукцията между Румъния, Франция и Германия разказва за един полицай, който лавира от двете страни на закона. Заедно с красивата Джилда се впускат в обир с високи залози и двамата ще трябва да се справят с превратностите на корупцията, предателството и измамата.
Румънските филми и гости са част от програмата на 28-ия София Филм Фест със съдействието на Румънския културен институт в Букурещ.
Не пропускайте номинираните за Наградата LUX на публиката филми в програмата на 28-ия СФФ
Актрисата Алма Пьойсти лично ще представи „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки
„Учителската стая“ е с номинация за Оскар за международен филм
За поредна година София Филм Фест ще представи всички номинирани филми за Наградата LUX на публиката в партньорство с Европейския парламент. Това са финландският „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки, германският „Учителската стая“ на Илкер Чатак, френския „На борда на Адаман“ на Никола Филибер, испанският „20 000 пчели“ на Естибалис Уресола и копродукцията между Естония, Франция и Исландия „В димна сауна“ на Ана Хинтс.
Финландската актриса Алма Пьойсти очарова с превъплъщенията си зрителите по света в продължение на 20 годии. В нейната филмография фигурират 29 филма, вече сме я гледали в образа на легендарната Туве Янсон в „Туве“ на Зайда Бергрот, и като героиня в „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов, а след седмица ще имаме възможност да я видим в главната роля в най-новия филм на Аки Каурисмаки „Паднали листа“, Това беше една от най-обсъжданите творби в Кан ’23 и неслучайно бе удостоен с награда на журито и с номинация за „Златна палма“. Това е четвърта част от своеобразната кинопоредица, посветена на хората от работническата класа – „Сенки в рая“ (1986), „Ариел“ (1988) и „Момичето от кибритената фабрика“ (1990). Двама самотници се срещат случайно една нощ в Хелзинки и се опитват да открият любовта, която всеки заслужава. Филмът е поредната възхитителна, драматична и романтична история, поднесена в характерния за Каурисмаки стил, с чар и сериозен рокендрол саундтрак. С номинации за европейски филм, режисьор и сценарий - Каурисмаки, актриса и актьор – Алма Пьойсти и Юси Ватанен, „Паднали листа“ е един от най-обсъжданите филми от членовете на ЕФА и неслучайно е сред петте номинирани филма за Наградата LUX на публиката за 2024 година.
Специалната гостенка на СФФ Алма Пьойсти ще представи лично „Паднали листа“ на 14, 15 и 16 март в кината „Люмиер“, „Одеон“ и Културен център G8, където е предвидена дискусия за Наградата LUX на публиката и значимостта на тази инициатива за киното в европейски и глобален мащаб.
Сред номинираните за Наградата LUX на публиката е и един Оскаров фаворит – „Учителската стая“ на режисьора Илкер Чатак получи номинация за най-добър международен филм, след като бе удостоен с четири Германски филмови награди (включително за най-добър филм) и призовете на Europa Cinemas и на Арт кината в секция „Панорама“ на Берлинале ’23. Сюжетът е фокусиран върху една млада учителка, която попада в центъра на скандални разкрития за умело действащ крадец на територията на гимназията, в която преподава. В историята са преплетени противоречивите представи, които се изграждат в различните семейства въз основата на традиции и възпитание, както и неизкоренимите предразсъдъци, породени от произход и националност, с които хора на най-различни възрасти се отнасят по между си.
„На борда на „Адаман“ е уникален документален киноразказ, който спечели сърцата на публиката и журито, както и престижната „Златна мечка“ на Берлинале ‘23. Неговият създател Никола Филибер е автор със завидна филмография и авторитет в документалното кино, чиито ретроспективи са представяни в цял свят, включително Британския филмов институт в Лондон и МоМа в Ню Йорк. Най-новата му творба проследява живота на пациентите и лекарите в психиатричния център „Адаман“, който действа върху уникална плаваща структура по река Сена, в самия център на Париж. Представени са методите на лечение на психично болни, приложени с много топлина и ентусиазъм, а също и портрети на няколко пациента, които – изненедващо за състоянието си, са способни да създават оригинални, вълнуващи произведения на изкуството.
Испанският филм „20 000 вида пчели“ също се радва на овации и интереса на публиката и критиката на Берлинале ’23 – там получи „Сребърна мечка“ за най-добро изпълнение на главна роля (София Отеро, най-младата носителка на тази награда) и наградата на режисьорската гилдия за авторката на филма Естибалис Уресола. Историята е посветена на едно дете, което расте в своеобразен пчеларски матриархат в Страната на баските, и на фона на свадливи майки и лели се опитва да открие своето име и идентичност. Пчелни кошери и слънчеви пейзажи допълват деликатната тъкан на филма и напомнят за значението на културното наследство, общността, възпитанието и намирането на вътрешен покой.
С наградата за най-добър документален филм на ЕФА ’23 и с приза за най-добър режисьор в конкерса „Световно документално кино“ от Сънданс ’23, пред публиката в София пристига „В димна сауна“, копродукция между Естония, Франция и Исландия. С автентичен авторски подход, режисьорката Ана Хинтс е създала променящ представите поглед към човешкото битие в женско тяло, показвайки жените „такива, каквито са“, с дълбока емоционална достоверност и съпричастност. Филмът е вълнуващ и задушевен поглед към проблемите на психическите травми, изцелението и сплотеността; заснет е като картина на Вермеер или Рембранд, а образите се носят като дима – задържат се, разнасят се, застиват за кратко, преди да изчезнат и да се появят отново...
***
Спомен за Иван Черкелов и Людмил Тодоров в програмата на 28-ия София Филм Фест
Представяме ви текста на утвърдения киновед Геновева Димитрова за двамата лидери на киното на прехода, отишли си от този свят без време. София Филм Фест почита паметта на скъпите ни режисьори и приятели Иван Черкелов и Людмил Тодоров с прожекциите на филмите „Парчета любов“ и „Миграцията на паламуда“.
Иван Черкелов (1957–2022) е един от най-значимите български филмови автори. Духовно целеустремен и безкомпромисен кинематографист. Заедно с Людмил Тодоров (1955–2023) завършват легендарния клас на Георги Дюлгеров във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Като студенти двамата приятели са асистент-режисьори и актьори в класическия епос „Мера според мера“ (1981). Иван Черкелов се прочува още с хипарската си дипломна работа „Балада“ (1982). Митичният му дебют „Парчета любов“ (1988) е хашлашки и тревожен с приятелствата и греховете, иронията и любовта, неудовлетворението и свободата, голотата и болките. И изглежда сниман днес. Той е първият български изцяло дигитализиран филм. В него участва Людмил Тодоров. Иван Черкелов пък играе в неговия не по-малко славен дебют „Бягащи кучета“ (1988) и се мярва във финала на прекрасния „Любовното лято на един льохман“ (1990).
Както бе верен на любовта си към рока, през всичките години от излизането на „Парчета любов“ Иван Черкелов изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен в заниманията си с една тема в авторското си кино – хаосът в душата на човека. Беше взрян в мъждукащите хора. В „Парчета любов“, „Търкалящи се камъни“ (1995, България-Франция), „Стъклени топчета“ (1999, награда за женска роля на Жана Караиванова от „Златна роза“), „Обърната елха“ (заедно с Васил Живков, 2006, България-Германия, Специална награда на журито от Карлови Вари), „Раци“ (2009), „Семейни реликви“ (2015, Специална награда на журито от „Златна роза“), „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (2020), Иван Черкелов се интересува от търсенето на смисъла в безсмислието – и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво. Вгледан е надълбоко в света наоколо. Автобиографичност/биографичност до степен на изповедност е един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърташе времето с антропологична прецизност. И работеше еднакво успешно и с актьори, и с натуршчици. Знаменателно е и заниманието му със смъртта – от „Парчета любов“, където преживяването ѝ е изобразено с библейски цитат, до „Не влизай в пререкание с персонала на банята“, където проследява процеса на умирането/просветлението на възрастна жена. Монотонното кино на Иван Черкелов изследва човешката несъстоятелност и пропуснатите шансове за близост с породиста кинематографичност. В това отношение няма автор като него.
Също без време отишлият си Людмил Тодоров е един от най-талантливите и сугестивни автори и най-проникновените разказвачи на българската днешност в игралното кино. Остави ни седем филма, различни един от друг. Почти автобиографичният „Бягащи кучета“ е близък до „Парчета любов“. Двата филма си приличат по авторството, искреността, нихилизма към заобикалящата ги среда и кино. И все пак са различни – „Бягащи кучета“ е по-патриархален, по-нежен. Но още с втория си филм „Любовното лято на един льохман“ (награда за най-добър филм от Торино, Специалната награда на журито от „Златна роза“), Людмил Тодоров се отказва от поглед към родителския ъгъл. На преден план са морето и група младежи – в лятото на тяхното прощаване с безотговорната радост. После идва „Приятелите на Емилия“ (1996, България-Франция, награда на FIPRESCI от Солун, Специална награда на журито и на филмовата критика от „Златна роза“) – болезнен, ироничен, структуриран на новелен принцип. С „Двама мъже извън града“ (1998, БНТ) прави две решителни крачки – отстранява се от своите интелигенти маргинали, снимайки по сценарий на Владо Даверов филм за двама бегълци от затвора, старшина и прасе по хълм. След това създава комуникативния микс от трагикомедия и road movie „Емигранти“ (заедно с Ивайло Христов, 2002, „Златна роза“, награда за най-добър български филм от София Филм Фест 2003), където извежда вътрешната емиграция в заглавието и за първи път героите му дръзват да се съизмерват с обстоятелствата. После представя София като тъжно Елдорадо за три момичета от Попово в „Шивачки“ (2007). „Миграцията на паламуда“ (2011) е за днешните льохмани (бащи и синове), в който дебютира като продуцент и разпространител. Филмът е комично мъжко road movie за безбожната несрета.
Людмил Тодоров е откривател на важни лица на екрана. Освен забележителен кинематографист, той е и талантлив писател – между „Да изгубиш Мечо Пух“ (1988) и „Смяна на оптиката“ (2022) е издал десет книги.
Геновева Димитрова
* * *
Не пропускайте специалните прожекции в програмата на 28-ия София Филм Фест, посветени на спомена за двамата режисьори!
Денят е 14 март, мястото е Френски институт – зала „Славейков“ „Парчета любов“ - от 18:30 часа „Миграцията на паламуда“ - от 20:30 часа
Входът е свободен!
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
#28SofiaIFF
„Аркадия“, „Без светлина“, „Танц със сенки“ и „Лена и Владимир“ на 28-ия София Филм Фест
Филмите са в извънконкурсната Балканска програма на фестивала
Представен с впечатляващ успех преди седмици в селекцията „Encounters“ на Берлинале ’24, вторият пълнометражен филм на гръцкия режисьор Йоргос Зоис „Аркадия“, копродукция между Гърция и България (Веселка Кирякова, „Red Carpet“) ще има своята среща с българската публика извън Балканския конкурс на София Филм Фест. Разказът е изпълнен с напрежение, като в центъра му е разследване на трагичен инцидент - психоложката Катерина и пенсионираният лекар Янис сглобяват парчета от драматичен пъзел и постепенно рзкриват драматична история за любов, загуба, примирение и избавление. Филмите на Зоис са показвани в Кан, Венеция и много фестивали по света, а Гръцката филмова академия присъжда на предишвите му творби награди за най-добър късометражен филм и най-добър режисьор-дебютант. Композитор на филма е Петър Дундаков, а звукорежисьор и мишунг – Александър Симеонов.
Гръцката тема неусетно преминава като нишка в сюжета и на новия филм на родения в Атина и изключително опитен и успешен оператор Федон Папамайкъл, двукратно номиниран за „Оскар“, с над 50 пълнометражни филма като оператор, с когото са работили десетки авторитетни режисьори, сред които Александър Пейн, Джеймс Манголд, Вим Вендерс, Леван Когуашвили (Федон е операторът на „Брайтън 4“). Филмът, който ще представим в София този март, е негов режисьорски проект, по сценарий на Свен Дагонес, и носи мистериозното заглавие „Без светлина“ (Грузия-Албания-Гърция-Германия). Историята проследява две приятелки от Лос Анджелис, които пристигат на гръцки остров и стават свидетели на инцидент. В него са замесени млади нелегални емигранти от Албания, като недоразуменията по между им водят до насилие, а драматичният разказ подчертава последиците от страха, предразсъдъците и експлоатацията.
„Танц със сенки“ на албанския режисьор Плутон Васи, копродукция между Албания, Северна Македония и България (Добромир Чочов, „Доли медия студио“) е разказ в две различни епохи, белязани от сенките на комунистическото минало. С амбицията да проучи ранния живот на Майка Тереза, една журналистка с опит в западните медии се завръща в родината си и се сблъсква с драмата на собственото си семейство. В желанието си да прозре промяната у хората, главната героиня осъзнава болезнената истина, че любовта към живота е поставена на изпитание.
Една красива и омагьосваща история за любов отвъд предразсъдъците са подготвили режисьорът Игор Алексов, завършил режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Ничев, и авторите на филма „Лена и Владимир“. Копродукцията между Северна Македония и Сърбия разказва за срещата на самотник и една малтретирана млада жена, непознаваща нежността. „Двамата герои търсят любовта в различните ѝ форми. Той е бежанец от духовните лабиринти на живота, а тя – бежанка от реалността на живота в дом за сираци. Случайната им среща във вълшебна гора, където цари вечна пролет, напомня за македонска версия на „Красавицата и звяра“, но гората не е изолирана, а на границата с реалността,“ пише Toни Димков за „Слободен печат“. Едната главна роля се изпълнява от актьора Тони Наумовски, който е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, а специален FX гримьор е българският специалист Валентин Вълов.
Световноизвестните европейски режисьори Саболч Хайду, Файт Хелмер и Кристи Пую гостуват на 28-ия София Филм Фест с нови вълнуващи киноистории
Носителят на „Кристален глобус“ Саболч Хайду идва в София с „Денят на Калман“ – творба, в която се преплитат елементи от предишните му два филма „Живял съм и по-добре“ (2016, с наградата за най-добър филм в Карлови Вари), задълбаващ в семейните и личните взаимоотношения, и „Градът на съкровищата“ (2020), който се осмелява да изследва още повече тъмната страна на човешката психика. „Саболч Хайду е в ролята на объркания Калман в тази минималистична, динамична и сърцераздирателна екранизация на театрална постановка със завладяващи кадри, съдържателни диалози и впечатляващ звън на вятърни камбанки“, пише Едвинас Пукшта по време на представянето на филма на кинофестивала „Черни нощи“ в Талин. А според Cineuropa „Денят на Калман“ прилича на терапевтичен сеанс с неясен изход, по време на който се освобождава гняв, мръсното бельо се изнася публично, а зрителите се приканват да пролеят сълза или да отхапят парче месо от кървящите рани“. Филмът разглежда въпроси като трудността да предадеш любовта си по начин, по който другият може да разбере, и невъзможността да я получиш в желаната форма. В другата главна роля ще видим удивителната актриса Орши Тот, която познаваме от ранните филми на Корнел Мундруцо. Специалната прожекция на „Денят на Калман“, представен от режисьора Саболч Хайду и продуцента Джим Старк, е на 20 март от 18:30 часа в кино Одеон, а двамата гости ще имат възможност да се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“ във фестивалния център – Кафе и галерия „Синтезис“ * „Фоносинтезис“ – 21 март, начален час 11:00!
* * *
Немският режисьор и сценарист Файт Хелмер ще представи лично в София най-новата си творба „Гондола“ на 21 март, от 20:30 часа в кино Люмиер. Филмът е лишен от диалог разказ за две служителки на кабинков лифт, които се влюбват, докато се изкачват и спускат по отдалечените планини на Грузия. „Има няколко места на земята, където сутрин не се качваш на автобус, а отиваш на работа с кабинков лифт“, отбелязва Файт Хелмер. „Точно такова място в Грузия ме вдъхнови да напиша история за две служителки на подобна въжена линия, които винаги се срещат, когато гондолите им се разминават по средата на пътя“. В поетичния романс участват Нини Соселия, Ниара Чичинадзе („Мокър пясък“), Матилде Ирман („Лоши банки“) и Звиад Папуашвили.
* * *
Как да говорим за случилото се през 2020 година от дистанцията на времето? След като непосредствените експерименти от годината на пандемията Covid-19 вече са далеч зад гърба му, Кристи Пую смята, че е време да отговори на този въпрос. За много от зрителите може да се окаже трудно да видят себе си отразени в портрета, в който румънският майстор на дисекцията на обществото улавя обратната страна на лозунгите на надеждата – като известната фраза „ще излезем от това по-добри". „MMXX“ (римската цифра за въпросната година) или „2020“ е филмът, в който прочутият режисьор ни приканва да се замислим.
Чрез четири почти независими истории Кристи Пую се опитва да улови важни човешки състояния. В сюжетите терапевт, парамедик и инспектор, който се занимава с разследвания на трафик на хора, трябва да решават казуси, свързани с ежедневието, с професионалните си отговорности, но и с реалността, която ги поставя в изключително сложни ситуации. Според Cineuropa чрез „2020“ Кристи Пую, носител на голямата награда в конкурса „Особен поглед“ в Кан за епохалния за румънското кино „Смъртта на господин Лазареску“, както и на специалната награда „ФИПРЕССИ Платиниум“ в София, продължава филмографията си с нова част от мрачните си, но изключително точни гледни точки към днешното общество. Прожекцията, на която филмът ще бъде представен лично от режисьора и от продуцентката Анка Пую, е предвидена за 23 март, от 14:00 часа в кино Люмиер.
* * *
Не пропускайте срещите с майсторите на европейското кино Саболч Хайду, Файт Хелмер и Кристи Пую!
* * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #28SofiaIFF
Филмите в Документалния конкурс на 28-ия София Филм Фест
И през 2024 година селекцията на творби в Документалния конкурс на София Филм Фест е на световно ниво. До момента са представени шест от 12-те заглавия, които ще бъдат оценявани от жури в състав – режисьорите Виталий Мански (Латвия, председател), Мария Аверина (България) и Дарко Лунгулов (Сърбия):
„1489“ – Армения, режисьор Шогакат Варданян „Балканска черна кутия“ („Balkan Black Box“) – България, режисьор Цветан Драгнев „Крака във водата, глава в огъня“ („Feet in Water, Head on Fire“) – САЩ-Канада, режисьор Тера Лонг „Нашето тяло“ („Our Body“) – Франция, режисьор Клер Симон „Последният гларус“ („The Last Seagull“) – Финландия-България-Норвегия, режисьор Тонислав Христов „Четири дъщери“ („Four Daughters“) – Франция-Тунис-Германия-Саудитска Арабия, режисьор Каутер Бен Хания
Ето и останалите филми в Документалния конкурс:
„Република на скакалците“ („Grasshopper Republic“, САЩ) на Даниел Маккейб пренася публиката дълбоко в горите на Уганда, където милиони скакалци се събират, за да се чифтосват. Група млади мъже преследват тази трудно достъпна плячка, за да я превърнат в ценен деликатес, като се издигат гигантски осветителни стълбове и тяхната зловеща неоновозелена светлина привлича неудържимо рояците към поставените капани. Филмът провокира сериозен размисъл за връзката на хората с природата и разрушителното въздействие върху нея.
Филмът на Питер Ван Еке „Планета Б“ („Planet B“, Белгия-Нидерландия) също е свързан с екологичната тема – това е история за порастването на двама младежи в свят, който се самоунищожава. Тринайсетгодишната Бо израства в защитена среда, където всичко изглежда възможно, но се плаши от мрачните предсказания за бъдещето. Заедно с приятеля си Лука тя решава да се бори срещу промяната в климата. В търсене на своя път, те се опитват да трансформират свят, който продължава да „изяжда“ собственото си бъдеще...
„Саундрак на африканската демокрация“ („Soundtrack to a Coup d'État“, Белгия-Франция-Нидерландия) е вълнуващ и динамичен есеистичен филм, изследващ една особено безславна глава от историята на Студената война: неоколониалните маневри, довели до убийството на Патрис Лумумба, министър-председател на новата независима Демократична република Конго, през 1961 година. Белгийският режисьор Йохан Гримонпрес изследва ролята на родината си, заедно с американската администрация на Айзенхауер, в убийството на Лумумба, като умело свързва по-широкия контекст с музиката на американски джаз легенди, използвани от САЩ като своеобразно прикриване на намесата на ЦРУ в Африка. Филмът е конструиран от ценни архивни кадри и многобройни цитати на ключови участници в събитията.
В „Опасна зона“ („Danger Zone“, Полша-Великобритания) на Вита Мария Дригас зрителите стават свидетели на странна страст за генериране на адреналин. Рик от Съединените щати не успява да постъпи в армията, затова измисля своя алтернатива и създава компанията „War Zone Tours“, която организира пътувания до конфликтни зони. Авантюристите доброволно попадат в животозастрашаващи ситуации, а филмът е интелигентен разказ за лукса да познаваш войната само като зрелище.
Първоначалната идея за документалния филм „Джоан Баез: I Am a Noise“ („Joan Baez: I Am a Noise“, САЩ), посветен на музикалната фолк-легенда, е била той да бъде хроника за последното турне на 82-годишната певица. След като ключът към всички нейни архиви попада в ръцете на режисьорката и дългогодишна нейна приятелка Карън О‘Конър, филмът добива съвсем нови измерения – превръща се в цялостна биография на живота на Баез: от детството й до ден днешен, с концертни кадри и интервюта с най-близките й хора. Заедно с О‘Конър по филма работят и режисьорите Мири Наваски и Мийв О‘Бойл. „Джоан Баез: I Am a Noise“ е прозорец към миналото, шанс за запознанство със забележителната кариера на певицата във вихъра на активистката култура и антивоенното движение, както и с моменти от съкрушителната й връзка с Боб Дилън.
Филмът на Франсоа Немета „Мишел Гондри: Направи го сам“ („Michel Gondry, Do It Yourself!“, Франция) е посветен на ексцентричния артистичен талант на Гондри и неговото творчество, простиращо се от наградения с Оскар за оригинален сценарий „Блясъкът на чистия ум“ до множество музикални видеа. През своята 30-годишна кариера Мишел Гондри е пример за безкрайно вдъхновение, което човек може да черпи от заобикалящия го свят. Неговото майсторство винаги е будело любопитство у почитателите му с особената магия, присъща на усещането му за изграждане на образи, а ярко изразената му хуманистична амбиция се превръща в политически акт…
Не пропускайте филмите от международния документален конкурс на 28-ия София Филм Фест!
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #28SofiaIFF
Малгожата Шумовска със специалната награда ФИПРЕССИ Платиниум на 28-ия София Филм Фест
Прочутата полска режисьорка ще се срещне с почитателите на киното в Майсторския клас на ФИПРЕССИ в Полския институт
Престижната награда на Международната федерация на филмовата критика „ФИПРЕССИ Платиниум“ ще бъде връчена на Малгожата Шумовска на 28-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест на 15 март в кино „Люмиер“, когато тя ще представи лично пред фестивалната публика най-новия си филм „Жената от…“, с номинация за „Златен лъв“ във Венеция. На 16 март в Полския институт в София ще се състои специален Мастерклас, модериран от филмов критик от ФИПРЕССИ.
Със своя филм „Лице“, показан на 23-ия София Филм Фест, Малгожата Шумовска затвърди яркото си присъствие в съвременното европейско кино. Творбата ѝ носи наградата на журито „Сребърна мечка“ на Берлинале през 2018 година. Шумовска получава признание на престижния световен кинофорум още през 2015 с „Тяло“, който печели наградата за режисура. Филмът ѝ „Леки момичета“ с Жулиет Бинош се разпространява в над 40 държави по света, а „33 сцени от живота“ получава специална награда на журито „Сребърен леопард“ в Локарно. Награда „Теди” от „Берлинале“ е присъдена на „В името на...“, а още първите филми на режисьорката „Щастлив човек“ и „То“ получават номинации за „Открития на годината” на Европейските филмови награди. Творчески партньор на известната полска режисьорка, сценаристка и продуцентка в работата по филма „Жената от …“, който ще бъде представен в София през март 2024, е Михал Енглерт.
„Жената от...“ е наистина важен филм за нас, резултат от дългогодишна работа и безброй срещи с транссексуални хора от всички възрасти, които живеят в Полша от десетилетия и които безрезервно ни се довериха да разкажем техните истории. Аниела, която почти половината от живота си е живяла като мъж в провинциален град, преминавайки трудния път към свободата, ни се стори подходящата метафора на прехода в Полша и отражение на обществото, някога обединило се в „Солидарност“, за да свали комунистическия режим“, казват Малгожата Шумовска и Михал Енглерт. „Жената от...“ е искрен и трогателен разказ за смелост и оцеляване – не само заради решителния път на главната героиня през трудностите към личната еманципация, но и заради степените на постепенно приемане от страна на хората, които тя обича. „Състрадателният поглед на „Жената от …“ и вълнуващите актьорски изпълнения в него го превръщат в светъл прозорец към признаването на пола в една неприспособима среда“, пише в ревюто си „Варайъти“.
Специалната награда „ФИПРЕССИ Платиниум“ се връчва за първи път през 2015 година в Бари по случай 90-годишнината на Международната асоциация на филмовата критика ФИПРЕССИ. Тогава престижното отличие получават Алън Паркър, Коста-Гаврас, Еторе Скола, Маргарете фон Трота, Анджей Вайда, Жан-Жак Ано. „ФИПРЕССИ Платиниум“ се връчва на автори на световното кино и на няколко други фестивали по света през годините, един от които е София Филм Фест. Със специалното отличие „ФИПРЕССИ Платиниум“ в София са удостоени филмови творци като Бела Тар, Горан Паскалевич, Биле Аугуст, Агнешка Холанд, Тери Гилиъм, Илдико Енеди, Кристи Пую.
Гостуването на Малгожата Шумовска и представянето на филма „Жената от...“ са в партньорство с Полския институт в София.
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #28SofiaIFF
***
„Източният фронт“ на Виталий Мански, „Нула калории“ на Джесика Хауснер, „Памет“ на Мишел Франко и „Образ“ на Олга Хайдас са в рубриката Калейдоскоп на 28-ия София Филм Фест
Номиниран за най-добър документален филм на Берлинале ’23, новата творба на сценаристът и режисьор Виталий Мански „Източният фронт“ (Латвия-Украйна-Чехия-САЩ), със сърежисьор Йевхен Титаренко, проследява група млади мъже, които самоотвержено се включват в частите, осигуряващи първа помощ на фронтовата линия от началото на руската военна инвазия в Украйна. Камерата следва героите в продължение на шест месеца, изпълнени с драма, отчаяние, страх, омраза, горчивина, любов, но и с вяра в победата. Филмът ще бъде представен лично от Виталий Мански, който е и председател на журито на документалния конкурс.
Премиерата на най-новата творба на известната австрийска режисьорка Джесика Хауснер „Нула калории“ (Австрия-Великобритания-Германия-Франция-Дания-Катар) бе в конкурсната програма на Кан, а през декември получи приза за най-добра музика на ЕФА. В него австралийската актриса Мия Вашиковска („Алиса в огледалния свят“, „Пурпурният връх“) влиза в ролята на учителка по здравословно хранене в елитен пансион. Нейните възпитаници възприемат идеите ѝ за съзнателното хранене като начин за противопоставяне на консуматорството, дори започват да вярват, че с поведението си могат да повлияят на глобалното затопляне. Клуб „Нула калории“ постепенно се превръща в реалност...
Почитателите на Джесика Частейн ще могат да я видят в новия филм на мексиканския режисьор Мишел Франко „Памет“ (Мексико-САЩ-Чили), който получи приза за най-добър актьор за вълнуващото изпълнение на Питър Скарсгард. Историята проследява трансформацията в живота на Силвия, след като Сол решава да я последва до дома ѝ след срещата на гимназиалния им клас. „Исках да направя филм за хората, които живеят извън обществените рамки. Тяхната неспособност да се съобразят с очакванията на другите често се корени в събития, които съществуват само в спомените им. Понякога самото им маргинализиране предлага бягство от сенките на миналото и шанс да изградят живот в настоящето. Въпросът е дали могат да избягат от тези сенки.“, споделя Мишел Франко.
Вторият пълнометражен филм на полската режисьорка Олга Хайдас „Образ“ (Полша-Нидерландия-Чехия) бе представен премиерно в програмата на Карлови Вари, а интригуващата история връща зрителите в края на 80-те години – времето, когато започва да се усеща всеобщата промяна. Главната героиня е млада жена, която търси спасение от безсмислието на живота в социализма, като се сближава с творци от алтернативната сцена и пее на купони в клубове със своята пост-пънк група. Хайдас рисува ярък, завладяваш портрет на многопластов характер, който отразява особеностите на времето и спомена за социалния строй, върху който пада сянката на Желязната завеса.
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
Световни премиери в програмата на 28-ия София Филм Фест
Публиката в София е поканена на почти 20 световни премиери през фестивалния месец март! Сред тях са пълнометражният дебют на Яна Лекарска „Защото обичам лошото време“ (България), който участва в Международния конкурс, филмът на Адонис Флоридес „Африканска звезда“ (Кипър), който се състезава в Балканския конкурс, „Балканска черна кутия“ (България) на Цветан Драгнев в Документалния конкурс, „Когато си на 17“ (Грузия-Германия) на Георги Мухадзе в конкурса Тийн и 9 филма от Конкурса за български късометражен филм.
Първа среща с публиката ще има копродукцията на Сърбия, Молдова и България „Мегдан: Между водата и огъня“ на режисьора Тодор Чапкънов. Филмът разказва интригуващата история на бивш състезател по водна топка, който иска да спаси отбора си, славата му и да запази традициите на своята общност. Той е принуден да се гмурне в дълбините на балканския подземен свят и в хаоса от събития и съдбовни решения открива, че границата между победата и поражението е също толкова тънка, колкото и повърхността на водата. Сценарият е дело на Алекса Баласевич, който е и един от продуцентите на филма. В главната роля е Виктор Савич, а българското участие подсилват още оператора Иво Пейчев и монтажиста Бохос Топакбашиян.
Новият филм на британеца Стивън Люис Симпсън „Ретроспект“ е сниман и продуциран изцяло в България, с участието на български актьори. Симпсън е сценарист, режисьор, актьор, оператор и продуцент на драматичната история с главни действащи лица бивш кадър на тайната полиция в Пловдив, който продължава да шпионира съседите си, подозрителен чужденец, може би отговорен за изчезването на азиатска туристка, и чаровната внучка на шпионина, която завързва романтична връзка с чужденеца. Противоречивото минало на стареца постепенно излиза наяве, докато част от хората около него пазят ревниво тайните си, а други нетърпеливо споделят в социалните мрежи всяка своя стъпка... Самият Стивън Люис Симпсън ще видим като чужденеца, а в останалите роли са Симеон Алексиев, Юлия Йорданова, Иво Игнатов, Стефан Попов, Елена Кабасакалова.
Една от главните роли във филма на режисьора Шарон Бар-Зив „Диво желание“ (Израел-Словения) е поверена на Самуел Финци. Наситеният с напрежение сюжет пресъздава перипетиите, през които трябва да мине една полицейска следователка в желанието си да изобличи непристойното поведение на известен и влиятелен адвокат – тя се изправя срещу него, но и срещу демоните от миналото си. В пресечната точка между разследването и нейната емоционална травма прозира неочаквана развръзка. Филмът е представян като проект в развитие в програмата на София Мийтингс, а този март е неговата световна премиера в София.
Документалният филм „Монолит бенд“ е дело на сценаристите и режисьори Димитър Илчев и Александра Чакърова. С участието на Тони Чембъра, Павел Васев, Емерих Амбил, Веселин Василев, Димитър Ковачев-Фънки, Милен Савов разказът пресъздава настоящето и миналото, както и творческия процес на популярната българска рок формация „Монолит“, рисувайки картина на тяхната страстна отдаденост на музиката, а също и на предизвикателствата при ориентирането в постоянно променящия се пейзаж на рока. Филмът ще има своята световна премиера в последния ден от програмата на 28-ия София Филм Фест – 31 март.
Още един документален разказ, посветен на музиката, е „Пулсиращи тепета“ на сценаристите и режисьори Тодор Башиянов и Тодор Карагяуров, а главен герой в него е емблематичният музикален радиоводещ Тома Спространов. С неговите плочи и глас са израснали поколения българи! На 80 години той все още води популярното си радио предаване и държи рекорд за най-дълго практикуващ радиоводещ в българския ефир. Паралелно с това посещава фестивали в търсене на актуалните съвременни банди. И тогава идва неочакваното предизвикателство! Тома заедно с плочите си се изправя пред своята публика. Този път не по радиото, а лице в лице, на живо. Насред любимия му Пловдив в Капана го очакват с нетърпение меломани от четири поколения. Със своята световна премиера „Пулсиращи тепета“ ще открие София Филм Фест в Пловдив, след което ще има специална прожекция в София.
Сред филмите със световна премиера на тазгодишния фестивал е също „Караганда“ на американския режисьор Макс Уайсбърг, в който участва специалният фестивален гост и член на Международното жури Димитър Маринов. След като унищожава руска военновъздушна база при провалена оръжейна сделка, главният герой - Владимир, гангстер от Бруклин, трябва да оцелее в последвалата война с мафията и да опази семейството си. Маринов е в ролята на мафиотски бос, собственик на заведение на първа линия в Брайтън Бийч. Актьорът ще участва и в премиерата на късометражния „Сельодка“ на американската режисьорка Милана Вайнтруб.
***
Филмите от Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест
Балканският конкурс на 28-ия София Филм Фест включва 12 от най-успешните творби, създадени от авторите в региона за последната година. Международното жури, което ще връчи наградата тази година, е в състав – сценаристката и режисьор Хана Слак (Германия-Словения, председател), фестивалният програматор Алберто ла Моника (Италия) и киноведът д-р Дина Йорданова (Великобритания-България),
До момента са обявени следните филми в Балканския конкурс:
След впечатляващия международен и национален успех, филмът на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ („Blaga’s Lessons“) е българското предложение в Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест. Творбата дебютира на международната сцена с две статуетки „Кристален глобус“ в Карлови Вари – за „Най-добър филм“ и „Най-добра женска роля“ на Ели Скорчева. На националния фестивал за игрално кино „Златна роза“ „Уроците на Блага“ беше отличен с цели седем награди, включително за „Най-добър филм“ и „Наградата на публиката“. Филмът беше и българското предложение за „Оскар“ 2024. Копродукцията на България и Германия е голямото завръщане в киното на актрисата Ели Скорчева, която Стефан Командарев избира за главната роля. Определен от международната критика като „социален трилър“, филмът разказва за пенсионирана учителка, която е жертва на телефонна измама и губи спестяванията си. Някога стриктната и честна жена е принудена да забрави и пренебрегне всичките си принципи.
Най-новият филм на Раду Жуде „Не очаквай твърде много от края на света“ („Do Not Expect Too Much from the End of the World“) бе номиниран за „Златен леопард“ и получи специалната награда на журито в Локарно, както и призове от фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Копродукцията между Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна сатира на съвременния свят, който поставя печалбата над човечността. Радикалният румънски провокатор Жуде повежда зрителите на диво пътешествие, следвайки заснемането на видеоклип за безопасност на работното място по поръчка на международна компания. Но когато един от интервюираните прави изявление, че компанията може би е виновна за злополуката, която почти го парализира, всички стават свидетели на главозамайваща поредица от корпоративни машинации.
Копродукцията на Гърция и България „Съзряване“ („Medium“) на Кристина Иоакемиди, получил приза на Cineuropa на фестивла в Сараево ’23, разказва за срещата на тийнейджърката Елефтерия и мистериозния й съсед Ангелос, който я кани в своя свят на възрастните. Обикаляйки улиците на горещия, напълно непознат за Елефтерия град с мотор, тя за първи път ще усети събуждането на сексуалното си желание. „Като изследване на характера на героя, „Съзряване“ успява да остави разумна дистанция между своя герой тийнейджър и по-нюансираното разбиране за света от страна на възрастните. Младежката любов е автенична и неописуема и, разбира се, си има цена,“ пише Савина Петкова за „Cineuropa“.
Балансирайки между моралното и емоционално възпитание на едно момче, представено паралелно с битката за бъдещето на Турция и засилването на напрежението между религиозни и светски турци между 1996 и 1997 година, филмът на Нехир Туна „Пансион“ („Dormitory“, Турция-Германия-Франция) е сред най-вдъхновяващите премиери, представени в конкурсната програма „Хоризонти“ на Венеция ’23. Сюжетът проследява терзанията на четиринайсетгодишният Ахмет, изпратен от религиозния си баща в ислямски пансион – юрта, за да поеме пътя на праведните и да изкупи греховете на родителя си. Ахмет трудно се вписва сред грубите деца в пансиона и се чувства изолиран в дневното си светско училище. Единствената утеха в този кошмар е новият му приятел Хакан – заедно те мечтаят да пораснат и да взимат самостоятелни решения.
Кипърският филм „Африканска звезда“ („Africa Star“) на сценариста и режисьор Адонис Флоридис ще има своята световна премиера на 28-ия София Филм Фест. В него е представена историята на три жени от различни поколения. Разказът започва през 2008 година, когато внучката Кристина търси отговори за миналото на семейството си, докато историите на майката – през 1967 година и на бабата – през 1945 година, се разгръщат и разкриват неочаквани факти.
В новия си филм „Работническата класа отива в ада“ („Working Class Goes to Hell“), копродукция между Сърбия и България, сръбският режисьор Младен Джорджевич се фокусира върху живота на хора в периферията – група бивши работници, чиито близки са загинали при пожар във фабрика в малък сръбски град. Водени от безстрашната Цеца (Тамара Кърчунович), те създават сдружение, което изисква справедливост от управляващата „тройка“ – кмета, собственика на фабриката и местния престъпен бос. Джорджевич изпълва филма си със знаци на опустошеното сръбско общество, в което политици, престъпници и православната църква грабят, крадат и убиват, докато обикновените хора са „зомбирани“ от жестоки риалити предавания.
***
Българското кино на 28-ия София Филм Фест
По традиция българското кино е силно представено в програмата на международния филмов фестивал София Филм Фест от самото начало. 28-ото издание няма да е изключение и фестивалът представя 43 български пълнометражни игрални и документални филма, международни копродукции с българско участие и късометражни филми.
9 филма, създадени между март 2023 и март 2024, участват в програмата Ново българско игрално кино. „Клопка“ на Надежда Косева (европейска премиера) и „Защото обичам лошото време“ на Яна Лекарска (световна премиера) са в Международния конкурс, „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев – в Балканския конкурс, а „Диада“ на Яна Титова – в Конкурса Тийн. След участието си на „Златна роза“, софийска премиера ще има филма на Петър Русев „Апостол – един нежен рицар в Бруталия“.
12 пълнометражни документални филма са в програмата „Български документални премиери“. Всички филми са премиерни за София. „Последният гларус“ на Тонислав Христов и „Балканска черна кутия“ на Цветан Драгнев са и в Международния документален конкурс, а „Пулсиращи тепета“ на Тодор Башиянов и Тодор Карагяуров за емблематичния музикален радиоводещ Тома Спространов и „Монолит бенд“ на Димитър Илчев за обичаната българска рок-група ще имат световни премиери.
Тази година е рекордна за участие на международни копродукции с българско участие. „Предупреждението“ на Ади Войку (Румъния-България) и „Хория“ на Анна-Мария Команеску (Румъния-България-Сърбия) са в Международния конкурс, „Живот“ на Зеки Демиркубуз (Турция-България), „Работническата класа отива в Ада“ на Младен Джорджевич (Сърбия-Гърция-България-Черна гора) и „Съзряване“ на Кристина Йоакемиди (Гърция-България) са в Балканския конкурс, където „Аркадия“ на Йоргос Зоис (Гърция-България) е извън конкурса. В рубриката „Калейдоскоп“ е копродукцията на Грузия и България „Гражданинът светец“ на Тинатин Кайришвили, в която се откроява експресивното черно-бяло изображение на оператора Крум Родригес.
Общо 14 български късометражни филма ще бъдат представени на фестивала. 12 от тях (9 световни премиери) ще са в Конкурса за български късометражен филм, а общо 12 ще имат премиера за софийската публика.
В чест на носителите на Наградата на София на Столичната община, юбилярите Цветана Манева и Георги Тодоров-Жози, ще покажем непреходната българска класика „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров.
Ще си спомним и за отишлите си без време знакови режисьори на киното на прехода Иван Черкелов („Парчета любов“) и Людмил Тодоров („Миграцията на паламуда“).
***
Дванадесет докосващи реални истории ще се състезават в Документалния конкурс на 28-ия София Филм Фест
Забележителният документалист Виталий Мански, който от 10 години живее в Латвия и е основател и президент на международния фестивал на документално кино „Artdocfest“, ще бъде председател на журито на Международния документален конкурс през 2024 година. В оценяването на филмите ще му помагат режисьорите Мария Аверина (България-Великобритания) и Дарко Лунгулов (Сърбия). Тук представяме шест от 12-те документални творби.
В конкурса са включени два български филма – най-новите истории, разказани от Тонислав Христов в „Последният гларус“ и от Цветан Драгнев в „Балканска черна кутия“.
„Последният гларус“ (Финландия-България-Норвегия) е филм за мечтите. Главният герой, Иван, някога привлекателен и харизматичен мъж, е имал мечти за семейство, нормална работа и хубав живот, но някак си е останал в капана на попрището си на „гларус“. През неговата история и тази на останалите персонажи, техните приятелки и сезонните работници, камерата надниква в ежедневието на прочутия Слънчев бряг, метафора за модерната, но въображаема Европа. Някога елитен курорт за туристи от Източна Германия и Съветския блок, сега той се е превърнал в „Ибизата на Черно море“. Творбата на Тонислав Христов, получил „Златен ритон“ за най-добър документален филм, е за въображаемия европейски рай, за скоростните промени в общественополитическия живот и за експлоатацията на една повредена система – всичко видяно през погледа на един пречупен човек.
„Балканска черна кутия" (България) на режисьора Цветан Драгнев разказва удивителната история на Никола Груев – Котарашки, бивш архитект и обичан български музикант. Основната тема на филма е въпрос, който терзае всеки творец у нас – дали в съвременния свят си струва да бъдеш артист или това е загуба на време? Защото в България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема „балканска черна кутия“ и в нея нищо не се развива според очакванията. Бандата Kottarashky & The Rain Dogs ще свири на официалното откриване на 28-ия София Филм Фест в зала 1 на НДК на 13 март.
„Четири дъщери“ (Франция-Тунис-Германия-Саудитска Арабия) е новият филм на тунизийска сценаристка и режисьорка Каутер Бен Хания, добре позната на българската публика с номинирания за „Оскар“ филм „Човекът, който продаде кожата си“. Новият ѝ документален разказ бе отличен с наградата „Златното око“ в Кан миналата година и също получи оскарова номинация за най-добър документален филм. Историята проследява съдбата на семейството на Олфа Хамруни, благословено с четири дъщери, две от които изчезват през 2015 година, за да се присъединят към ИДИЛ в Либия. Ислямският екстремизъм се превръща в своеобразна форма на бунт срещу семейното възпитание, налагано с „железен юмрук“. Филмът съчетава преки свидетелски показания на Олфа и двете ѝ най-малки дъщери с постановки на ключови сцени от живота на семейството. Изповедите, красиво рамкирани с кадифени сенки, напомнят портрети от витражи...
Филмът „1489“ (Армения), с голямата награда от Международния фестивал за документални филми IDFA и с приза на ФИПРЕССИ, отразява историята на режисьорката Шогакат Варданян, заснет с личния ѝ телефон, за неимоверните трудности на семейството, свързани с издирването на изчезналия във войната между Армения и Азербайджан неин брат Согомон. Той е на 21 години, студент и музикант, пред завършване на задължителната си военна служба, когато през септември 2020 година конфликтът за Нагорни Карабах се разгаря отново. На седмия ден от войната Согомон изчезва. След шест месеца костите са намерени, но близките ще трябва да изчакат година и половина за потвърждение, че убитият с номер 1489 наистина е синът на семейство Варданян...
В „Нашето тяло“ (Франция), номиниран за най-добър документален филм на Берлинале ’23, френската документалистка Клер Симон наблюдава ежедневието в гинекологичното отделение на държавна болница в Париж. В процеса на работа тя конструира отговор на въпроса какво означава да живееш в женско тяло, заснемайки разнообразието, особеността и красотата на пациентките във всички етапи на живота. Чрез тези многобройни срещи специфичните страхове, желания и борби на тези хора се превръщат в здравните предизвикателства, пред които сме изправени всички ние, дори и самата режисьорка. „Интимен, трогателен и интелигентен документален филм, посветен на женското здравеопазване“, според Джесика Кианг от „Variety“. „Чудесен и смайващ. „Тур де форс“. Интимно епично. Емоционално. Филмът на Симон потапя зрителя в своеобразен жизнеутвърждаващ еликсир, който ни напомня, че да си жив е възвишен лукс“, обобщават във филмовото издание „Slant“.
Заснет на 16-милиметрова кинолента, пълнометражният документален дебют на Тера Лонг „Крака във водата, глава в огъня“ (САЩ-Канада) кани зрителите на внушително и хипнотизиращо сетивно пътешествие, дълбоко в сърцето на долината Коачела в Калифорния. Филмът е кинематографично изследване на дълбоката връзка между финиковите палми, внесени от Близкия изток, и местните общности, култура и идентичност, които са се преплели с тях. Палмите са неразделна част от живота на хората в региона – служат като обща нишка, която се вплита в тъканта на общностите и историята. Те оказват огромно влияние върху всеки аспект на ежедневието – от икономиката до гастрономията и дори местните празници. От ежегодния Фестивал на фурмите до пенсионерите, които размишляват върху луксозното игрище в Сън Сити, от внимателните грижи за палми на латиноамериканските работници до корените на близкоизточното влияние в Мека – филмът рисува богат и нюансиран портрет на една общност в процес на промяна. „Крака във водата, глава в огъня“ е необикновено преживяване, което остава в съзнанието, подобно на спомените, които улавя.
Не пропускайте уникалните филми, селектирани в международния документален конкурс на 28-ия София Филм Фест!
