„Патология” разказва за борбата на Тед Грей, млад и умен доктор, който е предизвикан и манипулиран от избрана група от колегите си, които приемат убийството за част от кървава война. Докато лекарите убиват по остроумен и страшен начин, филмът набляга на това как Тед стремглаво се спуска в бездната им. „Най-страшното във филма е, че може да се случи на всеки от нас”, казва Марк Невълдин продуцент на филма. „Всеки един от нас може да бъде привлечен от тъмната част”.
Ключовите актьори в „Патология” са развълнувани да видят, че филма преминава границите на нормалното заради безнаказаното насилие и го превръща в традиционен филм на ужасите. „Това е трилър”, казва Майло Вентимиля и обяснява „за мен трилърът е напрегната игра на героите, която може да ти се случи наистина”.
„Филмът се занимава с разполовяването на човешката природа. Всички ние имаме своята добра и лоша част”, допълва Алиша Милано. „Това, което беше най-страшно за мен е вероятността да ти се случи наистина”.
„Филмът ми напомня за ‘Седем’ и ‘Линия на смъртта’”, казва Лорън Лий Смит, „а това са филми, които наистина обичам да гледам”.
„Патология” събира много от същината на тъмната страна от медицинския свят. Патолозите не са като останалите лекари. Докато общопрактикуващите лекари търсят начини да запазят пациентите си живи, съдебните патолози се ровят в труповете, в търсене на причината за смъртта.
За творческия екип зад „Патология” писането за „начина на мислене в моргата” разкрива, че дори добрите доктори прекарват време, представяйки си перфектното убийство.
„Беше толкова смешно да съм в залата на патолозите”, казва Вентимиля. „Иска ти се да попиташ хората ‘Как бихте убили някого?’, а те биха се огледали и казали ‘Е, нали знаете...’ Всички имат своя формула и теория за това как биха убили някого.”
За ролите им на патолози е трябвало всекидневно да бъдат подготвяни за срещите им с трупове. „Беше изключително полезно да отида в морга”, казва Смит. „Невероятно е, че имах възможността да наблюдавам аутопсии и начина, по който се отнасят с телата”.
За актьорите може да е било шокиращо да присъстват на аутопсии, но опитът придава известна истинност в изпълнението им. „Имаха нужда да се потопят в света на историята”, казва продуцентът Браян Тейлър. „В противен случай е все едно да искаш от някого да играе полицай, а той никога да не е стрелял с пистолет”.
В „Патология” на лекарите им се налага рутинно да премахват и измерват органи, да отварят гръдния кош и да бъркат в трупове. Само слабите са гнусливи, а най-добрите може да се държат непочтително с милите покойници.
Марк Шьолерман казва: „Всичко във филма е основано на реалността. Няма неща като „хайде да измислим жестоки методи да нарежем хората”. Всичко, което виждате се прави всекидневно в лаборатории и морги от патолози.”
Докато работата с трупове може да те лиши от емоции, много патолози си създават клиничен поглед относно безжизнените тела в лабораторията. Вместо да виждат мъртва баба или млад човек, те виждат обект със следи от масивен аневризъм или отворен или затворен случай на смърт от задушаване. Правилният начин за патолозите да изследват телата професионално е да не допускат емоционално отношение.
Арогантни и конфликтни, главните герои във филма се представят от актьори, които са приели ролите с нетърпение.
Докато повечето от колегите му внасят негативно влияние, Тед има на своя страна доверен човек: годеницата му Гуен, чиято роля се изпълнява от Алиша Милано. „Гуен представлява цялата доброта и любов в живота му. Тя е противоположност на неговата тъмна страна”, казва Милано.
Романсът между Тед и Гуен изглежда истински и както останалите отношения между героите в „Патология” изискват създаването на истински връзки един с друг, за да изглеждат достоверно на екрана, така и двамата е трябвало да прекарат повече време заедно. „С Алиша доста се забавлявахме, хапвахме на бързо на различни места и си говорехме по телефона”, разказва Вентимиля. „Необходимо е да се чувстваш комфортно с някой, за да изглежда истинско”.
|
