|
За да изобрази Харви Милк кинематографично, Дъстин Ланс Блек пише множество чернови на сценария в продължение на четири години. “Работих много нощи и уикенди”, спомня си той. “През едната седмица работех “Голяма любов” до 18-19 ч., а после по МИЛК от 19 ч. до полунощ.”
След като приключва, той разкрива: “Нямах никакви пари, за да направя сам филма и трябваше да помоля всички да ми позволят безплатно да използвам историите им.”
“Сценарият на Ланс много ми хареса”, казва Клив Джонс. “Има проста, елегантна структура. В него ясно се чува гласът на Харви; чувах как Харви казва думите, които Ланс беше написал.
Казах на Ланс: “Когато приключиш, да знаеш, че съм ти намерил режисьор, но не му разкрих кой е. Знаех, че ако приятелят ми Гюс бъде режисьор, филмът наистина ще бъде за Харви, а не за режисьора.”
Блек казва: “Когато Клив ми каза, че приятелят му, който иска да режисира, е Гюс Ван Сант, си казах: “Това е хубаво!”
Верен на думата си, Джоунс се обажда на Ван Сант и урежда среща. Блек отказва да му даде сценария, докато не направи още една чернова, след която го изпраща в Портланд на режисьора, носител на “Оскар”. Седмица и половина по-късно Ван Сант се обажда на Блек и казва: “Да направим този филм.”
Ван Сант си спомня: “Времената на Харви Милк” бяха вдигнали летвата доста високо, но усещах, че една драматична версия ще бъде значимо продължение. Когато получих сценария, вече знаех много за историята и винаги беше трудно да я разкажеш заради множеството елементи в живота на Харви и преплитащите се истории от “Кастро Камера”. Но Ланс я беше структурирал и написал сбит сценарий, който касаеше повече политиката, отколкото ежедневието на персонажите.
Харви Милк е един от най-знаменитите гей активисти и тъй като загива при изпълнение на служебния си дълг в гей средите се смята за светец. Една от причината да направя този филм бяха младите хора, които не са били родени по това време – за да научат за него и да го помнят.”
Предвид факта, че в много от филмите на режисьора главните герои са хора, които не получават дължимото от обществото, Ван Сант признава, че Харви Милк “прилича на много от тези персонажи, които се различават от общоприетото. Същевременно това е история за човек, който живее сред обикновени хора или поне аз ги виждам така.
Блек е приятел с продуцентския екип на Дан Джънкс и Брус Коен, носители на “Оскар” за “Американски прелести”. И двамата са чували за Милк в младежките си години. Бащата на Джънкс бил издател на “Сан Хосе Меркюри-Нюз”, който следял кампаниите и победите на Милк.
Джънкс отбелязва: “Прочетох, че Ланс е написал сценарий за Харви Милк и че Гюс Ван Сант иска да го режисира, затова се обадих на Ланс да го поздравя и той ми каза: “Знаеш ли, нямаме продуцент. Искаш ли да го прочетеш?” Отвърнах му: “Шегуваш ли се? Разбира се!”
“Искам да кажа, това е човек, който е променил нещо, борил се е срещу предразсъдъците във важен момент от историята на борбата за гей права. Движението е имало лидер на място, който е успял да спре нещо, което е трябвало да бъде спряно.”
Коен добавя: “Когато прочетохме сценария, бяхме невероятно развълнувани, защото си помислихме: “Най-после! Тази важна история за един герой ще стигне до екрана със силен сценарий и идеалния човек, който да го режисира, ако можем да помогнем за това, ще бъде чудесно.” Това е интимна и същевременно епична история.
“Усещахме, че филмът може да бъде вълнуващ и забавен, независимо дали си запознат с историята на Харви или не. Този човек не е типичният политик; той идва в Сан Франциско със Скот Смит с цел да изрази себе си, да си живее живота, да се разкрие и да създаде нов свят за себе си там. Той не е планирал да влезе в политиката, но чувства, че може да промени нещата. А ето че ние сме в година на президентски избори, където основната тема е промяната...”
Джънкс отбелязва: “Една от характерните черти на сценария е автентичността, тъй като Ланс е проучил всичко изключително подробно. Той разказва героичната история на Харви много вълнуващо, но и забавно, и секси. Освен това имахме потвърденото участие на режисьор от световна класа, затова веднага казахме: “Искаме да бъдем част от този филм”.
Джнкс, Коен, Блек и Ван Сант се събират за да планират следващите си стъпки. Ван Сант съобщава плана си да използва архивни кадри и кадри от новините в определени моменти от филма, не само по време надписите в края, както биха направили в повечето биографични филми, с вдъхновение, което Джънкс намира за “прекрасно”.
В действителност изявлението на Даян Фейнстийн / тогава председател на Градския съвет на Сан Франциско, а сега сенатор / на стълбите на кметството за убийствата на Милк и кмет Москони е „като образ, запечатан в икона, който не искахме да пресъздаваме”, казва Джънкс. Актрисата Ашли Темпъл е избрана за ролята на Фейнстийн в сниманите наново свързващи сцени, но онова изявление пред пресата от 1978 г., казва Коен “е толкова силен момент от историята, че решихме, че най-добрият начин да разкрием шока и ужаса от този момент е да го оставим да говори сам за себе си.”
Към съвместния проект се присъединява новата компания за продуциране и финансиране “Граундсуел Прадъкшънс”. Нейният шеф и основател, Майкъл Ландън, носител на “Оскар” за “Отбивки” се почувствал привлечен от личните и исторически детайли, уловени от сценария.
Той казва: “Докато четях сценария на Ланс, си спомних моята история. Учих в колеж в района на Сан Франциско и прекарвах много време там. Бях наясно колко важна фигура беше Харви Милк за града и общността, която се градеше по онова време.
“Той беше изключителен американски герой във време, когато нямаше много такива; днес също ги няма. Рядко в кариерата си имаш възможност да работиш с толкова въздействащ и навременен сценарий, с артисти от калибъра на Гюс Ван Сант и Шон Пен.
Докато проектът се оформя, всички се сещат за Шон Пен. Коен казва: “Той умее така да се превъплътява в персонажа си, че дори да опиташ, не можеш да съзреш актьора у него.”
Джънкс добавя: “Шон обича да бъде изненадващ във всичко, което прави, и смятам, че може да направи всичко”.
Ван Сант познава актьора, носител на “Оскар” – който сега живее в района на залива Сан Франциско – и му праща сценария. Шон Пен реагирал дори по-бързо от Ван Сант и след седмица Блек и Ван Сант се срещнали с него, за да потвърдят проекта. Шон Пен искал уверения, че филмовият екип ще предаде автентично личните връзки на Милк, както и политиката му.
Блек признава: “Чудехме се дали изпълнителят на главната роля ще поеме риска. Но Шон каза: “Да го направим, както трябва. Де го покажем, както е.” Шон направи усилие да представи автентично нещата. Той държи на точността и в крайна сметка превъплъти изцяло духа и начина на мислене на Харви Милк.”
Джоунс казва: “Когато чух, че Шон Пен се е съгласил да играе, започнах да викам и да тичам из всекидневната си като луд. Той е един от най-великите актьори на нашето време.”
Джънкс казва: “Всеки ден на снимачната площадка за нас беше вълнуващо да видим как Шон се превръща в някого, който много приличаше на Харви. Хората, които са били близки на Харви и помагаха за филма, бяха изумени от трансформацията.
Ван Сант коментира: “Шон изгражда персонаж на екрана със съвършенство и интензивност, типични за някогашното кино.”
Коен казва: “ Достойнствата на МИЛК са още по-големи заради изпълнението на Шон Пен на ролята на Харви Милк. Имаше момент, когато Шон трябваше да каже някой откъс от реч на Милк, точно както Харви. И ме побиваха тръпки, когато гледах това.”
Шон Пен отбелязва: “Не само имаше отличен скрипт, по който да се ръководиш, но и много архивен материал. Влюбих се в Харви, в личността му, в духа му, който проникна в моето изпълнение.
Гюс Ван Сант е режисьор, който няма слаб филм, затова като актьор изпитвах огромно доверие по време на снимките.”
Продукцията е окончателно подготвена, когато “Фокъс Фийчърс” се съгласява да съфинансира филма с “Грандсуел” и да поеме дистрибуцита по целия свят.
Ландън коментира: “Всички в “Грандсуел” и “Фокъс” имаха емоционална връзка с историята, всички изпитвахме нуждата да я разкажем.”
|
