Режисьорът Майк Нюъл описва „Любов по време на холера” на литературния титан Габриел Гарсия Маркес като „велика история, която разказва истината за хората от младостта до старостта. Мога да открия своите родители в него, мога да открия себе си когато бях млад и себе си и приятелите ми сега.”

„Историята е толкова неповторима и оригинална, - казва продуцентът Скот Стайндорф. – Това е една от най-великите любовни истории разказвани някога. Начина, по който Гарсия Маркес пише и времевия период, който обхваща книгата ме карат да я чувствам като невероятна епическа любовна история, която задължително трябва да бъде екранизирана.”

Считана за една от най-великите книги на XX век, „Любов по време на холера” за първи път е публикувана през 1985 г. в Колумбия и три години по-късно покорява целия литературен свят. Романът завладява милиони читатели и печели множество награди по целия свят. Любовната история изследва преживяванията на различни сложни образи, които са преплетени в пристанищен град в течение на половин век непрестанни промени – периода в края на XIX и началото на XX век.

Началото на проекта е поставено преди няколко години от продуцента Стайндорф, когато изпълнителния продуцент Дилън Ръсел му дава да прочете книгата. „Той искаше да я прочета, макар все още да нямаше права за филмирането й, - припомня си Стайндорф. – Не можах да я оставя до последната страница.”

От този момент той неотклонно започва да преследва тези права чрез компанията си Stone Village Productions, основана през 2000 г. „Ние упорствахме дълго, - обяснява той. - Също като Флорентино, просто не можехме да приемем „Не” за отговор. Прекарахме около година в непрестанни откази без никаква надежда за успех, и един ден чух думата „Може би”. Отне ни още една година да убедим автора, че се придържаме към романа, и ще направим страстен филм без да правим компромиси с нито един елемент от книгата.”

Макар Гарсия Маркес първоначално да не е съгласен романът му да бъде екранизиран на английски език, продуцентът го убеждава със своята откровена страст и решителност. Сайндорф наема сценариста и носител на Оскар® Роналд Харууд да адаптира книгата. „Историята не е просто любовна история, тя разказва за живота. – споделя Стайндорф. – Роналд Харууд усети дълбочината на подтекста на книгата. Той написа брилянтен сценарий, базиран на изключителния роман.”

„Когато става дума за известна литературна творба и автор, трябва много внимателно да се подбере сценариста, - казва изпълнителния продуцент Дилън Ръсел. - От предишните работи на Рон знаехме, че е човек, който има усет към епоса, и е в състояние да го пресъздава на белия лист по изключителен начин. Той е удивителен сценарист и носител на Оскар®, и макар да бе във възторг от поставената задача, знаехме че тя е голямо предизвикателство..”

„Когато за първи път прочетох книгата не бях сигурен дали тя може да бъде адаптирана за голям екран, - казва Харууд. – Голяма част от пътуванията на героите за лични, и историята се развива в течение на толкова много години по най-необичен начин, но като цяло бях много въодушевен от проекта.”

Стайдорф открива идеалния филмов партньор в лицето на режисьора Майк Нюъл („Четири сватби и едно погребение”). Също като продуцента, и Нюъл има дълбок афинитет към книгата и споделя страстта за нейната адаптация. „Майк Нюъл разбира героите, - казва Стайндорф. - Той е наясно с нюансите в техния живот, от широкия свят, създаден от Гарсия Маркес до най-интимните лични пътувания на героите.”

„Исках да направя филм, който да изрази богатството на книгата, което е проучване на любовта във всичките й аспекти, нюанси и сила, - казва Нюъл. – Любовният триъгълник е сърцевината на историята и основа за обширно и дълбоко проучване на любовта във всичките й форми – не само през погледа на главните герои, но и пречупена през сърцата на майките, бащите и приятелите.”

Петдесетгодишното търсене на Флорентино Ариза за близост с любовта на неговия живот е южноамериканска приказка, но изразява универсалното човешко преживяване на капризите на любовта, разказани с уникалния стил и език на Гарсия Маркес. „Когато поглеждаш назад към стари любови, винаги се чудиш какъв би бил животът ти, ако си постъпил по друг начин. – казва Нюъл. – И тук в този сюжет са събрани тези съмнения, което е забележително.”

„Необикновената преданост на Флорентино към Фермина, тази половинвековна вярност, е някакъв вид идеал, - размишлява сценаристът Харууд. – Скръбта и съжалението не са част от неговия речник, защото той живее с надежда. И надеждата му накрая се сбъдва.”