Като при всеки от своите филми, M. Найт Шаямалан има ясна представа за крайната визия на продукцията. Заобиколен от група артисти, сред които – оператора Так Фуджимото, дизайнерката на костюми Бетси Хейман и композитора Джеймс Нютон Хауърд – както и няколко нови лица, той поставя границите, в които ще се движи филмът : да се запазят страха и тревогата в тяхната собствена странна и първична красота.

„Исках реалистичен трилър, много изчистен, почти старомоден, връщайки се назад, когато не разполагахме с всички тези устройства и компютри, когато всичко се свеждаше до добрата режисура”, споделя Шаямалан.

Седмица преди да започнат снимките Шаямалан събира екипа си и им казва: „Този филм ще бъде различен за всички нас. Осемдесет и пет процента от снимките ще са заснети на открито и завършването на филма ще зависи изцяло от Майката Природа”. И така екипът работи в синхронизация с времето и условията, които повлияват цялостния дизайн на продукцията.

Снимките стартират на 6 август 2007 г.. Заснета в последователност, 44 - дневната продукция се случва на висока скорост, винаги в движение и с постоянно променящи се пейзажи. Идеята е да се създаде усещането за безизходица и бягство в умовете на всички, които работят над филма.

Сред малкото интериори превърнали се в снимачна площадка на продукцията е ЖП гарата във Филаделфия, главна спирка между град Ню Йорк и Вашингтон, област Колумбия, където героите започват своето приключение. Екипът получава достъп до чакалните и фоайетата на гарата, при условие че не възпрепятстват движението на влаковете. Продуцентите са много развълнувани от възможността да снимат във втората най-натоварена ЖП гара в страната и са запленени от величието на мрамора и дизайна на 30-те години.

На гарата, както и в останалата част от филма, допълнителните статисти играят важна роля. Всъщност те са толкова важни за визията на Шаямалан, че той решава да ги избере един по един за сцените с голямата тълпа. Режисьорът иска да покаже, че това бедствие може да застигне всеки. „С допълненията Найт искаше да създаде чувството, че филма може да се фокусира над историята на всеки човек от тази тълпа, че те всички са интересни хора и че отношението към разновидностите и цветовете на обществото е идентично”, отбелязва продуцента Сам Мърсър.

Друг важен за продукцията интериор е ресторант в градчето Фениксвил, Пенсилвания, на около 30 мили извън Филаделфия, който се превръща в убежище, където хората се надяват да се скрият от невидимия убиец.

Въпреки това, по-голямата част от филма е заснета на открито, в широко отворените пейзажи, където всичко изглежда спокойно. Някои от тези сцени от втората половина на продукцията са заснети във фермата Уокър в Юниънвил, Пенсилвания, разположена сред тревисти полета и вълнообразни хълмове, където се развива финално действие на филма.

Звученето на „Явлението” е също толкова важно за Шаямалан колкото и визията му. Той работи внимателно с диджея Тод Майтланд, за да се увери, че всяко скърцане или шепот ще окажат силно въздействие над зрителите. „М. Найт Шаямалан е един от малкото режисьори, които обръщат голямо внимание на звученето”, споделя Майтланд. „Дори в неговите сценарии има много ясен детайл свързан със звука, а в този филм естественият звук наистина спомага създаването на моменти на напрежение”.

Музиката на филма е композирана от Джеймс Нютон Хауърд. „С Джеймс винаги преминаваме през един и същ процес на работа. За „Явлението” решихме да използваме различни музикални концепции: музика, която постоянно да се усилва, докато накрая не улови вълнението на всички във филма и дисонантни ударни инструменти, които да пресъздадат чувството на паника и безизходица”, споделя режисьорът.

Изглежда, че от момента, в който М. Найт Шаямалан ражда идеята за „Явлението” докато е на път, високата скорост и вдъхновението стават неизменна част от вълнуващата история.