Когато Роджър Доналдсън получава сценария на Чарлс Роувън за “Банковият обир”, който също така продуцира филма му “Cadillac Man”, веднага е запленен от идеята за повторното правене на филм в Англия след “Тhe Вounty”(1984). “Заинтригува ме фактът, че това е една истинска история и има доста интересни неща около този банков обир. Баща ми е роден в Англия, аз имам британски паспорт, синът ми живее в Лондон, така че наистина исках да направя филм там,” казва роденият в Австралия режисьор. “Едно от страхотните неща да снимаш в Англия е, че тук има необятни ширини от наистина добри, талантливи актьори и кастингът винаги е страхотно удоволствие. За мен филмът е свързан с това, кой участва в него. А в този филм има фантастичен технически екип, мисля, че това може би е един от най-добрите екипи, с които някога съм работил през живота си.”
Продуцентът Роувън е доволен да работи отново с Роджър. “Това, което е толкова хубаво, е, че Роджър е перфектният режисьор за този филм – в кариерата си той е правил толкова различни филми. Правил е трилъри, правил е личностни филми, екшъни и също така и онези истински истории, онези истински, затоплящи сърцето истории, като тази, която направи преди няколко години - “The World’s Fastest Indian”. Това е видът филм, който ти позволява да съчетаваш всички тези техники. Много е напрегнато, има невероятно количество истинска комедия, а персонажите са наистина интересни и има част от нас във всеки един от тях.”
“Помислих си, че ще е интересен филм, от много различни гледни точки”, признава Доналдсън. Харесва ми да наблюдавам това, което кара обществото да се оплаква и бях заинтересован в истинските факти, историята на този период, времето и политиката. Израснах с английската телевизия и англичаните определено имат чувството за хумор, на което винаги съм отвръщал и съм харесвал. Сценаристите, Дик и Йън, са доказали самите себе си в това, докато аз допринесох към историята моята собствена репутация като режисьор на политически трилъри, предполагам с “Без изход” и “Thirteen Days”. Това е смесица от два вида, не бих казал стилове, а два вида талант. Това, което ме заинтригува в този сценарий беше, че той е вдъхновен от истински хора и истински събития и това е един период от историята на Англия, който мисля, че е уникален и много от персонажите в историята са уникални в ролята, която играят.
“Лично аз обичам изследването – това е едно от нещата, в които наистина сам се забърквам. Разглеждах вестниците от онова време, националните архиви, изкопавайки факти, които не са излезли на светлина, откакто са се случили през 1971.”
“Живеехме в Лондон по това време,” казва Дик Клемент. “Това, което си спомняхме, бяха новините по радиопредаванията. Едва когато започнахме проучването, открихме, че историята много бързо изчезва от предните страници на вестниците – тя е там само няколко дни и след това нищо. Очевидно, нямахме идея за някакъв скрит дневен ред, който има във филма, защото толкова много аспекти никога не бяха излизали наяве. Колко от тях са истински, нямам представа. Ще оставим на други хора да решат това.”
Йън Ла Френе харесва това, че сюжетът е свързан с един исторически период. “Толкова много филми за кражби и крадци са направени, всички особено зависими от високите технологии; хакери, които се вмъкват в системи за сигурност чрез компютри, така че това е един старомоден обир – с лопати и кирки, копаещи под земята, поразявайки банката и разбивайки тези сейфове с метални кирки!”
В съгласие с Клемент, “това, което е учудващо, е, че нищо не се е променило. Все още можеш да отидеш до Бейкър Стрийт, да видиш къде точно е магазинът, откъдето те са започнали да копаят тунела, с малкия ресторант по средата – все още ресторант за бързо хранене, вече не се казва “Чикън Ин”, но може да се види, че разположението на сградите не се е променило за 35 години.”
“По едно време мислехме да снимаме филма в Австралия,” казва Стивън Часман, “защото Мелбърн е подобен на европейските градове. Малко е скъпо да се снима филм там, но почувствахме, че бихме могли да имаме автентичността. Актьорите са толкова важни, а там има и толкова добри кинодейци, толкова добри актьори, че филмът би спечелил от това. Очевидно обаче, филмът се снима в Лондон и това е причината ние да сме тук. Най-голямото предизвикателство, мисля, беше това, че се опитахме да сложим на екрана толкова неща, колкото беше възможно, но това си струваше, защото беше едно страхотно изживяване.”
Художникът на продукцията Гавин Бокет е щастлив да се изправи пред предизвикателството: “Да се намерят места в Лондон, които не са се променили достатъчно, за да можем да снимаме там, беше доста трудно. Трябваше да намерим 60 или 70 снимачни площадки или места и то с малко пари, наистина трябва да бъдеш в тон с режисьора и с Майк Коултер, операторът, за да разбереш какво можеш да снимаш на точно определени места и какво не.”
Когато изчислявах една от схемите на сценария, се получаваха около 76 места, което е около два пъти повече от нормалното,” казва мениджърът на кино терените Гилс Еделстон. “Историята ми напомни за няколко места, които бях използвал преди. Нито едно от тях не съществува вече – Лондон е място, което непрекъснато се застроява. Но все пак намерихме много нов материал, като например Пигал Клуб в Пикадили – винаги е хубаво да снимаш място, което не е било заснемано никога преди това.”
Гавин Боке се съгласява. “Беше огромно предизвикателство да намеря тези малки терени в Лондон, които повече или по-малко могат да бъдат снимани, като че са през седемдесетте, без това да изисква много работа. В този период обаче направихме невероятни проучвания. Имахме няколко много добри новинарски ленти на ББС, особено за самия банков обир, които показваха как е било два или три дни по-късно.
Роджър се опитваше да направи всички банкови сцени една последователност, защото обикновено трябва да снимаме нещата на различни места, снимачни площадки, а и в студио. Имахме много разговори относно най-добрият начин, по който да се постигне това и накрая решихме да направим външни снимки на улицата в Пайнуд и три сцени в Ийлинг, което включва тунелът и сутеренът на Ле Сак. След това банковият трезор беше построен в старата Bethnal Green Town Hall. Но направихме някои много добри справки от ББС или от полицейски снимки за действителния банков обир. Начинът, по който Роджър го засне е такъв, че зрителите ще повярват, че банковият трезор, тунелът, подземието и сутеренът на Ле Сак наистина са под магазините. И това винаги е илюзията, която се опитваш да създадеш. Никой няма наистина да оцени начинът, по който сме свързали всичко това заедно, ако това сработи, защото всеки ще си мисли, че това е съвсем истинско.”
По време на десет седмичното заснемане на продукцията се правят снимки на невероятно много места. Като се започне от луксозните апартаменти на Bayswater до работилниците в източната част на Лондон, от долнопробните кръчми и клубове до внушителните, дървено облицовани офиси и от Върховния съд до корабостроителницата в Чатъм. Сцени в лондонското метро са снимани на неизползваната станция Алдуич за два незабравими дни. Продукцията докарва на първи перон на лондонската оживена станция Падингтън локомотив и вагони от 1971 г. За първи път филмова компания донася цял влак на станцията. “Фактът, че можеш да снимаш на Падингтън и на такъв перон, е изключителен,” казва актрисата Сафрън Бъроус, “идеята ни е колко много се е променил дизайнът. Случваше се случайни хора да влизат в кадър и да се появяват на заден план. Беше страхотно!”
