Шейсетте години се свързват с хипитата, студентските бунтове, зелената революция, първото кацане на луната, манията по Бийтълс и течението “Swinging London”. Преходът към “моето десетолетие”, както го нарича писателят Том Улф, бележи зората на компютърната ера със създаването на флопи диска и въведението на микропроцесора. А диското тепърва идва...
През 1971, Англия все още се примирява с отминаването на Шейсетте. Купувачите изопачават непозната простота на десетичната валута, вълна от стачки се разпространява заради консервативното правителство начело с Едуард Хийт и допълнителни войски се изпращат към Северна Ирландия, когато ситуацията там продължава да се влошава.
Едни ден през септември в новините се появява една необикновена мистерия. Радиолюбителят Роберт Роуланд уведомява Скотланд Ярд, че е подслушал извършването на обир в радиус около 10 мили от центъра на Лондон. Роуланд, който живее на “Уимпол стрийт” настройва радиото си на честота 27.15 мегахерца в 11 часа в събота, 11 септември, за да се опита да се свърже с негов приятел от Австралия. Той засича разговор, който звучи като че банда банкови крадци прави наблюдение на съседен покрив. Той започва да записва радио станцията, докато междувременно се опитва да свърже заподозрените си с полицията. В 2 часа през нощта, един по-млад офицер решава да вземе насериозно неговото съобщение и свързва радио детектор, като се опитва да проследи радиопредаването. За съжаление, докато инженерите в офиса на станцията се върнат от почивка, разговорите по “уоки-токи” спират.
Когато търсенето се засилва, полицаите претърсват 750 банки във вътрешността на Лондон, объщайки по-специално внимание на 150 банки, които са в радиус от една миля от “Уимпол стрийт”. В неделя следобед, те посещавт банката на Еллойд на ъгъла на Бейкър Стрийт и Мерилебон Роуд, но не намират следи от взлом – 15-инчовите врати на трезора са непокътнати и подсигурени от допълнително времево заключване. Те не забелязали, че крадците били все още вътре. Кражбата била открита едва, когато банката отворила за работа след уикенда. Депозитните кутии от трезора били откраднати, а това се превръща в най-голямата кражба в Англия.
Бандата е изкопала тунел с дължина 40 фута от сутерена на “Ле Сак” – магазин за кожени изделия, който те са взели под наем, на две врати разстояние от банката. Крадците прокопават тунела под ресторанта “Чикън Ин” и след това разрязват дебелия 3 фута подсилен бетон, който оформя коридора на трезора. Коридорът не е свързан с алармената система, тъй като е проектиран да бъде непроницаем. Осем тона отломки са изкопани и оставени в магазина, когато крадците избягват със съдържанието на 268 депозитни кутии.
“Уоки-токи обирът”, както става известен той, е невероятно прост като извършване в сравнение с този, който е разрешен от легендарния жител на Бейкър Стрийт Шерлок Холмс в книгата на Артър Конан Дойл. В този случай обаче, безброй въпроси остават без отговор. Само четирима души са осъдени във връзка с престъплението, а много от вещите никога не са открити. По-голямата част от откраднатото, което намира полицията, не се връща на собствениците.
За продуцента на “Банковият обир” Стивън Часман, проучването на историята означава задълбаване в основата на истинския живот: “Традиционно, когато си мислиш за момчета, които са ограбили банка, ги смяташ за престъпници, но тези - не казвам, че са светци – но не са търсили да ограбят банка, както казваме в нашия филм, не са правили нищо насилствено. Всъщност, ние направихме голямо изследване – този филм е в развитие от много години и докато не се включихме ние, никой не беше открил истинските хора, замесени в обира. Те не са могли да ги намерят. На половината от тях са дадени нови самоличности и са изчезнали, а другата половина, както казват нашите източници, са умрели.
“Но аз намерих няколко действителни лица, говорихме с тях и пресъздадохме това автентично в нашия сценарий. Един от замесените господа – той е добър човек, сега е на около 70 години – ми каза, че добре са се разбрали с полицията, защото това не е било насилствено престъпление. Не са използвали оръжия, не са набили никого и всъщност е имало много спорове и съмнения за полицейска корупция.
“Едно от нещата, за което хората никога не мислят, е какво слагат хората в депозитни кутии? Понякога това са лични спомени, но много често хората слагат в кутията това, което не искат другите да знаят, че имат. Така че, когато тези кутии са откраднати, никой не е могъл да постигне нещо за откриването им, защото възниква въпросът откъде тези хора са се взели всичките тези пари? Откъде имат тези бижута? Защо има оръжия в техните кутии?
“Някои от момчетата посетиха снимачната площадка, но запазихме в тайна имената им, защото сега те живеят различен живот, сега са родители и имат внуци, те са вече на друго ниво. Всъщност имаше няколко спънки по пътя, защото един от хората, замесен като консултант, извади наяве толкова спомени от миналото си, че не искаше вече да се връща там и се оттегли от проучването. Но след това, след известно убеждаване, той се върна отново – много добро момче. Мисля, че тяхната искреност прави нещата толкова свързани.”
“Също така има нещо непреходно във факта, че в нашия свят често сме манипулирани от медиите. Ние четем вестник и мислим, че това, което четем, е истина. И това, което открихме тук, е, че поради забраната за публикации, която според слуховете се появява, никога не е писано нищо за обира след първите четири дни, освен някои малки споменавания заради обвиненията по-късно. Това е доста иронично и често в Лондон, когато съм в такси или говоря с някой, който е бил наоколо по онова време, те си спомнят “уоки-токи” обира и какво се е случило. Те знаеха някой, който знае някой, който знае някой, който е замесен. Мисля, че в това има нещо сякаш магично и ние се опитахме да разкажем историята по един съвременен начин.”
Значението на мястото на банката не е убягнало на крадците. Очевидно, на излизане, те са написали на вътрешната стена на сейфа: “Нека Шерлок Холмс се опита да разреши това....”
