|
ДЖОНИ ДЕП (Лудия Шапкар) изпълнява ролята на истинския престъпник Джон Дилинджър във филма на Майкъл Ман „Обществени врагове”, където си партнира с Крисчън Бейл и носителката на „Оскар” Марион Котияр. Той получава трета номинация за „Оскар” за най-добър актьор за ролята си във филма на Тим Бъртън „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт”, която му носи и награда „Златен глобус”.
Деп се появява за трети път като капитан Джак Спароу в „Карибски пирати: На края на света” на Гор Вербински, след като „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца” печели повече от един милиард, което го прави третият най-печеливш филм за всички времена. Деп получава първата си номинация за ‘Оскар”, както и номинации за „Златен глобус” и за наградата на Британската академия за кино и телевизия (BAFTA) и награда от Гилдията на филмовите актьори за превъплъщението си в Спароу в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла”.
През 2005 г. Деп си сътрудничи с Тим Бъртън във филмите „Чарли и шоколадовата фабрика”, за който получава номинация за „Златен глобус” за Най-добър актьор в комедия или мюзикъл, и „Булката труп”, който е номиниран от Академията за Най-добър анимационен филм през 2006 г.
Деп получава втората си номинация за „Оскар”, както и номинация за „Златен глобус” и номинации на Гилдията на филмовите актьори и на БАФТА за ролята на Дж. М. Бари във филма на Марк Форстър „Пътят към Невърленд”, където си партнира с Кейт Уинслет и Фреди Хаймор.
През 2004 г. Деп участва в „Развратникът” в ролята на поета женкар от седемнайсети век Джон Уилмот, граф на Рочестър. Сред останалите му филми са „Таен прозорец” на Дейвид Коп, „Имало едно време в Мексико” на Робърт Родригес, „От ада” на Албърт и Алън Хюс, „Дрога” на Тед Дем, „Шоколад” на Ласе Халстрьом, „Преди да падне нощта” на Джулиън Шнабел, „Мъжът, който плачеше” на Сали Потър, „Слийпи Холоу” на Бъртън, „Деветата порта” на Роман Полански, „Страх и омраза в Лас Вегас” на Тери Гилиъм, „Дони Браско” на Майк Нюъл с участието на Ал Пачино, ‘Мъртвец” на Джим Джармуш и „Новият Дон Жуан” на Джереми Левен, в който си партнира с Марлон Брандо и Фей Дънауей.
Впечатляващото изпълнение на Деп в главната роля във филма „Едуард Ножиците” на Тим Бъртън му отрежда място сред най-търсените таланти в Холивуд и му носи номинация за „Златен глобус” за най-добър актьор. С номинация за „Златен глобус” е отличена и работата му в нестандартната любовна история „Бени и Джун”, режисирана от Джеремая С. Чечик.
Деп отново се събира с Бъртън в хваления от критиците „Ед Уд” и изпълнението му заслужва поредната номинация за „Златен глобус” за най-добър актьор. Други неговия участия са в „Защо тъгува Гилбърт Грейп” на Ласе Халстрьом , „Аризонска мечта” на Емир Костурица и „За нула време” на Джон Бадам.
Деп започва кариерата си като музикант с рок група на име Kids („Хлапета”), която го отвежда в Лос Анджелис. Когато групата се разпада, Деп се захваща с кино и си спечелва първата голяма роля в „Кошмарът на Елм Стрийт”. Следват я роли в няколко филма, включително в спечелилата „Оскар” военна драма на Оливър Стоун „Взвод”, преди да попадне на ролята, която ще се окаже пробива му в киното – полицаят под прикритие Том Хенсън в популярния телевизионен сериал „Джъмп Стрийт 21”. Той участва в четири сезона на поредицата, преди да изиграе главната роля в „Ревльото” на Джон Уотърс.
Деп участва и прави режисьорския си дебют във ”Вождът”, където си партнира с Марлон Брандо. Филмът е базиран на романа на Хънтър С. Томпсън, а самият Деп пише сценария заедно с брат си Д. П. Деп.
Наскоро Деп участва в „Сделката на доктор Парнасъс” на Тери Гилиъм, а предстои да го видим в “The Rum Diary”, отново по романа на Хънтър С. Томпсън и режисиран от Брус Робинсън. Освен това участва като дубльор в „Ранго” на Гор Вербински.
МИА ВАШИКОВСКА (Алиса Кингсли) вече се е доказала като изгряваща звезда на големия екран. Професионална балерина, превърнала се в актриса, Вашиковска се изявява на сцената още от деветгодишна.
Вашиковска прави дебюта си пред американска публика като измъчваната и склонна към самоубийство Софи в сериала на HBO „ In Treatment”. Продуциран от Марк Уолбърг и резисиран от Родриго Гарсия, сериалът проследява отношенията между психотерапевт (Гейбриъл Бърн) и неговите пациенти. Като признание за изпълнението й, Вашиковска е удостоена наградата за Актьорски пробив на намиращата се в Лос Анджелис организация Австралийци в киното (чиято комисия включва Кейт Бланшет, Наоми Уотс, Никол Кидман, Хю Джакман и др.). Сериалът е номиниран и за награда „Златен Глобус” за Най-добър драматичен сериал.
През януари 2009 г. Вашиковска изиграва поддържаща роля във филма „Съпротива”, режисиран от Ед Зуик. Филмът е по истински случай – трима братя евреи ( в ролите Даниел Крейг, Лив Шрайбер и Джейми Бел) избягват от окупираната от нацистите Полша в беларуската гора, където попадат на село, чиито обитатели са руски членове на съпротивата. Вашиковска играе млада селянка, която започва връзка с един от братята.
През октомври 2009 г. Вашиковска се появява в поддържаща роля във филма на Фокс Сърчлайт „Амелия”, режисиран от Мара Наир и с участието на Хилари Суонк и Ричард Гиър. Вашиковска се превъплъщава в млада почитателка на Еърхарт. През същия месец тя дели екрана с Хал Холбрук в независимата продукция „Това вечерно слънце”, режисирана от Скот Тиймс. Вашиковска е удостоена с номинация за награда „Индипендънт Спирит” за най-добра поддържаща актриса за ролята си на наивна тийнейджърка от Тенеси.
Вашиковска си партнира с Хенри Хопър във филма на Гюс Ван Сант „Restless”, който предстои да излезе по кината. Във филма, продуциран от „Имаджин Ентъртейнмънт” и Брайс Далас Хауърд, Вашиковска играе ролята на неизлечимо болно момиче, което се влюбва в обсебено от идеята за смъртта момче. „Колумбия Пикчърс” ще пусне филма по кината през 2010 г.
Тя се появява и в предстоящия независим филм „The Kids Are Alright” редом с Анет Бенинг и Джулиан Мур. Режисиран от Лиса Чолоденко, филмът я показва в ролята на дъщерята-тийнейджърка на родители-лесбийки, които се заемат да открият баща й – донор на сперма. На семейната комедийна драма е отредено място на филмовия фестивал „Сънданс 2010”.
През март 2010 г. Вашиковска ще се превъплъти в Джейн Еър във филмовата адаптация на класическия роман на Шарлот Бронте, режисирана от Кари Фукунага („Без име”). Снимките ще се проведат в Обединеното кралство.
Вашиковска започва актьорската си кариера в родната си Австралия с периодична роля в популярния драматичен сериал „Вси светии”. След първата си главна роля в независимата продукция „Suburban Mayhem”, Вашиковска е удостоена с награда на Австралийския филмов институт за най-добра млада актриса. Тези проекти са последвани от запомнящи се изпълнения в „Lens Love Story”, “Skin” (късометражен филм), „Септември” и австралийският филм на ужасите „Ловец”, където си партнира с Майкъл Вартан и Рада Мичъл.
АН ХАТАУЕЙ (Бялата кралица) се изстрелва в холивудския небосклон след ролята си редом с Мерил Стрийп в хита от 2006 г. „Дяволът носи Прада” и печели одобрението на критиците за изпълнението си в трудната роля на КИм в „Рейчъл се омъжва”, режисирана от Джонатан Дем. Тя играе и като агент 99 в екшън-комедията „Умирай умно” заедно със Стив Карел, и в „Пътници” с Патрик Уилсън, режисиран от Родриго Гарсия.
Филмовите участия на Хатауей включват и главната роля на Джейн Остин в биографичния филм „Да бъдеш Джейн Остин”, където си партнира с Маги Смит и Джеймс Макавой, както и роля в драмата на Анг Лий „Планината Броукбек”, заедно с Джейк Гиленхал, Хийт Леджър и Мишел Уилямс, с които Хатауей споделя наградата за независимо кино „Готам” през 2006 г. за Изключително изпълнение на актьорски състав. Филмът, режисьорката и екипа си спечелиха и много други похвали, включително седем номинации за „Златен глобус” и осем за „Оскар”, повече от всеки друг филм през тази година.
Хатауей участва като дубльор в изключително успешната анимация „Истината за Червената шапчица” заедно с Глен Клоуз, Анди Дик, Антъни Андерсън и Джим Белуши.
През януари 2005 г. Хатауей пътува до Камбоджа заради документалния филм „A Moment in the World”, режисиран от Анджелина Джоли, чиято премиера е на филмовия фестивал „Трибека” през 2007 г.
Освен това, тя е посветила време и усилия и на обществено полезен труд от тази страна на океана. Хатауей взима участие в женската мрежа „Step Up”, създадена да утвърди обществените ресурси за жени и момичета. Тя е домакиня на встъпителната церемония на дружеството – раздаване на Вдъхновяващи награди през април 2007 г., и е удостоена с такава през юни. Тя е и член на съвещателния орган на „Лолипоп Тиътър Нетуърк”, организация, която излъчва филми в болници за педиатрични пациенти, страдащи от хронични или животозастрашаващи заболявания. Хатауей е обвързана с „Лолипоп” на няколко равнища, като се започне от участието й в излъчване на филми пред малките пациенти на Детската болница „Мател” към калифорнийския университет.
Хатауей си спечелва номинация за награда „Изборът на тийнейджърите” за главната си роля във филма на „Дисни” „Дневниците на принцесата”, режисиран от Гарои Маршал, и повтори ролята си в дългоочакваното продължение „Дневниците на принцесата 2:Кралски бъркотии”. Сред другите й участия са независимата драма „Хаос”, режисирана от Барбара Копъл, „Приказка за Ела” на режисьора Тони О’Хавър, „Никълъс Никълби” на Дъглас Макрагт и „Другата страна на Рая” на Мич Дейвис.
Хатауей за първи път привлича вниманието на Холивуд със забележителното си участие в сериала „Get Real”, за което през 2000 г. е номинирана за награда „Изборът на тийнейджърите” за най-добра актриса в драма. Учила е актьорско майсторство в „Пейпър Мил Плейхаус” в Ню Джърси и в наградената „Бароу груп” в Ню Йорк, като е била единствената тийнейджърка, допускана някога на интензивните им уроци по актьорска игра. През април 2005 г., „Бароу груп” отличава Хатауей за постиженията й. Освен това, тя е учила и мюзикъл и театрално майсторство по проекта „Колаборатив Артс” към Ню Йоркския университет. В гимназията Хатауей е номинирана за наградата „Изгряваща звезда”, спонсорирана от „Пейпър Мил Плейхаус”, за най-добро изпълнение в гимназия на актриса от щата Ню Джърси.
Участията и в театъра включват поредицата представления на „Линкълн Сентър Енкор” – „Карнавал”, за които печели престижната 57-а годишна награда „Кларънс Дервент”; и представленията на Андрю Лойд Уебър „Жена в бяло” и „Завинаги твое дете”. През 2004 – 2005 г. тя взима участие в гала концерта на „Енкор”, както и в гала концерта в чест на рождението на Стивън Зондхайм.
Хатауей е и умела танцьорка, учила в Танцов център „Бродуей” в Ню Йорк.
ХЕЛЕНА БОНЪМ КАРТЪР (Червената кралица) е изпълнявала множество различни роли в киното, телевизията и театъра както в Съединените щати, така и в родната си Англия. Последно я гледахме в „Хари Потър и Нечистокръвния принц”, отново в ролята на злата Белатрикс Лестранж, която изигра за първи път през 2007 г. в „Хари Потър и Орденът на феникса” и ще повтори отново в предстоящия последен филм от хитовата поредица в две части, „Хари Потър и даровете на смъртта”.
Бонам Картър си заслужи номинация за „Златен глобус” и спечели наградата на в. „Evening Standard” за най-добра актриса за ролята на г-жа Ловет във филмовата адаптация на Тим Бъртън по мюзикъла на Стивън Зондхайм „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт”, с Джони Деп в главната роля.
По-рано Бонам Картър е печелила номинации за „Златен глобус”, БАФТА, както и номинация от Гилдията на филмовите актьори за представянето си в романтичната историческа драма от 1997 г. „Крилете на гълъба”, базирана на романа на Хенри Джеймс. Изпълнението й донесе още награда за Най-добра актриса от няколко организации на критици, включително Филмовите критици на Лос Анджелис, Broadcast Film Critics, national Board of Review и Лондонския кръг на филмовите критици.
Тя прави дебюта си в киното през 1986 г. в главната роля в историческия биографичен филм на Тревър Нън „Лейди Джейн”. Едва завършила снимките на този филм, режисьорът Джеймс Айвъри й предлага главната роля в „Стая с изглед” по романа на Е. М. Форстър. По-късно получава признание за ролите си и в още две филмови адаптации по негови книги – „Където ангелите не смеят да пристъпят” на Чарлс Стъридж и „Хауърдс Енд” на Джеймс Айвъри, за който получава първата си номинация за наградите „БАФТА”.
Ранните филмови участия на Бонам Картър включват още „Хамлет” на Франко Зафирели, където си партнира с Мел Гибсън, „Франкенщайн по Мери Шели”, в който участва като актьор и режисьор Кенет Брана, „Могъщата Афродита” на Уди Алън и „Дванайсета нощ”, в който отново се събира с Тревър Нън. По-късно тя играе в „Боен клуб” на Дейвид Финчър редом с Брад Пит и Едуард Нортън, както и в режисираните от Тим Бъртън филми „Голяма риба”, „Планетата на маймуните”, „Чарли и шоколадовата фабрика”. Освен това, тя участва и в независими продукции като „Карнивейл”, „Новокаин”, „The Heart of Me”, “Лунно отражение” и „Разговор с друга жена”.
През 2005 г. Бонам Картър озвучава два анимационни филма – „Булката труп” на Тим Бъртън, в който изпълнява главната роля, и спечелилият „Оскар” „Уолъс и Громит: Проклятието на заека”.
На малкия екран Бонам Картър си спечелва номинации за „Еми” и „Златен глобус” за изпълнението си в телевизионния филм „На живо от Багдад” и минисериала „Мерлин”, както и номинация за „Златен глобус” за превъплъщението си в Марина Осуалд в минисериала “Fatal Deception: Mrs. Lee Harvey Oswald”. Изпълнява и ролята на Ан Болейн в британския минисериал „Хенри VIII” , както и майка на седем деца, включително четирима сина с аутизъм, в телевизионния филм на BBC „Енид”.
Изпълненията й на сцената включват участия в „Жената в бяло”, The Chalk Garden”, „Домът на Бернарда Алба” и “Trelawny of the Wells”.
КРИСПИН ГЛОУВЪР (Стейн – Валето сърце) работи като актьор вече почти три десетилетия.
Филмовите му участия като актьор включват „Бартълби” на Джонатан Паркър и „Уилард” на Глен Морган, като и в двата играе главната роля. Сред другите му филми са „Ангелите на Чарли” и „Ангелите на Чарли: Газ до дупка” на Макджи, „Сестра Бети” на Нийл Лабут, „Народът срещу Лари флинт” на Милош Форман, „Мъртвец” на Джим Джармуш, „Защо тъгува Гилбърт Грейп” на Ласе Халстрьом, „Дори каубойките плачат” на Гюс Ван Сант, „Дорс” на Оливър Стоун, където играе Анди Уорхол, „Диво сърце” на Дейвид Линч, „Където е сърцето” на Джон Бурман, “River’s Edge” на Тим Хънтър, „От близо” на Джеймс Фоли, „завръщане в бъдещето” на Робърт Земекис и „Да надбягаш Луната” на Ричард Бенджамин. Глоувър се превъплъщава в Грендел във филма на Робърт Земекис „Беулф” и дублира Шест в „Девет”, продуциран от Тим Бъртън.
Дебютът му като режисьор в киното е филмът „What is It”(Какво има), на който е също сценарист и продуцент. Появява се и като участник във филма заедно с екип от актьори, повечето от които са със Синдрома на Даун. После той режисира и продуцира и продължението „It is Fine. Everything is Fine” (Няма нищо. Всичко е наред). Глоувър продължава да обикаля света с филмите си и изнася представление на живо преди излъчването им, наречено „Голямото шоу на Криспин Хелион Глоувър”. Това представление може да се опише по следния начин: Киспин Хелион Глоувър изпълнява едночасов драматичен монолог, по време на който разказва осем различни книги, които са богато илюстрирани. Повече информация за личните му филми и представления можете да намерите на CrispinGlover.com.
МАТ ЛУКАС (Туидълди и Туидълдум) е актьор, писател и комик, най-известен с участието си в наградения от БАФТА сериал „Малката Британия”. Лукас прави дебюта си като сценичен комик в Лондон на 18 години като Сър Бънард Чъмли, легендарен актьор и разказвач. Първият сезон на „Малката Британия” излиза през 2001 г., като шоуто започва като комедийно радио предаване за Радио 4. Поредицата е един от многото успешни съвместни проекти на Лукас и честия му комедиен партньор Дейвид Уолямс.
След края на втория сезон радио скечове, Лукас и Уолям обединяват усилия, за да заснемат пилотен епизод на „Малката Британия” за Би Би Си, който е излъчен през февруари 2003 г. сериалът се оказва огромен хит. Лукас И Уолямс печелят многобройни награди „БАФТА” и са обявени за комици на годината от списание GQ. През октомври 2005 г., двойката започва „Малката Британия на живо” – което се превръща в най-успешното комедийно турне в британската история, като в крайна сметка са изиграни 252 представления пред 800 000 души. През 2006-2007 идва последният етап на турнето „Малката Британия”, като то завършва извън Обединеното кралство – с посещение на Австралия и представления в Сидни, Мелбърн, Канбера, Пърт, Нюкасъл, Аделаида, Брисбейн и Уолонгонг. Този етап е документиран в четиричасовия филм на Би Би Си „Малката Британия в Австралия” – първата съвместна продукция на Лукас, Уолямс и новосъздадената от Джоф Поснър продуцентска къща „Литъл Бритън Продъкшънс”.
През 2008 г. Лукас и Уолямс покоряват и Щатите, след като написват и изпълняват „Малката Британия в САЩ” за HBO. Двамата се прочуват и със създаването на сайта www.funnyordie.co.uk (сроден на сайта на Уил Фарел и Адам Маккей www.funieordie.com). На сайта се показват скечове на известни и прохождащи комици, има и редовен блог на Лукас. Американските телевизионни зрители виждат по-често Лукас през април 2009 г. в средновековната ситуационна комедия от шест части „Крод Мандун и пламтящия огнен меч” по телевизиите Comedy Central и BBC 2.
Миналата есен Лукас участва в озвучаването на анимационния филм на Съмит „Астробой” заедно с Никълъс Кейдж, Фреди Хаймор, Кристен Бел и Доналд Съдърланд.
В момента Лукас живее в Лондон, Англия.
МАЙКЪЛ ШИЙН (гласа на Белия заек), признат за един от най-талантливите от новото поколение британски актьори, има постижения както на сцената, така и на екрана.
Наскоро гледахме Шийн в две много различни роли – като Аро, водач на вампирски род Волтури, в касовия хит „Здрач: Новолуние”, и като Браян Клоу в „Проклетият Юнайтед”, мрачната хумористична история за обречения 44-дневен мандат на конфликтния бивш шеф на Лийдс Юнайтед като мениджър на шампионите на английския футбол през 1974 г.; Шийн получава признание за изпълнението си.
Сред предстоящите проекти на Шийн е високотехнологичното приключение „Tron:Legacy” и „The Special Relationship”, в който Шийн повтаря ролята си на Тони Блеър. Ще го видим и в хитовия комедия сериал „30 Рок” като гостуващ актьор в ролята на мъж, привлякъл интереса на героинята на Тина Фей. Последните филми на Шийн включват хитовете „Фрост/Никсън” на режисьора Рон Хауърд по адаптация на пиесата на Питър Морган, в който Шийн играе Дейвид Фрост, както и главната роля в „Подземен свят: Възходът на върколаците”, чийто сюжет предхожда популярните филми от поредицата.
Друга запомняща се негова роля е в „Моята музика”, историята на Ричард Пиментел, ранен защитник на правата на инвалидите и един от основните активисти, предизвикал приемането на закона за американските инвалиди. Шийн играе най-добрия приятел на Пиментел, Арт, прикован към инвалиден стол гений, който използва находчивостта си, за да отблъсква предразсъдъците.
Шийн изиграва британския министър Тони Блеър в получилата признание драма на Стивън Фриърс „Кралицата”. За тази роля той печели наградата на Американските филмови критици за най-добър поддържащ актьор, както и номинация за наградите „БАФТА” за най-добър поддържащ актьор. Той и по-рано се е въплъщавал в британския политик, отново под режисурата на Фриърс, в телевизионният филм „Сделката”. Шийн дебютира в киното отново в негов филм – „Мери Райли”, чийто екип включва още Джулия Робъртс, Джон Малкович и Глен Клоус.
Филмовите участия на Шийн включват и „Кървав диамант” на Ед Зуик, „небесно царство” на Ридли Скот, „Закони на привличането” на Питър Хюит, „Фатален срок” на Ричард Донър, „Златната младеж” на Стивън Фрай, „Четирите пера” на Шекар Капур и ‘Уайлд” на Браян Гилбърт.
Роден в Уелс, Шийн израства в Порт Талбът, индустриален град, в който са родени и Ричард Бъртън и Антъни Хопкинс. Учи в Кралската академия по драматично изкуство (RADA) в Лондон, където през втората си година печели мечтаната стипендия „Лорънс Оливие” за постоянните си брилянтни изпълнения.
Докато все още е студент в Академията, Шийн получава главната роля в „Когато тя танцуваше” от 1991 г., където си партнира с Ванеса Редгрейв. Това участие отбелязва дебюта му на Уест енд. След това Шийн е номиниран за наградата „Оливие” за ролята си на Моцарт в театралната постановка на възроденият „Амадеус” на Питър Хол. А през 1999 г. прави своя дебют на Бродуей в щатска постановка.
Шийн получава номинации за „Оливие” и за изпълненията си в „Обърни се с гняв назад” и „Калигула”, за който получава и наградите на Лондонския кръг на критиците и на в. „Ивнинг Стандард” за най-добър актьор през 2003 г. получил е признание и за участието си в пиеси като „Ромео и Жулиета”, „Пиър Джинт” и „Хенри V”.
Ролите на Шийн в телевизията включват сърцераздирателното превъплъщение в изпълнителя Кенет Уилямс във филма на Би Би Си „Кенет Уилямс: Фантабюлоса”. Шийн получава номинация за БАФТА и награда на Кралското телевизионно общество за Най-добър актьор за 2006 г. Получава номинация за наградите БАФТА и през 2005 г. за изпълнението си в “Dirty Filthy Love”.
На сцената, Шийн играе на Бродуей през лятото на 2007 г. в хитовата „Фрост/Никсън”, в която той изпълнява ролята на Фрост, а Франк Ланджела – на Никсън. За работата си Шийн получава номинация за награда за Изключително представяне от Драматичната лига. Предшестват я изцяло запълнени салони в Лондон, където Шийн получава номинации за най-добър актьор от наградите „Оливие” и наградите на в. „Ивнинг Стандард”.
През януари 2009 г., името на Шийн е включено в годишния почетен списък на кралицата и той е удостоен с почетната длъжност Офицер на ордена на Британската империя за приноса си към изкуството.
СТИВЪН ФРАЙ (гласът на Чешърския котарак) е роден през 1957 г. и е учил в невероятно много образователни институции, повечето от които бързо са се уморили от него. В университета в Кембридж обаче той се запознава и работи с Ема Томпсън и с дългогодишния си приятел и комедиен партньор Хю Лори. Първата пиеса на Фрай „Латински” получава наградата „Фриндж фърст” на в. „Скотсман” и се изпълнява из цялата страна. А „Footlights Revue”, която пише и изпълнява заедно с Томпсън, Лори и Тони Слатъри е заснета от Би Би Си. Следващи негови участия включват „Алфреско”, комедиен сериал за ТВ Гранада (заедно с Лори, Томпсън, Бен Елтън и Роби Колтрейн), три сезона на „Черното влечуго” с Роуан Аткинсън (и Хю Лори), четири сезона на „Малко от Хю и Лори” с Лори ( и двата за Би Би Си), и четири сезона от „Джийвс и Устър” (също с Лори) ТВ Гранада и WGBH Бостън.
Фрай е водещ на предаването-викторина на Би Би Си “QI” (в продължение на пет сезона), участвал е в две серии на „Абсолютна власт с Джон Бърд” за Би Би Си и в „Кости” за Фокс ТВ, както и в многобройни драми за телевизията, включително „Ученици” на Том Браун и наскоро сериала „Кралство” за ITV. Представил е и документалните филми : ”Last Chance to See”, “Fry I America”, “Маниакална депресия”, ХИВ и аз” и “The Machine that Made Us”, всичките за Би Би Си.
Като актьор на сцената, той участва в „След четирийсет години” на Алан Бенет, ‘Виж, Виж” на Майкъл Фрейн, „The Common Pursuit and Cell Mates” на Саймън Грей (която се изпълнява за необяснимо кратко време). Печели награда на Драматичния кръг и номинация за „Тони” за работата си по обновения мюзикъл „Аз и моето момиче”, който се изпълнява с години на Бродеуй и в Уест Енд.
Многобройните му филмови участия включват награждавани роли в „Приятелите на Питър”, „Уайлд”, „Госфорд Парк”, „В като Вендета” и наскоро „Айхман”. Той пише сценария и режисира „Златна младеж” през 2003 г.
Написал е и четири изключително успешни романа, също и автобиография, наречена “Moab is My Washpot”, и е добре познат сред по-младото поколение като четецът на аудио версията на романите на Дж. К. Роулинг за Хари Потър. Последната му книга, “The Ode Less Travelled” е издадена през 2005 г.
АЛАН РИКМАН (Гъсеницата Абсолем) играе ролята на професор Сивиръс Снейп във всички филми за Хари Потър досега. Той ще повтори ролята в оставащите два филма от поредицата: „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1” (2010) и „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2” (2011). През 2007 г. той изигра съдия Турпин във филма на Тим Бъртън „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт”.
Рикман вече е носител на награди за изпълненията си в театъра, когато прави първия си филмов дебют в екшън хита от 1988 г. „Умирай трудно”. Оттогава неведнъж е получавал признание за работата си в киното и телевизията.
През 1992 г. той спечели награда БАФТА за най-добър поддържащ актьор за изпълнението си като Нотингамския шериф в „Робин Худ: Принцът на крадците”. Същата година той грабна и Британската филмова награда на в. Ивнинг Стандард”, и наградата на Лондонския кръг на критиците за най-добър актьор за ролята си в този филм, както и в „Truly, Madly, Deeply” на Антъни Мингела и „Затвори очите ми” на Стивън Полякоф, а Лондонския кръг на филмовите критици прибавя изпълнението му в „Куигли в Австралия”. По-късно той печели номинация за БАФТА за ролите си в „Разум и чувства” на Анг Лий и „Майкъл Колинс” на Нийл Джордан.
През 1997 г. Рикман печели „Еми”, „Златен глобус” и награда на Гилдията на Филмовите актьори за изпълнението си в главната роля на филма на HBO „Распутин”. Наскоро той получи номинация за „Еми” за ролята си в хваления от критиците филм на HBO “Сътворено от Бог”.
Другите филмови роли на Рикман включват „Бутилка Шок”, за който бе обявен за за най-добър актьор на филмовия фестивал в Сиатъл; “Nobel Son”; “Парфюм: Историята на един убиец”, „Снежна торта”, „Наистина любов”, „Фризьори”, „Галактическо приключение”, „Догма”, „Целувката на Юда” и „Мезмер”, за който беше обявен за най-добър актьор на филмовия фестивал в Монреал през 1994 г.
През 1997 г. Рикман прави дебюта си като филмов режисьор със „Зимния гост” с участието на Ема Томпсън, чийто сценарий пише заедно с Шърман Макдоналд на базата на оригиналната пиеса на Макдоналд. Официално избран на филмовия фестивал във Венеция, филмът е номиниран за „Златен лъв” и печели още две награди, а по-късно, при излъчването си на филмовие фестивал в Чикаго, е обявен за най-добър филм. Рикман режисира и пиесата за театъра, изпълнявана както в Уест Йоркшир Плайхаус, така и в театър „Алмейда” в Лондон. Освен това, той режисира и „Казвам се Рейчъл Кори” в Кралския театър в Уест енд и печели наградата за Най-добра нова пиеса и за Най-добър режисьор от наградите „Изборът на любителите на театъра”, още преди пиесата да се премести в Ню Йорк. Той наскоро режисира „Длъжници” на Стринбърг в „Донмър Уеърхаус”, която ще се играе в Бруклинската академия в Ню Йорк през 2010 г.
Рикман учи в Кралската академия по драматично изкуство, преди да се присъедини към „Royal Shakespeare Company” за два сезона. През 1985г. той създава ролята на виконт дьо Валмон в „Опасни връзки”, а през 1987 г. печели номинация за награда „Тони” за повтарянето на ролята на Бродуей. Рикман участва и в добре приетата театрална продукция на Ноел Кауърд „Лични животи”, за която печели наградата на клуб Варайъти и номинации за награда „Оливие” и награда на в. „Ивнинг Стандард” за най-добър актьор. После пиесата се премества на Бродуей и Рикман получава втората си номинация за награда „Тони” за най-добър актьор.
Роденият в Лондон ТИМЪТИ СПОЛ (Баярд Ловджийското куче) е познато лице от телевизията, киното и театъра от много години, още от ролята му на Бари в дългогодишния сериал на Би Би Си ”Auf Wiedersehen, Pet” (1983-2004). Оттогава той е играл в множество филми, включително в „Тайни и лъжи” на Майк Лий, за който печели БАФТА за най-добър актьор през 1997 г. Сред другите му забележителни роли са Розенкранц в „Хамлет” на Брана, Обри в „Животът е сладък” на Майк Лий, Томас Тип във „Ванила Скай” на Камерън Крауи, Питър Педигрю в „Хари Потър и Затворникът от Азкабан” и „Хари Потър и Огненият бокал”, г-н По в „Лемъни Сникет: Поредица от злополучия” и Саймън Греъм в „Последния самурай”.
Освен това Спол е високо уважаван в света на телевизионната драма. В началото на осемдесетте той играе в свой собствен драматичен сериал „Frank Stubbs Promotes” и е играл такива разнородни роли като тази на Кевин в „Outside Edge” и на Тери в “Cherished”. Спол получава номинация за награда БАФТА за превъплъщението си в г-н Винъс в „Our Mutual Friend” на Джулиън Фарино, за която печели и наградата на Гилдията за телевизионни предавания за най-добър актьор през 1998 г. Освен това, Спол получава награди за най-добър актьор и от Prix d’Italie, и от Cinema Tout Ecran за ролята си в „Shooting the Past” на Стивън Полякоф, както и номинации за „Vacuuming Completely Nude in Paradise” на Дани Бойл.
В допълнение към кариерата му в киното и телевизията, Спол е и уважаван актьор в театъра. След като се дипломира от Кралската академия през 1978 г., той се присъединява към Royal Shakespeare Company и играе във „Веселите уиндзорки” и „Никълъс Никълби”. Играе и ролята на Ботъм в „Сън в лятна нощ” на Робърт Лепаж в Националния театър.
Спол е диктор в предаването „Jamie’s School Dinners”, което печели Националната телевизионна награда за най-популярна документална програма през 2005 г., и озвучава плъха боклукчия Ник в спечелилия награда „Бягството на пилето” през 2000 г. Спол е удостоен с отличието Офицер на ордена на Британската империя (OBE) на Нова година 1999 г.
Видяхме Спол и във филмовата адаптация на „Бръснаря демон от Флийт Стрийт” на Тим Бъртън с участието на Джони Деп, както и в анимационния филм на „Дисни” „Омагьосана” редом с Ейми Адамс и Патрик Демси.
БАРБАРА УИНДЗЪР (гласът на Съсела) е удостоена с най-високата степен на Ордена на британската империя (MBE). Превъплъщението й в Пеги Мичъл в „Ийстендърс” и дългата й кариера в шоубизнеса й носят многобройни награди, включително Би Би Си Личност на годината, награда за Най-добра актриса от Националните награди за телевизионен сапунен сериал, най-добра актриса в сапунен сериал на в. ”Манчестър Ивнинг Нюз” и две награди за цялостно творчество от Inside Soap и престижните награди на Жените в киното и телевизията. Истинска жителка на Ийст Енд, Уиндзър прави дебюта си на сцената на тринайсетгодишна възраст в пантомима. Година по-късно дебютира и в Уест Енд в мюзикъла „Любов от Джуди”. Играла е и на Бродуей в „Oh What a Lovely War” и в Лондонския Уест Енд в “Fings Ain’t Wot They Used T’Be”, ,” “Sing a Rude Song,” “Come Spy with Me” и “Threepenny Opera” с Ванеса Редгрейв. Стотиците й телевизионни участия включват хитовите сериали “The Rag Trade,” “Dads Army,” “Worzel Gummidge” и “One Foot in the Grave.” Тя се е появявала във всяко шоу с участието на звезди, включително и като редовна съдийка на предаването на Би Би Си „Звезда за една нощ”, и е изключително търсена гостенка в токшоута като тези на Паркинсън, Джонатан Рос и Пол О’Грейди. Снимали са я от „Това е твоят живот”, „Най-добрите британци” и „Залата на славата”.
Уиндзър участва в множество британски филми, сред които “Chitty Chitty Bang Bang”, “The Boyfriend” и “Sparrers Can’t Sing”, но е най-известна с филмите си от поредицата Carry On. Звукозаписната й кариера включва няколко нашумели парчета; една от песните от “Sparrers Can’t Sing” влиза в топ трийсет; издава и успешен компактдиск „You’ve Got a Friend”. Пътувала е по целия свят в пиеси и мюзикъли, в ролята на Мария от „Дванайсета нощ”, Джейн от „Каламити Джейн”, мис Аделейд от „Момчета и кукли” и Кет от “Entertaining Mr. Sloane”. Тя все още е една от най-търсените звезди на пантомимата в Обединеното кралство. Уиндзир играе себе си в “Cor Blimey” на Тери Джонсън, излъчен по ITV и базиран на пиесата му “Cleo, Camping, Emmanuelle and Dick”, и спечелил награда Оливие. Тя се появява и в хита на Royal Variety “You Gotta Have a Gimmick” редом със Сила Блек и Пол О’Грейди.
Автобиографията на Уиндзър, наречена “Al of me” и издадена от Hodder Headline е на второ място по продажби и при изданията с твърда, и при тези с мека корица. Продължаваща ролята си в „Ийстендърс”, както и многобройни други проекти, Уиндзър гостува в предаването на Би Би Си “Who Do You Think You Are” (За кого се мислиш?), появи се и в “Dr. Who”. Уиндзър отпразнува седемдесетия си рожден ден през 2007 г. Събитието е отбелязано със специална музикална вечер на Радио 2, записана на живо в “The Hackney Empire”, за да се запомни музиката, свързана с ранната й театрална кариера. През 2009 г. Уиндзър е удостоена с награда за цялостно творчество от Британските награди за сапунени сериали за работата си в „Ийстендърс” и приноса си към телевизията. Уиндзър наскоро обяви, че ще напусне „Ийстендърс” през лятото на 2010 г., след петнайсет години превъплъщаване в Пеги Мичъл.
Легендарния актьор КРИСТОФЪР ЛИЙ (гласът на Джаберуоки) участва в ролята на г-н Уонка, бащата-зъболекар на Уили, в „Чарли и шоколадовата фабрика”. Той се появява и в трилогията „Властелинът на пръстените” на Ню Лайн Синема, „Междузвездни Войни: Епизод две – Клонираните атакуват” и „Междузвездни войни: Епизод 3 – Отмъщението на Ситите” на Лукасфилм. Преди ролите си в тези блокбъстъри, Лий участва в хвалената от критиците независима продукция „Джина” и епичния мини-сериал на Би Би Си „Горменгаст”. Наскоро го гледахме и в „Алени реки 2” с Жан Рено, както и в „Слийпи Холоу” и „Булката труп” на Тим Бъртън. През 2007 г. той участва в “The Heavy”, “Цветът на магията” по Тери Пратчет и „Златният компас”. През 2008 г. Лий се снима в „Незараснали рани” и „Славната 1939” на Стивън Полякоф, както и в „Сезонът на вещицата” с Никълъс Кейдж. Той играе и в предстоящия филм “The Resident” с Хилъри Суонк.
Лий е работил с режисьорите Джон Хюстън, Раул Уолш, Джоузеф Лоузи, Джордж Маршал, Орсън Уелс, Никълъс Рей, Майкъл Пауъл, Едуард Молинаро, Джером Сейвъри, Били Уайлдър, Стивън Спилбърг, Джо Данте, Питър Джаксън, Тим Бъртън, Джон Ландис, Алехандро Ходоровски и Андрей Кончаловски. Участвал е в повече от 250 кино и телевизионни продукции, включително „A Tale of Two Cities”, „Дракула”, „Мумията”, „Грешникът”, „Личният живот на Шерлок Холмс”, Тримата и четиримата мускетари”, „Мъжът със златния пистолет”, „1941”, „Летище ‘77”, и „Гремлини 2”. Самият той смята, че най-важният момент в кариерата му е като водещ на „На живо в събота вечер” през 1978 г. заедно с Джон Белуши, Дан Акройд, Бил Мъри, Гилда Раднър, Лерейн Нюман и Джейн Къртин. Това все още е третият по рейтинг епизод в поредицата.
Лий е получил награди за приноса си в киното в Съединените Щати, Франция, Германия, Испания, Италия и Великобритания. Той е член на Ордена на Св. Йоан Йерусалимски, най-старият орден в света. През 2001 г. е направен командир на Ордена на Британската империя, а през 2009 г. е удостоен от кралицата с рицарско звание.
МАЙКЪЛ ГОУ (гласът на птицата Додо) е познат на почитателите на Бъртън с ролята си на иконома Алфред Пениуърт в „Батман”, „Батман се завръща”, „Батман завинаги” и „Батман и Робин”.
По време на кариерата си Гоу е ценна придобивка за стотици филми, пиеси и телевизионни предавания заради изключителната си гъвкавост като изпълнител. Неизброимите му превъплъщения включват класики на английското кино като „Ана Каренина”, „Мъжът с белия костюм”, „Ричард III” на Лорънс Оливие, „От първоизточника”, „Влюбени жени”, „Посредникът”. Филмите на Гоу включват и „Невинни години”, „Змията и дъгата”, „Гардеробиерът”, „Оксфордско синьо”, „Караваджо”, „Строго секретно” и „Отвъд Африка”. Няколко пъти е играл и на Бродуей и е носител на награда „Тони” за ролята си в „Фарс в спалнята”.
Но за едно цяло поколение фенове – включително Тим Бъртън – Гоу вероятно е най-добре познат с участията си във филми на ужасите на “Hammer” или някое друго британско студио, сред които са „Ужасът на Дракула”, „Конга”, „Фантомът на операта”, „Черепът”, „Берсерк” и „Трог”.
Актьорът-ветеран има повече от сто участия, включително и в по-новите „Слийпи Холоу” и „Булката труп”.
ПОЛ УАЙТХАУС (гласът на Мартенския заек) е символичен актьор, изпълнител и писател, който е участвал в много от най-любимите комедийни сериали през последните двайсет години. Той е спомагал за създаването на герои като Ставрос, Лодсамъни, Смаши и Найси, Стария Гитс, Тед, Ралф, Кевин, Пери – много са станали част от културния ни свят след появата си в „The Fast Show”(Бързото шоу).
През 1982 г. Уайтхаус започва да си партнира в писането с Чарли Хигсън и Хари Енфийлд, и сътрудничеството им води до „Телевизионното предаване на Хари Енфийлд” през 1990 г. Уайтхаус участва заедно с Енфийлд за два сезона, като в същото време работи и с други светила в комедията като Вик Рийвс. През 1994 г. двамата с Чарли Хигсън създават „The Fast Show”, поредица от скечове в шест части за Би Би Си, на която той е един от сценаристите, а също и продуцент и актьор. Шоуто продължава три сезона и ечели много награди , включително и БАФТА през 1998 г., Награда за Британска комедия през 1996 и 1997 г. и награда на Кралската телевизия през 1997 г. „The Final Fast Show Ever” (Най-последното бързо шоу) се излъчва през 2001 г. „Хари и Пол” (първоначално носещо заглавието „Проклятие! Това са Хари и Пол”) за пръв път тръгва по BBC 1 през 2007 г., а вторият сезон печели БАФТА през 2009 г.
Уайтхаус е играл и драматични роли, включително кратки появявания в „Дейвид Копърфийлд”, „Пътят към Невърленд”, „Хари Потър”; озвучавал е и герои в „Булката труп”. Сред другите му успехи е спечелилата БАФТА комедия „Help and Happiness” на BBC 2, спечелилото награда на Радио Сони „Down the Line”, шеговито предаване за BBC Радио 4, което е адаптирано за телевизията и ще бъде излъчено по BBC 2 през 2010 под новото име “Bellamy’s People”. Уайтхаус в момента пише трети сезон на „Хари и Пол” за 2010. Участва и в няколко реклами за AVIVA.
|
