|
Бъртън разчита на легендарния експерт по специални ефекти Кен Ралстън
Използвайки разнородни визуални ефекти, включително герои, заснети на зелен фон, компютърно генерирани герои, както и триизмерни образи, „Алиса в Страната на чудесата” обещава да разкрие идеите на Бъртън по един неповторим, изключително изчерпателен начин.
Кен Ралстън, главният отговорник по специалните ефекти във филма, намира за истинско предизвикателство да пресъздаде идеите на режисьора. В крайна сметка, обяснява Ралстън, двамата решават да обединят „много различни видове техники в нещо, което да придаде уникален облик на филма. И то се основаваше точно на каквото трябва – на това какво е нужно на обстановката, за да разкажем историята по най-добрия начин, как е нужно да изглеждат героите, за да се впишат най-добре.”
„Мисля, че филмът предоставя много дълбоко, вълнуващо, почти осезаемо усещане чрез триизмерните образи, които изпълват тези странни светове”, продължава Ралстън. „Искам да поставя публиката в самия център на цялата тази чудатост и просто да оставя нещата да се случват – да оставя героите да ги отведат на едно пътуване, което според мен ще е наистина забавно.”
Един от основателите на „Индъстриал Лайт енд Маджик” на Джордж Лукас, Ралстън е легендарно име в специалните ефекти – работил е по първите „Междузвездни войни”, „Кой натопи заека Роджър”, „Завръщане в бъдещето”, „Форест Гъмп”, „Полярен експрес” и „Беулф” и е спечелил два оскара за новаторската си работа.
Докато игралните сцени на Алиса в реалния свят, с които започва и свърша филмът, са снимани на терен в Корнуъл, Англия, всички сцени в самата Страна на чернотата са снимани на зелен фон в „Кълвър Сити Студиос” в Лос Анджелис, а всички детайли на обстановката са добавени изцяло дигитално по време на пост-продукцията.
„Това е необикновен проект”, казва продуцентът по визуалните ефекти Том Питцман. „Отдавна се занимавам с визуални ефекти, и да създадеш такъв филм, който съчетава толкова много различни дисциплини в едно, наистина прави работата много по-забавна и необикновена”.
ОТСЕЧЕТЕ Й ГЛАВАТА
Едно от предизвикателствата за Ралстън е да уголеми двойно главата на Хелена Бонъм Картър – Червената кралица, като запази тялото й непокътнато и непроменено. Екипът използва напълно нова система от камери, за да заснемат всички кадри във филма, които включват уголемяване на някой елемент – от главата на кралицата до телата на братята Туидъл и самата Алиса, когато е висока два метра и половина. Според Пицман, наличието на втората камера предлага допълнителна резолюция. „За да увеличим главата на Червената кралица над нормалните размери ни трябваха повече данни. Нужни бяха повече пиксели, за да се получи.”
Ралстън добавя, че сцени, заснети със сложната система от камери е трябвало да се заснемат много внимателно, а после да се нагласяват допълнително, за да пасват на останалата част от филма. „И то като оставим настрана ужасяващо сложната задача да нагласим врата на кралицата към тоалета й.”
Трябва да се вземат някои предпазни мерки, докато се снима Червената кралица. „Ако вдигне ръката си към лицето и увеличим главата й, ръката й също ще бъде уголемена”, обяснява Ралстън, който присъства на снимките всеки ден. „налагаше се да наблюдавам всеки кадър, за да не се случи нещо подобно.”
ДА СЕ ПОЗАБАВЛЯВАМЕ С ШАПКАРЯ
За образа на Шапкаря, екипът на Ралстън уголемява очите на Деп. „Ако отидеш твърде далеч, образът става карикатурен”, разказва Питцман. „Ако пък не направиш достатъчно, все едно нищо не си направил”.
Екипът се забавлява с променливото настроение на Шапкаря, което се отразява доста видимо на външния му вид. „Понякога промените са почти незабележими”, обяснява Питцман. „Ако е по-меланхолично настроен, изглежда по-тъмен и сивкав. А когато изведнъж се развесели, виждате как и дрехите му стават по-ярки. Или пък папионката му се извива нагоре, почти като усмивка. Опитвахме се да направим едва доловими промени, за да не привличат вниманието към себе си, но да придадат на героя това неповторимо, забавно излъчване.”
НЕГОВАТА ГЛАВА ОСТАВА
За героя на Криспин Глоувър – Стейн е използвана истинската глава на актьора върху високото над два метра компютърно създадено тяло. За да може Стейн да добие нужната височина на снимките, Глоувър ходи на кокили, като по този начин дава възможност на Бъртън да включи герои с различни размери в същия кадър.
За братята Туидъл, актьорът Мат Лукас носи зелен костюм с форма на сълза, който позволява да се види само лицето му. Широкият костюм не му позволяваше да отпусне ръце до тялото си”, отбелязва Питцман. „Това му придаде характерна стойка и неповторим стил на ходене.”
Както при Стейн, главата на Лукас се заснема и после се прикрепя към компютърно създадените тела на братята Туидъл, като движенията им следват тези на актьора. За да изиграе и двамата, Лукас първоначално изпълнява сцената като Туидълди, а след това – като Туидълдум. Той си партнира с актьора Итън Коен, за да успее сполучливо да се превъплъти в двойната роля.
„Не мога да бъда и двамата герои едновременно”, обяснява Лукас. „Итън е прекрасен актьор сам по себе си и наистина ми помогна да развия героите”.
НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ЗЕЛЕН
Почти изцяло виртуалната обстановка на филма принуждава целия екип да работи на фона на зелен екран – задача, която се оказва истинско предизвикателство. „Трудно е, защото не можеш да извлечеш нищо от обкръжението си”, казва Миа Вашиковска, която играе Алиса. „Трябва да си представиш какво би трябвало да има в пространството около теб.”
„Като малък са ми казвали, че имам много развинтено въображение”, казва изпълнителят на братята Туидъл Мат Лукас. „Подразбираше се, че това не е нещо хубаво. Но всъщност то много ми помогна в тази работа, защото се налага да си представяш всичко.”
Освен виртуалните декори, някои герои също се създават изцяло с помощта на компютърна анимация след края на снимките – такива са Белия заек, Съселът, Джаберуоки, Мартенския заек и птицата Додо.
По време на снимките, тези изцяло анимирани създания ще бъдат замествани в кадъра или от изрязан от картон образ на героя, или от облечен в зелено човек. „Партнирах си с много зелени хора” , разказва Хелена Бонъм Картър, изиграла Червената кралица. „Непризнатите герои, всички онези актьори, които няма да видите или чуете – множество актьори в зелени трика, които четяха репликите за останалите роли. И бяха блестящи. Нямаше да се справим без тях.”
От Картър, както и от Джони Деп и останалия екип често се иска да развихрят въображението си, докато играят срещу неодушевени предмети като топки за тенис и парчета тиксо. „Свикнал съм да си партнирам с тиксо”, казва Деп. „Залепи ми парче тиксо там горе и бягай. Не ми пречи. Целият филм, целия процес на снимане, беше донякъде така. Огромна зелена стая с много малко декори. И тъй като Алиса постоянно си променя ръста, тя или е застанала върху някакво скеле, или пък говориш на парче тиксо, защото е висока само петнайсет сантиметра. Аз нямам нищо против подобно нещо. Обичам пречките.”
Тези разлики в ръста и мащаба на героите са постоянно предизвикателство за екипа, и особено за Ралстън. „Алиса много рядко е с нормалния си ръст”, обяснява той. „Тя е висока петнайсет сантиметра, шейсет сантиметра или пък два метра и половина, и останалите герои трябва да са съобразени с това.”
„Винаги, когато има разлика в размера на двама герои, които се появяват заедно, това усложнява значително нещата”, казва Роб Стромбърг, дизайнерът на продукцията. „Нещо толкова просто като да сложиш лъжица в устата на друг герой е непосилно трудно, ако единият е висок три метра. Нужна е много внимателна преценка, много нагласяване на кадъра и трикове със специалните ефекти. Но крайният резултат е нещо, което не виждаш всеки ден.”
„В повечето филми с ефекти обикновено човек би казал „Хайде да заснемем Шапкаря, после ще го махнем и ще заснемем Алиса”, обяснява Ралстън. „Понякога се налага да правим така. Друг път, когато има близко взаимодействие между персонажите или пък сцената е наистина емоционална, се опитвам да снимам всичко едновременно”.
„Ако някой ме пита как направихме този филм”, казва операторът Дариус Уолски, „Ще го попитам „Коя сцена?”
След приключването на работата пред зеления екран, Бъртън и редакторът Крис Лебензон съставят необработена версия на филма и я предават на Ралстън и екипа му в „Сони Имиджуъркс”, за да започне дългия процес на създаване на компютърно генерирания свят на Долната земяи всичките й анимирани герои – общо около 2500 кадъра с визуални ефекти.
„Тим ни описваше подробно всяка една сцена и дълго обсъждахме героите и светлината”, казва Ралстън. „Трябваше да обсъдим всичко, за което се сетиш, защото нямаше нищо готово освен основата на някои от изпълненията. Това е продължителен процес, включваме анимираните герои в сцените, едновременно с това трябва да изпипаме и живите актьори, да прибавим подходящо осветление, за да може всичко да си пасне възможно най-добре. Нужни са сума ти хора. В „Сони” се събираха стотици хора. И на всичкото отгоре, трябваше да прибавим 3D.”
ТРЕТО ИЗМЕРЕНИЕ
Бъртън решава да снима филма двуизмерно и после да го превърне в триизмерен. „Не виждах смисъл да снимаме с 3D технологии”, казва той. След като видях как превърнаха в триизмерен „Кошмарът преди Коледа”, нямаше причина да го правим по друг начин. Искахме да свършим по-бързо, а и в крайна сметка, аз не намирам разлика в качеството.”
„Няма много мушкане на публиката с пръчки или пък хвърляне на топки към зрителя, нищо, направено само заради триизмерния ефект”, обяснява Ралстън. „Всичко става от само себе си. Просто си е там. Например появяването на Чешърския котарак, който се носи над публиката. Но не искаме да прекалим с ефектите, не искам е да се натрапваме”.
Идеята филма да се направи триизмерен е една от основните причини Бъртън изобщо да се реши да режисира „Алиса в Страната на чудесата”.
„Стори ми се вълнуващо”, казва Бъртън. „„Алиса” изглеждаше подходяща за триизмерен филм. Винаги се питам, това удачно средство ли е? Използвах го не само защото е ефектно и в момента е модерно, а защото ми се стори подходящо за самия филм. Да видиш как героите оживяват в три измерения подчертава съдържанието на филма. Дава ти усещането, че си там – а това беше ключов момент в този филм.”
|
