|
Продуцентите събират оригинален екип
ЕДНА НОВА АЛИСА
Когато се стига до избор на актриса за ролята на Алиса, продуцентите търсят нов талант. „Видяхме огромен брой актьори от целия свят” спомня си Ричард Занук. „Всеки искаше да играе тази роля”.
„Всеки има своя представа за Алиса и беше важно да се изчисти излишното и да се пресъздаде едно възможно най-истинско младо момиче, но и да се запазят някои от оригиналните черти на характера й. Вълнуващо е да пренасяш тези герои и сюжети в следващото поколение.”
Миа Вашиковска, Алиса
„Хареса ми излъчването й”, казва режисьорът Тим Бъртън за Миа Вашиковска, която в крайна сметка е избрана за ролята. „Винаги ми харесва, когато срещам хора с помъдрели души. Тъй като виждаме всичко през нейните очи ни трябваше някой, който да може да изрази това.”
„Това не е глупава Алиса. Не е лекомислена Алиса. Не е безотговорна Алиса”, казва продуцентката Сюзан Тод. „Героинята наистина е сериозна”.
Да играе такава класическа роля като Алиса е сбъдната мечта за деветнайсетгодишната родом от Австралия актриса, макар тя да смята ролята за предизвикателство. „Донякъде напрежението е голямо”, казва тя. „Всеки си мисли, че знае коя е тя, а не можеш да угодиш на всички. Така че най-трудното е да я направиш своя и да се почувстваш добре с нея, да си уверена в решенията, които взимаш.”
„Миа е невероятна”, заявява Деп. „Тя е като някакво прекрасно малко създание от друг свят. За мен беше удоволствие да работя с Миа, която е красива, възхитителна, мила – идеалната Алиса.”
ЛУД КАТО ШАПКАР
„Алиса в страната на чудесата” е седмият съвместен проект на Тим Бъртън и Джони Деп след първият им общ филм „Едуард Ножиците”.
„Удивително е”, казва Деп. „Работя с Тим вече двайсет години и имах възможността да го видя как израства. Той е толкова специален и неповторим, и е блестящ режисьор. Каквото и да поиска Тим от мен, се чувствам поласкан”.
„Възможността да играя Лудия шапкар, да съчетая работата на Луис Карол с виждането на Тим, като вкарам и собствените си идеи... това е сбъдната мечта.”
ДЖОНИ ДЕП, Лудия шапкар
Шапкарят предоставя на Деп възможността да изиграе поредния уникален персонаж. „Беше истинско предизвикателство да открия нещо различно, да пресъздам образа на Лудия шапкар на екрана”, споделя той. „Едно от нещата, които обсъдихме с Тим още в самото начало, е, че той трябва да бъде съвсем прозрачен – в смисъл, онова, което чувства, да си личи веднага, дрехите му, кожата му, косата му, всичко да отразява емоциите му. Така че когато се усмихва, всичко да изглежда ярко, да оживява, все едно цъфва цвете, много, много бързо. Той е като онези пръстени, които се променят според настроението. Емоциите му са много близо до повърхността”.
„Уменията му да се превъплъщава са баснословни”, казва продуцентът Ричард Занук за Деп. „Никой не би могъл да изиграе тези смахнати, нестандартни, ексцентрични герои по-добре от Джони. Той съумява хем да е забавен и чудат, хем нападателен. Той е сред най-добрите актьори в света; поема по-големи рискове от всеки друг мъж актьор.”
Докато развива героя си, Деп открива, че шапкарите през 19ти век често страдали от живачно отравяне. „Изразът „луд като шапкар” всъщност води началото си от истински шапкари, когато са правили от онези красиви шапки от боброва кожа”, обяснява той. „Лепилото, което използвали, имало много високо съдържание на живак. То попадало по ръцете им, и от живака им избивали чивиите и полудявали.”
Деп чувства, че цялото тяло на героя, а не само съзнанието му, трябва да е засегнато от живачното отравяне, и рисува Шапкаря с водни бои – с оранжева коса, клоунско лице, и зелени очи с различна големина. „Когато отидох в гримьорната, всичко просто се случи. Много рядко нещата се получават толкова бързо. Случвало ми се е единствено с капитан Джак.”
Освен това Деп решава, че Шапкарят ще има няколко различни лица и начини на говорене. „Стори ми се, че заради тази свръхчувствителност ще трябва да се пренася в друго съзнание, в друга личност, за да оцелее – и тя ще се задейства, когато се чувства заплашен или в опасност. Реших, че това ще е подходящо раздвоение на личността.”
СЕСТРИНСКО СЪПЕРНИЧЕСТВО
За ролята на сприхавата владетелка на Долната земя, Червената кралица, Бъртън се обръща към партньорката си в реалния живот Хелена Бонъм Картър, номинираната за „Оскар” британска актриса. „Тя не управлява посредством някакво правосъдие или справедливост, а всява страх”, описва героинята си Бонъм Картър. „Отсичам главите на хората. Това е решението ми за всичко.”
„Хелена е неустрашима актриса”, казва продуцентът Джо Рот. „Не се бои да се превъплъти в тази невероятно демонична героиня. Истинско чудовище е. И забавното е, че го постига по един детски, кукленски начин.”
Макар във филма главата на Хелена Бонъм-Картър да е дигитално увеличена почти двойно, актрисата все още трябва да понася ежедневно посещение на гримьорната, за да се превърне в Червената кралица. „Отнема около три часа”, казва тя. „Но ми допада да съм кралска особа. Най-страшното беше, че си губех гласа почти всеки ден още в десет часа, защото тя много крещи. „Отсечете му главата! Отсечете й главата!” Доста е изтощително да избухваш постоянно.”
За разлика от Червената кралица, по-малката й сестра Мирана, Бялата кралица, е любезна и мила – но със скрита тъмна страна. Ан Хатауей, която изпълнява ролята на по-тихата сестра, разказва как е намерила начин да улови многопластовата личност на героинята си: „Докато се опитвах да я разбера, все си повтарях „Тя е пънк-рок пацифист-вегетарианец. Затова слушах много Блонди, гледах много филми на Грета Гарбо, разглеждах много от творбите на Дан Флавин. После добавих и малко Норма Дезмънд. И тя се появи.”
Хатауей дори се движи като деликатна кралска особа. „Забелязах, че колкото по-отпуснати са ръцете ми, толкова по-силна е илюзията, че се нося във въздуха” обяснява тя.
„Сякаш е на колела”, допълва Деп. „Тя се носи към теб, а ръцете й започват да говорят още преди нея самата. Те си имат свой собствен характер.”
МОМЧЕТАТА СА СИ МОМЧЕТА
За ролята на Илосович Стейн, двуличното, еднооко Вале Купа, дясната ръка на Червената кралица, Бъртън се обръща към Криспин Глоувър – актьор, режисьор, музикант и писател. „Запознахме се в началото на осемдесетте”, разказва Бъртън. „Той е необикновена личност. Истински ренесансов човек. Има много малко хора, които се снимат в киното, правят свои собствени филми, свое собствено изкуство, и живеят свой собствен живот, както той. Но е чудесен. Има толкова приятно присъствие на екрана.”
Партньорът му Деп е играл с Глоувър и преди. „Винаги съм му се възхищавал като актьор – винаги съм смятал, че подходът му е някак новаторски”, казва Деп. „Криспин вплете в образа едно излъчване за рок звезда, много мрачна, странно привлекателна рокендрол звезда. С превръзката на окото приличаше на някоя оживяла рисунка на добрия стар Хари Кларк.”
Две от най-симпатичните творения на Луис Карол са братята Туидъл, пълничките братя близнаци, които постоянно си противоречат и чийто объркваш брътвеж е неразбираем за всички останали, освен за тях самите. Мат Лукас е избран да играе и двамата. Актьорът казва, че е имал предимство при изпълнението: „Представях си ги като палави викториански деца, постоянно бъркащи в буркана с мед. Затова направих поведението им доста детско, което ми идва отвътре, защото и без това съм си едно голямо дете”.
Бъртън казва, че макар образите на братята Туидъл на екрана да са до голяма степен компютърна анимация, изпълнението на Лукас ще залегне в основата им и комедийният подход на актьора към персонажите ще си личи. „Обичам да работя с хора като него, които изпълняват характерни роли, защото според мен те са невероятни. Много е забавно да ги наблюдаваш. Мат се прехвърляше от единия от своите герои на другия – това според мен е отличителната черта на добрия актьор, и беше страхотно да работим заедно.”
ГЛАСОВЕТЕ В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА
„За мен беше важно да има отчетлив английски привкус” казва Бъртън за екипа от дубльори на „Алиса в Страната на чудесата”, който включва Алън Рикман като Гъсеницата, Майкъл Шийн като Белия заек, Стивън Фрай като Чешърския котарак, Тимъти Спол като Хрътката Баярд, Барбара Уиндзор като Сънливеца, Кристофър Лий като Джаберуоки, Майкъл Гоу като птицата Додо и Пол Уайтхаус като Мартенския заек. „Има толкова хора, на които винаги съм се възхищавал.”
„Опитах се да направя анимираните герои близки до реалните актьори, за да може всички да се чувстват като част от един и същ свят”, продължава Бъртън. „Не исках някои да имат усещането, че са хора в напълно анимиран свят, затова се постарах да направя ролите им по-крайни, а анимацията – по-умерена. Имах късмета да попадна на блестящи актьори, които щяха да са чудесни в ролите на хора във филма и успяха да вдъхнат също толкова живот на анимираните герои.”
„Щеше ми се да можех да облека костюма и да тичам наоколо с ушите и опашката”, смее се Майкъл Шийн, който озвучава Белия заек. „За съжаление, трябваше да бъда в звукозаписното студио и само да чета репликите. Тим много искаше героите да не са прекалено карикатурни, така че въпросът беше да уцеля подходящия тон. Повечето герои във филма са истински сноби. Представители на горните слоеве на средната класа.”
|
