“Трудно е да се опише усещането да караш състезателна кола”, признава пилотът Кърт Буш от екипа на Рауш. „Толкова много са природните сили, чието действие усеща водачът по време на състезание. Когато караш с 300км/ч, вятърът изблъсква колата към ниския край на пистата. Имаш чувството, че колата ти тежи четири пъти повече от реалното заради скоростта, с която взимаш някои завои. И освен теб има още 42 пилоти, които профучават на сантиметри един от друг и от стената.”
Като част от твърдото им намерение да уловят всяка вълнуваща подробност от гонките, филмовият екип обходи трасетата и се подготви да заснеме състезанията в Дейтона, Таладега, Бристол, Мартинсвил, Калифорния, Ричмънд, Рокингъм и Чарлът. Уинсър и екипът на продукцията, освен това, се потопиха в Speed Week, две седмици на състезания и свързани с тях събития на пистата Дейтона във Флорида, които предшестват откриването на Дейтона 500. „Бях удивен от самата логистика на кампанията, от пилотите и състезателните им екипи до броя на запалянковците по поляните и на телевизионните екипи, рекламните трейлъри и дори броя на продадените хамбургери за един уикенд!” възкликва Уинсър.
Веднъж почувствал скоростта и напрежението на NASCAR от първа ръка, Уинсър започва да търси новаторски подход, за да улови тези въздействащи страни на спорта въху филмовата лента. „IMAX камерата е толкова голяма, че й е много трудно да следи толкова бързо действие,” обяснява Уинсър. „Но за да отрази скоростта, аз знаех, че камерата трябва постоянно да се движи, да я свалим на пистата с колите и да намерим начин да я вкараме вътре в състезателна кола.”
Действително ти идва де се откажеш, ако трябва да организираш заснемането на френетичната обстановка на състезанията с камера с размерите на промишлен хладилник и тегло над 100кг, която се носи от четирима души. Устройството, което запечатва образи с най-голяма резолюция във филмовата индустрия - IMAX 3D камерата, - изисква 17-минутно зареждане за едва три минути снимачно време. (Средната 35-милиметрова камера снима 10-минутни филмови ролки.)
“В много отношения фактът, че Саймън не беше прекарал последните 20 години в големоформатни продукции, беше от голяма полза за NASCAR 3D,” отбелязва продуцентът Лорни Орлийнс. “Не беше обременен от очакванията какво можеш и не можеш да правиш с техниката, затова често даваше буквално безумни идеи като „Я да вземем да сложим камерата в колата”. И взехме, че го направихме.”
Уинсър искаше да измисли начин да постави публиката на шофьорското място, да му даде по-осезаема перспектива от тази на телевизионните репортажи, които се излъчват от монтирани в купетата на колите видеомонитори. (Видеото просто не осигурява достатъчно добра резолюция и качество на образа за IMAX екрана; освен това, поради високата скорост е възможно на завоите центростремителната сила да предизвика отместване на лентата от главите на видеозаписните устройства, правейки записа безполезен.)
“От самото начало Саймън каза „Трябва да вкараме публиката в състезателната кола. Това е основното.” спомня си Хилтън. “Всички реагираха „Не можете да го направите – камерата е прекалено голяма.” Е, когато се каже, че не може, всичките ни хора се набират да покажат, че е възможно.”
Имайки предвид изискванията на IMAX продукцията, Джак Рауш и екипът му в Рауш Рейсинг проектират специалeн автомобил NASCAR с окачване, което да издържи 300-килограмовата 3D камера. Конструиран с подвижни панели, позволяващи щест различни позиции на камерата, този специален монтаж беше използван, за да се предаде гледната точка на пилота и ниските ъгли покрай колата, докато хвърчи по пистата. Резултатът е безпрецедентен поглед към надпреварата.
“Малко е да кажем, че състезателната общност подкрепи неимоверно продукцията. Екипът на Рауш Рейсинг беше ангажиран извън всякакви условности,” отбелязва със задоволство Орлийнс. „Записите, които направихме с тази кола, буквално вкарват публиката зад волана. Тази сцена не просто се гледа, тя се усеща със стомаха.”
За да подсили още повече ефекта на гонката, екипът получи състезателна кола с оборудване за камера, която се използва обикновено за заснемане на свързани със спорта реклами. След леко модифициране на платформата за по-големите размер и тегло на IMAX камерата, екипът монтира камерата на предния капак на колата, балансирайки с оловни тежести задния край.
Автомобилът разви скорост до 260км/ч. Камерата, управлявана от операторът Джеймс Нийхаус с дистанционно устройство от купето, успя да улови и най-екстремните гледни точки от преживяването на пилота. «Докато направлявах камерата, се концентрирах в едно мониторче,» разказва Нийхаус. «От време на време вдигам глава и установявам, че отвсякъде сме притиснати от фучащи коли. Мисля си «Дали ще успеем да се проврем в оная пролука? А, май току-що го направихме!»
Тази специална конструкция се използва и за постановка в контролирана среда, в която се правят кадрите, за които екипът е решил, че са твърде опасни, за да бъдат направени по време на истинското състезание. “Тези кадри отразяват истинския дух на NASCAR,” кава пилотът трето поколение Дейл Ърнхард Джуниър. „Толкова е напрегнато и шумно, колкото и когато си действително в купето.”
“Детайлите от състезанието, които NASCAR 3D дава, са феноменални,” съгласява се Кърт Буш. “IMAX камерата дава реалистична перспектива на всички аспекти, които виждаме и възприемаме като пилоти по време на една гонка.”
За един от най-смайващите кадри във филма Уинсър получава вдъхновение, докато кара около пистата Таладега Супер Спийдуей в Алабама, за да тества камерата. „Влизам с 60км/ч в един завой с вираж и имам усещането, че ще се обърна, толкова е голям наклонът.”
“Трудно е да се обясни колко е стръмен вираж от 33 гардуса, но буквално трябва да се опреш на ръце, за да изкачиш пистата,” допълва Хилтън. „Когато стигнеш до горния край, е все едно да гледаш надолу от четвъртия етаж.”
Уинсър си представял кадър от камерата на средата на наклона към профучаващите само на сантиметри от летящите коли.
Поради опасения от огромните вибрации и риска преминаващите с 260км/ч автомобили да издухат камерата извън пистата, екипът захваща IMAX 3D камерата за пистата с болтове. (Вибрациите на камерата биха предизвикали подскоци в образа на огромния IMAX екран, правейка кадрите негледаеми.) “Най-трудната част беше да изтеглим камерата до средата на виража,” отбелязва Орлийнс. „Използвахме цяла система от въжета и скрипци. Веднъж захваната, камерата беше управлявана с дистанционно, докато пилотите подминаваха оборудването с бясна скорост.”
“Когато водя някого на NASCAR за първи път, първото нещо, което искам да изпитат, е боксът – с неговото напрежение и опасност,” споделя Ърнхард Джуниър. „Движенията на екипа от бокса са истинска хореография – съгласувани до всяко отделно движение на всеки отделен човек и всичко се върши в тази креслива, шумна обстановка.”
“Да се заснеме боксът си е голямо предизвикателство – колите буквално се врязват в него и изчезват на мига,” отбелязва Хилтън. „Заснехме няколко бокса на една и съща кола, за да можем да покрием всички действия, които са случват в рамките на секунди.”
На обширната писта във Фонтана, Калифорния Уинсър заснема мечтания кадър: 43 състезателни коли в синхрон. „Зрелищна сцена,” възкликва Уинсър. „43 коли се врязват в абсолютно празна бокс лента с 90 км/ч, сменят чутири гуми, презареждат за секунди и се изнасят на форсаж.”
Уинсър и Нийхаус включват и няколко въздушни сцени във филма, за да покажат мащаба на едно състезание NASCAR. На пистата Калифорния, която привлича над 130,000 зрители, търговци и персонал, екипът поставя IMAX камерата на носа на реактивен самолет Lear, който в група с бойни самолети F-16 прави въздушна демонстрация, докато звучи химнът на САЩ. IMAX камери се монтират и върху хеликоптер, както и на промишлен кран на височина 50 метра над терена.
“Спомням си, че се пусках по правия участък по време на гонката и гледам някакъв хеликоптер на няма 20 метра височина лети челно срещу мен,” спомня си Джими Джонсън. „През ума ми минава „Какво си мисли, че прави този?” После забелязвам огромното кълбо на носа, което държи IMAX камерата. Та при 250 км/ч зацепвам „А, снимат оня IMAX филм. Ама много са близо!”
На пистата Калифорния, както и на всяко друго място на снимките, IMAX камерите привличат вниманието на тълпата – вкючително на присъстващия Арнолд Шварценегер, който разглежда камерата и си говори с Уинсър по време на един кадър в залата за срещи с пилотите. „Всеки свързва IMAX с размера,” забелязва Уинсър. „Фактът, че снимаме IMAX филм за NASCAR с добавения елемент на триизмерната реалност, наистина разби феновете.”
Зашеметяващите визуални аспекти на NASCAR, показани в NASCAR 3D , се допълват от саундтрак, който възпроизвежда, с 12 000 вата дигитален съраунд саунд, всеобхватната харизма на състезателната среда. „Звукът е решаващ елемент от преживяването както за NASCAR, така и за IMAX,” потвърждава Орлийнс. „На състезание го усещаш в стомаха. Удря те в гърдите. Звукът от машините е онзи нисък тътен като при пуска на совалка. Не само образите от купето предават дълбокото усещане, че си в колата, но и звукът в тези моменти ще разтърси хората от седалките.”
“Когато филмът показва Ръсти Уолъс да влиза в бокса в Дейтона,” добавя серийният шампион Боби Лобонти, „човек от екипа захвърля гаечен ключ и чуваш отчетливо как ключът удря земята. Детайли като този са важни, за да се предаде истинското усещане на NASCAR.”
IMAX саундтраците обикновено се създават по време на постпродукцията, но за NASCAR 3D, всеки ден на терена се правят звукозаписи, за се уловят колкото се може повече различни звуци от автомобилите и трасето. При постпродукцията звукът се разделя и канализира в шест различни ключови високоговорителя в кинотеатрите IMAX. „При уникалната ни тонрежисура ще изживеете връхлитащите ви коли от предните високоговорители, после ще чуете как профучават покрай вас, когато звукът преминава към задните високоговорители, а междувременно реактивните самолети F-16 тътнат над главите ви. Вашите сетивата ще ви кажат, че наистина сте там.”
|
