Наскоро пристигналият в Ню Йорк Сити, Дейв Минг Чанг (Еди Мърфи), е много странна птица. Има нещо у него, което не е както трябва. Изглежда сякаш не се чувства удобно в собственото си тяло. Защо ли? Може би, защото „Дейв” изобщо не е човешко същество, а космически кораб, който е приел формата на своя миниатюрен капитан. В „Срещи с Дейв” Еди Мърфи е вътре в Еди Мърфи.
Нека се запознаем с Дейв. Той е на възраст около 40 години и малко. С приятна външност и спретнато облечен – чисто бял костюм, черна вратовръзка и черна кърпичка, пъхната в джоба му, той ни напомня за времето на диското от 70-години на миналия век. Но дори да оставим настрана странното му облекло, има нещо не както трябва в Дейв. Той определено не е от квартала. Дори походката му е странна. Докато се разхожда по улиците на Ню Йорк, той изтрелва единия си крак доста напред, правейки по-голяма крачка, сякаш нещо му пречи.
Вътре в „Дейв” има цял екипаж от добре обучени миниатюрни хора – един свят в друг свят – които трескаво се опитват да ръководят Дейв, всяко негово движение и всеки негов разговор. В отделните секции от „тялото” на Дейв стои трениран човек от екипажа (висок по-малко от един сантиметър), който отговаря за специфична част от анатомията на Дейв. От високотехнологично командно табло се управляват неговите движения.
Но екипажът, под ръководството на Капитана, от който Дейв е взел външния вид, преживяват неща които не са очаквали. Например, когато Дейв отпива първата си глътка вода, тя се превръща в огромна вълна, която набира скорост надолу и залива всички. Когато отива на обикновен медицински преглед, металният Дейв трябва да се бори със страховитите магнитни сили от изследванията на магнитния резонанс. А когато си прави угощение с тубичките месо, които той научи че се казват „хот-дог”, това предизвиква експлозивна ситуация в мъжката тоалетна.
Въпреки че, хората в Дейв бавно, но славно успяват да се справят с тези физически предизвикателства, те се сблъскват с нещо много по-дълбоко. Появява се проблясък на емоция, която помита екипажа и по този начин обезкуражава личността. Дейв се променя отвътре-навън и обратно.
В продължение на повече от две десетилетия, Еди Мърфи се е доказал като един от най-талантливите комедийни актьори, който може да се преобразявя в най-различни образи само в един филм. В „Срещи с Дейв” удивителният му талант се разгръща повече от всякога. Тук той играе две роли – космическият кораб, с формата на човешко тяло, който управлява екипаж от 100 мини човечета, както и самият капитан, който ръководи кораба, проектиран по негово подобие. „Еди прави това, което умее най-добре”, казва режисьорът Браян Робинс.
Много преди Мърфи да стане „големият Дейв” и „малкият Дейв”, на сценаристите Роб Грийнбърг и Бил Корбет им хрумва идеята за свят от малки хора, които обитават един по-голям свят кораб във формата на човек. Двамата се запознават в Йеил, където изучават драматично изкуство, след което пътищата им се разделят, за да се срещнат по късно в „Дейв”.
„Можеш да имаш страхотна идея за нещо, но истинското предизвикателство е да я превърнеш в добра и интересна история, която да е забавна и смешна”, казва Корбет.
„До сега никой не е изследвал тази идея – поне не до такава степен”, добавя Грийнбърг.
Историята на Грийнбърг и Корбет привлича вниманието на продуцента Дейвид Френдли. „Още като прочетох първата сцена, разбрах, че искам да правя този филм”, казва Френдли.
Сценарият грабва вниманието и на продуцентите Джон Бърг и Тод Комарники, които бяха заинтригувани от ексцентричната и забавна история. „Тод прочете сценария, докато се прибирахме в Ню Йорк”, спомня си Бърг, „по време на двучасовия полет, той не спря да си води бележки, а когато се приземихме каза: „Трябва да направим този филм””.
По това време режисьорът Браян Робинс се занимава с комедията „Норбит”, с участието на Мърфи. Робинс все още не е прочел сценария на „Срещи с Дейв”, докато Еди Мърфи го е направил. Робинс споделя: „Еди дойде при мен и ме попита: „Какво ще правиш след това?”, а аз отговорих: „Не знам. Искаш да вземеш нещо за вечеря ли? А Еди каза: „Не, не тази вечер. Питам те за следващия ти филм!? После ми подаде сценария на „Срещи с Дейв””.
Робинс казва: „Първото нещо, което искахме да направим е да създадем смешен филм. Второто, да му придадем атмосфера и чувствителност. Отношенията между героите са сърцето на филма. В началото бях нервен, защото не знаех как точно ще изглежда Дейв. Той не е човек, но не е и робот – той е кораб!”
Продуцентът Тод Комарники се възхищава на таланта на Мърфи. „В „Срещи с Дейв” Еди прави класическата комедия от старата школа, в стил Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин. Изпълнението му е изчистено, точно и чувствително.”
Мърфи премахва сковаността на неодушевения кораб, използвайки атлетизма си, с който е известен от много други негови изпълнения. „Той има грацията на танцьор и концентрацията на боксьор”, казва Френдли. А Комарники добавя: „Прецизността на Еди е удивителна. Той успява да изиграе неспособността на своя герой да контролира походката си, играта на бейзбол, както и танцуването. Това са все неща, които ние приемаме за даденост, но Еди в ролята на Дейв ги прави да изглеждат много трудни”.
Колегите на Еди също са впечатлени от неговото въплъщение и в двата образа. Елизабет Банкс, в ролята на Джина Морисън, красива художничка и самотна майка, която буквално връхлита върху Дейв в началото на историята казва: „Ние актьорите обичаме да използваме израза : „да бъдеш под контрол на своя инструмент”. Като под „инструмент” имаме предвид нашето тяло. Никога не съм работила с някого, който така умее да контролира тялото си, както го прави Еди Мърфи. Всичко е под контрол, всичко е прецизно изпипано – всяко движение на ръцете и устата, всеки жест”.
Френдли отбелязва, че Банкс, Габриел Юниън, Скот Каан, Ед Хелмс, Кевин Харт, както и останалите актьори успяват да изкарат най-доброто от Мърфи, както и той прави с тях. „Еди става по-добър, когато има смешни и забавни хора около него, а те стават още по-забавни заради самия Еди”, казва той.
11-годишният син на Джина, Джош Морисън, е първият човек който се среща с Дейв. Джош, който не е много популярен в училище, бързо се сприятелява с него. Момчето запознава странния новодошъл с някои от месните атракции – уличния панаир и хот-доците.
Друг интересен типаж е човек от екипажа вътре в Дейв, с кодовото име #17. Ролята се изпълнява от Кевин Харт. #17 без да иска изпада от ухото на Дейв, цопвайки в кафето на полицая Дули /изпълняван от Скот Каан/, който разследва странните случки съпътсващи пътешествието на Дейв из Ню Йорк. За късмет на #17, кафето на Дули не е твърде горещо и е овкусено със сметана и захар. Отделен от своя капитан и останалите от екипажа, #17 си прокарва път из Ню Йорк в джоба на ризата на Дули.
За хумора и веселата атмосфера на филма до голяма степен играе роля самият град. „Един от героите на филма е Ню Йорк Сити с целия си колорит и хаос”, казва продуцентът Дейвид Френдли.
|
