„Винаги съм обичал филми за чудовища, в които звездата е чудовището. Това предопредели представата ми за изкуството и разказа, - казва Дел Торо. – В първия филм имахме огромни създания. Едно от нещата, които исках да пробвам този път, беше първото нападение да е от малки същества, които са направо сладки.”
Така се раждат феите на зъбчетата. Изящни почти колкото Тинкърбел (феята, позната ни от приключенията на Питър Пан), феите далеч не са феерични – те имат незадоволим апетит за калций и са най-щастливи, когато разкъсват човешка плът, за да се докопат до калция отдолу. „Гийермо направи феите много сладки, но всъщност са отвратителни гадинки”, казва Селма Блеър.
Solution Studios създават механична фея за епизода в лазарета, където Йохан съживява вълшебното същество, но нападението на дребните хищници е дело на екипа по визуални ефекти. Освен ятото, екипът създава и подобно на растение същество, което става огромно, когато го полее малко вода. „Семето” на това същество се крие в граната на принц Нуада – оръжието изстрелва спори, които се превръщат в гора, когато се докоснат до вода. Нищо чудно, че дори и елфите не са ги използвали от цяла вечност.
Solution създават и Златната армия от грамадни роботи, които са били инертни откакто крал Балор ги е „приспал”, но очакват заповедите на нов владетел. Дел Торо поискал от художниците си да измислят огромна зала, където да се съхраняват стотиците златни яйца. Невероятните рисунки оживяват в Solution.
Отговорни за механичните същества и актьорите покрити с протези са Spectral Motion. (На помощ се притичват и Creature Effects, Euroart Studios, Solution Studios, DDT и Filmefex.)
„Това е най-мащабният филм, по който съм работил някога, - казва основателят на Spectral Motion Майк Елизалде. – Беше голямо предизвикателство, но и много забавно, защото всеки герой е изключително добре замислен.”
Сред постиженията на Spectral Motion са тролът Уинк, който определено може да се мери с Хелбой по сила. Ролята се изпълнява от изключително високия Брайън Стийл (повече от 2 метра), които облича тежкия механизиран костюм. Невероятно е, че Стийл въобще може да се придвижва в тялото на Уинк, но поне израженията на трола не зависят от актьора. Лицето и подобната на оръжие ръка на Уинк се контролират от кукловоди.
„Качеството, механиката, артикулацията, характерът, които имат всички персонажи – са невероятни. Когато видяхме Уинк за първи път, просто не можахме да повярваме на очите си. Целият екип спря да работи и се събра около него. Беше зашеметяващо”, споделя изпълнителният продуцент Крис Саймс. Координаторът на каскадите Брад Алън обобщава възхищението на екипа: „Усилията, които Брайън полага само за да накара този герой да ходи, са невероятни. Камо ли да се бие.”
Но той не е единственият, който се чувства особено неудобно в ролята си. Всеки ден Елизалде полага специалния грим на Хелбой. Цялото лице на Пърлман е покрито, заедно с голяма част от врата, ръцете и тялото му – процес, който обикновено отнема около три часа. „Не е лесно да носиш гума, залепена за тялото и лицето, и после да излезеш пред камерите и в точния момент да пресъздадеш емоцията, която се изисква, - казва Елизалде. – Но Рон е страхотен актьор и емоцията прозира през грима.”
Дел Торо е съгласен: „Понякога трябва да притискам или отпускам изпълнителя зад протезите, за да открием подходящото състояние. Но при Рон няма нужда. Той е майстор.”
Дъг Джоунс също трябва да се преобрази, но на гримьорите им отнема пет часа, за да го превърнат в Ейб Сейпиън. Процесът за новите му герои – Ангелът на смъртта и Шамбелана – също не е лесен. Пърлман коментира: „За мен Ангелът на смъртта е най-впечатляващият от новите герои. Тя има осем крила и е много висока.”
„Винаги играя герои под тонове грим и други препятствия, - споделя Джоунс. – Понякога е тежко, понякога горещо, понякога са залепени... или е маска с механични части, които ми пречат да чувам диалога на останалите герои. Или има проблем с визьора и не виждам къде съм. Но работата ми е да изглеждам сякаш се събуждам така всеки ден. Освен това е забавно, когато дизайнът е толкова красив.”
Йохан е още един сложен герой и Джеймс Дод обяснява защо се налага да го изпълняват няколко души: „Един човек контролира устата, която всъщност е две неща, които помръдват, когато Йохан говори. Друг определя колко дим да се вижда в стъкления скафандър и в определени моменти две подобни на очи неща, които всъщност са за дишане. Всеки път, когато Йохан иска да въздъхне или се случва нещо много важно, от скафандъра излиза дим.”
За останалите същества Дел Торо избира художници и създатели и често прехвърля идеи от един творец на друг. Крайният резултат е амалгама от дизайни, които изглеждат сякаш съществуват от зората на времето.
Снимките приключват, протезите и гримът се изхвърлят и книгата със скици изглежда още по-опърпана. Сценаристът и режисьор се замисля за притеглянето на героя, с когото е прекарал голяма част от последното десетилетие. „Хелбой е неочакван герой, който не си подбира думите и обича семейството си от ненормалници. Отъждествявам се с него; 100%. Той има невероятна работа, но манталитетът му е на обикновен работяга. Противопоставя се на вътрешните си демони и се бори срещу това, което другите смятат за негова съдба. Историята му е за сблъсъка на природата и възпитанието, който разкрива простата, но красива истина за това какво означава да си човек.”
И това е историята, която Дел Торо разказва най-добре. „Много ще ми хареса, ако хората открият любимите си чудовища във филмите за Хелбой, - споделя той. – Всички имаме нужда от чудовища, които да сънуваме.”
|
