Преди продукцията да започне, създателите на филма определят мястото за снимките(на по-голямата част от филма) да е в Нова Зеландия, а друга част да се снима в Шотландия, а именно домът, в който Ангъс живее заедно с майка си и сестра си. Снимките са правени в имението Ардкинглас Хаус, което е на повече от 100 години.
„Джей вече беше посетил Ардкинглас Хаус и беше влюбен в него, така че това беше първото място, което разгледах”, казва Тони Бъроу дизайнер на продукцията. „Бил съм в Шотландия много пъти, но когато пристигнах в Ардкинглас Хаус го видях с различни очи, пречупени през нашата история.”
По- голямата част от филма е заснета в Нова Зеландия. Това е идеалното място, не само защото страната има добре установена филмова общност и е добър домакин за филмови продукции от всякакъв мащаб, но и заради красивите и разнообразни пейзажи. И не на последно място, защото Уелингтън е домът на Weta Workshop и Weta Digital, два ключови участника в този доста натоварен от ефекти филм.
„Когато пристигнах в Нова Зеландия, първата ми задача бе ‘да открия Шотландия’”, казва Бъроу. „Спрях се на Куинстаун. Пътувайки с хеликоптер, видях малък път, който лъкатушеше встрани от езерото. Тогава разбрах, че съм открил мястото. Слязох от хеликоптера и бях заобиколен от растителност, характерна за Шотландия. Първата ми мисъл беше, че съм в Шотландия.”
За продуцента Бари Озбърн, който преди това е работил по трилогията „Властелинът на пръстените” в Нова Зеландия, филмът е като завръщане у дома. Една от неговите задачи е да открие наподобяваща на Шотландия местност. „Решихме да снимаме не езерото Уакатипу, но не беше никак лесно. Езерото се намира близо до Куинстаун и доста далече от Уелингтън(над 400 мили). Трябваше да доведем целия екип от Уелингтън до Куинстаун по черен път. Необходимо беше да укрепим някои от пътищата, за да могат да издържат тежките ни превозни средства. Също така трябваше да поправим един мост, който имаше опасност да рухне. Всеки ден прекарвахме целия екип с ферибот по езерото. Всички ние усещахме, че това което правим в името на филма, си заслужава – той сам говори за това.”
Първите три седмици са заснети на езерото, което включва транспортирането на 200 души(участници и персонал) с лодки до определените за снимки места. Зимата тъкмо започваше в Куинстаун и планината бе побеляла от сняг. Най-важното е, че езерото остана спокойно, което е необикновен феномен по това време на годината.
„Беше трудно, защото работихме през нощта”, обяснява Алекс Етел. „Беше много студено, а ние бяхме близо до водата. През цялото време ни валеше вледеняващ дъжд. Хората от екипа са големи професионалисти. Те се грижеха да ми е топло.”
Въпреки това, тези трудни условия помагат на актьорската игра, както Дейвид Мориси обяснява: „ Главните герои са по средата на развилняла се буря и трябваше да пресъздадем дъжда със студена вода. Това е невероятно за един актьор. Чудесно е да си там, да усещаш и правиш това. Водата е набраздена, вълните те заливат, а дъждът е вледеняващ. Лошото време много ми помогна в работата.”
След приключване на работата в Куинстаун, екипът вдига котва и се мести за снимки в студиото Stone Street Studios в Уелингтън. Работата там е по сцена, за която се използват декори, проектирани от Тони Бъроу. Най-внушителната постройка е огромен изкуствен водоем, един от най-големите в света, с вместимост 4.2 милиона литра . „Дълбок е 2.5 м. и има размерите на футболно игрище”, подчертава Озбърн. „От три страни басейнът е заобиколен със син екран”. „Беше ни трудно да снимаме навън, заради студената зима”, допълва Озбърн.
За малкия Алекс Етел, сцената в басейна изисква нови умения - той все още не може да плува. Тъй като не иска дубльор за сцената, Етел се обучава няколко седмици със своя треньор Оги Дейвис.
Дейвис обяснява: „Снимахме сцена под водата, което задължаваше Алекс да не диша дълго време. Алекс имаше около 20 подводни кадъра и всеки път задържаше дъха си за не повече от 20 секунди. Беше обграден от водолази, които се грижеха за безопасността му, и които му даваха въздух от бутилка, за да може да издържи по – дълго време без да излиза на повърхността. В последствие Алекс успя да издържи под водата цели 45 секунди, което си е постижение за човек, който никога не е правил това.”
Младият Етел казва: „Оги беше един от първите, с които се запознах. Той ме научи на много полезни умения, включително как да задържам дъха си под водата. Беше важно да знам всичко това преди да вляза във водоема.”
