За екипа на филма е важно филмът да се снима на чуждо място; това би допринесло за объркването, което изисква филмът. В изучаването на възможните места, те се влюбват особено много в едно място – Саламанка, Испания и нейният централен площад, Плаца Майор. “Беше критично, че филмът се снима в Саламанка,” казва Травис. “В този филм няма една единствена гледна точка. Не можеш да разбереш кой е прострелял президента, ако следиш само американските герои; трябва да гледаш всички истории и тъй като картината се отнася до всички нас, филмът трябваше да се снима на чужд терен. Освен това, исках във филма да има жега, секси напрегнатост и екзотичен нюанс. Това можеше да бъде само Испания.”
Екипът намира перфектния терен в Саламанка, градче близо до Мадрид. Заедно с Травис, скоро целият екип се влюбва в централния площад на града, Плаца Майор. “Това е един забележителен площад, един заграден площад, който прилича на амфитеатър, пълен с живот и култура, но също така и място, което би било невероятно страшно, ако там има 30 000 души, бягайки за да спасят живота си,” казва той. Това е величествено и красноречиво, идеалното място за световна конференция, и никога преди не е било видяно в голям филм.Перфектно е.”
Когато започва предварителният процес на продуцията, става ясно, че снимките в Саламанка не биха могли да станат; за екшън сценарий, който изисква експлозии, борби с оръжия и преследване с коли, теренът в Саламанка не дава възможност на екипа за подвижността, от която се нуждаят, за да придадат величието и големината на продукцията. Като изключват Плаца Майор, екипът започва да търси терени, които могат да дублират Саламанка и намират това, което търсят, в Мексико сити. “Когато трябваше да намерим друго място, искахме да дойдем в страна, която да има контраста и напрегнатостта, която притежава Испания. Намерихме го в Мексико,” казва Травис.
Предизвикателството за художника на продукцията Бриджит Брох – която спечели наградата на Академията за нейната работа върху декорите на “Мулен Руж” – е несъмнено: пресъздаване на точно копие на Плаца Майор в Мексико и то по такъв начин, че екипът да може да го разруши.
За да построи този площад, продукцията открива идеално място в западната част на Мексико сити. Изпълнителният продуцент Калъм Грийн обяснява, “Намерихме една изоставена сграда – търговски център, която стана идеалният терен за нас. Построихме нашата конструкция, дърводелските, металните конструкции и пластмасови магазини в изоставения търговски център. До него беше мястото, където построихме нашата Плаца Майор.”
Мориц казва, “В един град с 25 милиона души, е трудно да се намери празно пространство, затова реших, че съдбата ще работи за нас. Имахме възможност да построим нашия площад на подходящо място, където имахме тотална сигурност, уединение и дори защита от времето. Трябваше да се върнем в Саламанка и да снимаме определени сцени там; двете се смесиха така, че изобщо не си личеше. Наистина не може да се каже кое е снимано в Испания и кое на нашето място.”
Отне ни десет седмици, работихме по седем дни на седмица с повече от 3000 работника, за да построим терена. “На снимачната площадка на един филм, всичко трябва да бъде направено по-бързо отколкото изобщо някога си мислел, че е възможно,” казва Брох. “Когато имаш страхотен екип до себе си, някакси, това се случва – и става така, че всичко изглежда грандиозно.”
Травис добавя, “Можеш да доведеш хора от Саламанка и те да си мислят, че са в Испания.”
Уитакер казва, “Площадът наистина ме впечатли! Когато за първи път отидох там, бях взел малката камера, защото си играех с нея и си казах ‘Уау, това е страхотно!’ Изглежда толкова великолепно и съвършено – особено, когато има и хора.”
Брох казва, “Винаги е голям комплимент, когато хората казват, ‘Не знаех, че е снимано на снимачна площадка.” Това е всичко, което някой иска.”
Ключовото предимство на това да построим наша собствена снимачна площадка и това, което всички очакваха с нетърпение беше да дойде времето, в което тя трябваше да се взриви. Когато този момент дойде, всеки трябваше да се включи. Нийл Мориц наглася сцената: “Имахме петнайсет камери, които снимат експлозията, включително три много близки камери, без оператор. Имахме каскадьори, които се движат с експлозията и статисти, готови да бягат. Искахме да придадем на този момент от филма много дълбоко чувство.”
