В изпълнения с екшън трилър на Колумбия пикчърс “Точен прицел”, осем непознати с осем различни гледни точки се опитват да открият истината за опита за убийство на президента на Съединените Щати. Томас Барнс (Денис Куейд) и Кент Тейлър (Матю Фокс) са двама агенти на Тайните служби, които са назначени да защитават американския президент Аштън (Уилям Хърт) на изключително важна среща за световната война с тероризма. Когато президентът Аштън е прострелян, малко след пристигането си в Испания, настъпва хаос и няколко отделни преспективи се сблъскват в търсенето на убиеца. В тълпата е Хауърд Люис (Форест Уитакър), американски турист, който мисли, че е заснел стрелеца с камерата си, докато е снимал събитието, за да го покаже на децата си. Там също така е американската продуцентка на телевизионни новини Рекс Брукс (Сигорни Уивър). Когато те, а и други хора, разкрият историите си, парченцата от пъзела ще паснат на мястото си и ще стане ясно, че под повърхността се крият шокиращи мотиви.
Колумбия пикчърс представя заедно с Релативити Медиа една оригинална филмова продукция, “Точен прицел”. Във филма участват – Денис Куейд, Матю Фокс, Форест Уитакър, Едгар Рамирес, Айелет Зурер, Сигорни Уивър и Уилям Хърт. Режисьор е Пийт Травис, а продуцент – Нийл Х. Мориц. Сценарист е Бари Л. Леви, а изпълнителни продуценти – Калъм Грийн, Таня Ландау и Линуд Спинкс. Оператор е Амир Мокри. Художник на продукцията е Бриджит Брох, монтаж – Стюарт Беърд, костюми – Лука Моска, музика – Атли Йоварсон.
Президентът на Съединените Щати е в Испания, за да произнесе обширна реч за тероризма. Когато той стъпва на подиума на претъпкания площад, отекват изстрели и настъпва хаос. Президентът пада на земята.
Това е сцена от новия филм на Колумбия пикчърс “Точен прицел”, един екшън/трилър, който според режисьора Пийт Травис е бил шанс за него да изучи идеята за “истината” – и фактът, че истината е в очите на очевидеца. С разгръщането на действието на “Точен прицел”, филмът проследява периода точно преди и след опита за политическо убийство от страна на уникалните гледни точки на осем ключови участника – от самия президент до агентите на Тайните служби, назначени да го защитават, до турист, попаднал съвсем случайно на площада. “Ако зрителят трябваше да проследи само една история, той не би открил истината за това, какво наистина се е случило,” казва Травис. “Когато гледаш всяка следваща история, виждаш нещо друго, което не си знаел преди това. Трябва да видиш края, за да разбереш какво всъщност се е случило.”
Травис отбелязва, че заедно с петте известни американски звезди и четирите високо ценени международни актьори, които участват в “Точен прицел”, има и още една звезда: историята. “Имате осем различни хора, осем начина на възприятие на света, осем парчета от пъзел. Това е една мечта за режисьора – мистерията на филма не може да се разгадае, без да се види света от различна гледна точка. Това е история, която може да се разкаже единствено чрез киното. Един филм за начините на “виждане” – колко хубаво е това!
За Денис Куейд, който участва в “Точен прицел”, филмът е възможност да се придаде сложен нюанс на изпълнението, базирано на гледната точка. “Това е начинът, по който виждаме самите себе си, както и начинът, по който другите ни виждат,” обяснява той. “Играя образа си по един начин, когато историята се разказва от моя гледна точка, но когато позицията на филма се прехвърля на гледната точка на друг персонаж, го играя, както го вижда другият персонаж – и отново се сменя за останалите образи. Човек не се вижда по един и същи начин от двама души.
Сценаристът Бари Леви добавя, че тези многобройни гледни точки водят до хаос – и само чрез взаимно разбиране истината може да излезе наяве. “Всеки знае само това, което може да види през очите си и което може да си представи, а това ограничава разбирането ни за случващото се,” казва той. “Само когато зрителите видят събрани всички осем истории, всички осем парчета на пъзела, те ще разберат какво наистина се е случило. В края на краищата, филмът е една история, едно геройско приключение – но разказано от осем гледни точки.”
За да представи на екрана идеята на Леви, продуцентът Нийл Х. Мориц се спира на Травис, чийто първи филм като режисьор, “Omagh”, се съсредоточава около бобардировката през 1998 в Северна Ирландия. “Начинът, по който Пийт улавя действителността, персонажите, звукът, беше толкова оригинално,” казва Мориц. Неотдавнашният допир на Пийт до материята ме убеди, че “Точен прицел” е в добри ръце.”
Травис и Леви са напълно наясно, че филмът, който правят, по природа изисква виждането на едни и същи действия по няколко пъти, от различни гледни точки. “Трябваше действието да се поддържа живо,” казва Травис. Искахме да сме сигурни, че когато виждате нещо повече от един път, ще го видите по различен начин. Например, когато първо видите площада, го виждате така, както го виждат камерите на новините – много камери, но далеч и неподвижни или по-близо разположени и държани на ръка, така, както би го снимала новинарска програма. Когато го виждате от гледна точка на агентите на Тайните служби, сякаш навлизате в амфитеатър и чувате звук, който преди това не сте чули. Тълпата, която преди това е изглеждала приятелски настроена, изглежда по различен начин за агент на Тайните служби, който току що се е завърнал, година, след като е бил прострелян. Всяко лице в тълпата е потенциален убиец; всяко потрепване на знамето може да бъде знак аз някого. Опитах се да снимам това по начин, който показва какво чувства той, така че историята да изглежда непрекъснато различна.”
Мориц казва, че са използвали всички налични средства да разнообразят историите. “Това се постига чрез използването на различни лещи, различн подпори, осветление, различен начин на снимане, като ръчно държани камери, статични камери, операторски колички, използвахме различни трикове, за да се опитаме да направим всяка една история да изглежда индивидуална, за да задържим интереса на публиката за обрати и тя да вникне във всяка една история на персонажите.”
След заснемането, Травис открива още един начин историята да се поддържа жива: “Когато монтирахме филма, се постарахме всяка история да завършва така, че да държи под напрежение публиката. И едва накрая всички истории се обединяват и се разбира какво е станало всъщност.”
Според Куейд всички осем истории са необходими. “Този филм е пъзел и ако едно парче се отстрани, не може да се види цялата картина,” казва той.
Във филма има актьори, носители нанагради, включително Денис Куейд, Матю Фокс, Форест Уитакър, Уилям Хърт и Сигорни Уивър и изгряващи международни звезди като испанеца Едуардо Нориега (звезда от “Отвори очи”, оригиналната версия на “Ванила скай”), израелеца Айелет Зурер (“Мюнхен”), французинът Саид Тагмауи (“Омраза”) и венецуелския актьор Едгар Рамирес (“Ултиматумът на Борн”).
Куейд казва, че е бил привлечен от филма поради възможността да работи с режисьора. “Бях гледал предишния филм на Пийт, “Omagh”, в който става дума за терорист, който бомбардира Ирландия. Харесва ми този реалистичен стил на правене не филми; има много действие. Неговите филми са завладяващи – знаеш, че гледаш актьори, но те имат непосредствена близост до документален филм.”
Фокс казва, че обратите в неговия персонаж са привлекателни. “Бях очарован от идеята за перспектива,” казва той. “Това е прекрасна възможност да играеш мъж, който мислиш, че е един, а да се окаже някой съвсем друг.”
Уитакър, който миналата година спечели наградата на Академията за Най-добър актьор за участието си в “Последният крал на Шотландия”, добавя, “Когато срещнах Пийт, той ми разказа за неговото минало – бил е социален работник, преди да започне да прави филми! Говорим за различна перспектива! На тази първа среща, исках вече да участвам и за щастие се получи.”
Куейд добавя, че “Точен прицел” предоставя възможност да се заровиш в един екшън. “Докато четях сценария, не разбирах колко много екшън има в този филм, имахме сцени на стрелба, избухване на бомби, ужасни преследвания с коли – все вълнуващи и забавни за правене неща. За мен изиграването на цялото действие беше все едно отново да се превърна в дете.”
Травис казва, че екшънът подчертава идеите на филма. “Това, което е вълнуващо за екшъна е, че ти показва нещо по начин, който преди това не си видял. Той става част от гледната точка,” казва той. “Има силна, ръчно държана кинетична енергия на камерата – идеята е тя да стане участник в действието. Когато хората бягат, камерата бяга с тях; когато хората влизат в стая, камерата върви зад тях. По време на преследването с колите, когато колата се удря и камерата рязко се обръща в нея, това е благодарение на нашия великолепен координатор по каскадите, Спиро Разатос, който държи камерата и се удря.
За да пресъздадат преследването с колите на живо, Травис и Разатос преглеждат любимите си гонитби с коли за вдъхновение, след това планират своето собствено, като уточняват всичко до най-малкия детайл. “Седнахме с един куп кукли и планирахме всяко отделно движение, очертахме всичко, за да се почувства, какво ли е да си наистина в такова преследване?
“По някакъв начин това е въпрос на гледна точка,” продължава той. “Когато виждаш Денис Куейд да кара колата, камерата зад него, гледаща над рамото му към това, което преследва, това не е само да видиш кого преследва; всъщност ти си там заедно с него, преследвайки с него, и е по-истинско и по-вълнуващо.”
Мориц е заинтируван да направи филм в чест на един от неговите любими. “Рашомон” е четири звездна класика и докато този филм е сам по себе си от класа, е вълнуващо да се изучат някои от същите теми,” казва той. “Дори с най-добрите намерения, всички ние интерпретираме събитията по различен начин. Ако един филм може да те развълнува с някоя идея, а също и с някое внушително преследване с коли, това е най-доброто от двата свята.”
