Как преценяваме кое е истинско? Можем ли да вярваме на очите си, че ни показват нещата такива каквито са? Как да знаем със сигурност, че това което виждаме е наистина реално? Повече от 30,000 американци всяка година се подлагат на трансплантация на роговици, която се превъръща в добре позната процедура. Но какво се случва ако нещо непредвидено се появи?
„ОКОТО” описва ужасяващите събития, които следват млада жена, Сидни Уелс, подложила се на такава процедура и която скоро разбира, че новите й очи носят със себе си много повече, отколкото е очаквала.
Сидни Уелс, главен герой в „ОКОТО” не е типична филмова героиня. Тя е напълно сляпа с двете очи, след трагичен инцидент в детството й. Сидни е красива, уверена в себе си и въпреки недъга си, е успяла да се докаже като успешна концертна цигуларка в Лос Анджелис. По настояване на сестра си, тя се подлага на трансплантация на роговици, с цел да възвърне възможността си да вижда. Животът й се променя след като подлага на съмнение най - основните понятия за здрав разум, идентичност и усещане. Дали това, което преживява е феномена на клетъчната памет или нещо по – лошо, което преминава границите на въображението? Джесика Алба, звезда във филмите „Град на греха” и „Фантастичната четворка”, определя ролята си в „ОКОТО” като невероятна и уникална възможност за един актьор.
„Сидни е героиня, която изисква голяма подготовка”, казва Алба. „Търсех подходящ трилър, в който да участвам, но повечето бяха вулгарни. Но „ОКОТО” е много елегантно написан, а Сидни е интересен персонаж. Ежедневието й, процесът с проглеждането и всичко, с което се сблъсква след това, много ме заинтригува”.
„ОКОТО” е базиран на азиатския трилър от 2002г със същото име, написан от Жо Жо Юет-чин Хий, Оксайд Панг и Дани Панг и режисиран от китайците Дани Панг и Оксайд Панг. Филмът става международен хит и грабва вниманието на C/W Productions, които купуват правата за американския римейк.
„В основата на великите филми са герои, които искат да постигнат нещо на психическо или физическо ниво”, казва Паула Уагнер. „Героинята на Алба, Сидни преодолява физическия си недъг”, продължава тя. „След трансплантацията научва, че трябва да преоткрие коя е, къде е мястото й в света, както и да се научи да се справя с емоционалните промени, които следват”.
Докато „ОКОТО” е пропит със свръхестествени елементи, основната линия на филма се базира на истински научен феномен познат като клетъчна памет. Изпълнителният продуцент Дарън Милър обяснява: „Хора, подложили се на трансплантация на органи, проявяват типично поведение на този, от който са го получили”.
Уагнер добавя: „някой може да получи орган от пушач и внезапно да изпита желание да пуши. Или намират за странно желанието им към даден спорт, докато открият, че донорът им е бил спортен маниак. Разбира се филмът „ОКОТО” е плод на въображението, но разкрива истински феномен като го превръща в свръхестествено явление.”
Според Алба „историята е страховита, защото публиката никога не е сигурна дали моята героиня наистина вижда тези неща или се побърква. По този начин зрителите могат да се поставят на мястото на Сидни.”
Изправена пред трудността да убеди публиката, че Сидни е сляпа с двете очи и едновременно с това виртуоз на цигулка, Алба започва подготовката си за тази роля четири месеца преди започване на снимките.
„Започнах да взимам уроци по цигулка още по време на снимките на „Фантастичнната четворка 2”, казва Алба. „Бяха ми необходими четири месеца, за да се науча как да държа правилно цигулката, а това беше само началото. Трябваше да се науча и как да свиря по ноти.”
Моро казва: „Цигулката е един от най-сложните инструменти за свирене. Всеки цигулар ще ви каже, че ако спрете да се упражнявате два дни ще са ви нужни месеци работа за да наваксате. За наше щастие Джесика беше много добра ученичка.”
Предизвикателство за Алба е и играта й на сляпа жена. Тя се мести за известно време в Ню Мексико. Тя се учи от квалифициран инструктор, работещ за комисията на Ню Мексико за слепи.
Грег Трап изпълнителен директор на комисията на Ню Мексико за слепи обяснява: „Тя премина целия курс като всеки, който е загубил зрението си. Служителите й помагаха да придобие увереност за играта й на сляпа жена.”
Джесика Алба е вдъхновена от времето, което прекарва със млада сляпа по рождение музикантка. „Наблюдавах я как си взаимодейства с хората, как се движи в света около нея и как се разхожда по улицата. Този опит ми помогна да разбера повече за света на слепите. Много хора ги игнорират и не се замислят над това, какво всъщност означава да не виждаш нищо.”
За ролята на Д-р Пол Фолкнър, невро-специалист, който помага на Сидни в света на зрящите, кинодейците се обръщат към Алесандро Нивола („Лице на заем”). „Д-р Фолкнър взима присърце историята на Сидни защото е необичайна”, казва Нивола. „Той е много научно ориентиран, напълно скептичен за възможността на свръхестествена реалност и затова поддържа тезата, че всичко което се случва със Сидни е на психологическа основа.”
Подобно на Алба, Нивола прекарва седмици в проучване и запознаване с невро-психологията и детайлите на тази професия. „Процесът на проучване за даден филм е най-вълнуващата част за мен”, признава Алесандро Нивола. „Да играя хора със специални умения, за които аз нищо не знам е възможност да се образовам в сфери, в които иначе не бих могъл.”
Освен от Д-р Фолкнър, Сидни се обръща за помощ и към сестра си, Хелън, която се играе от Паркър Поузи(„Супермен се завръща”). Хелън се чувства отговорна за инцидента, когато са били деца, който е засегнал зрението на Сидни и инвестира в операцията за възстановяването на сестра си.
„Около Хелън има тъга”, казва Паркър Поузи. „Хелън живее живота си с тази вина. Винаги е искала да промени съдбата на сестра си и когато успява, става нещо ужасно, тогава нейната вина е по-силна от всякога”.
„ОКОТО” се развива в Лос Анджелис и Мексико, с цел да се увеличи времето и ресурсите, продукцията започва в Албакърки, Ню Мексико.
За да създаде света на Сидни Уелс, Джефри Жур си партнира с режисьорите, с цел да пресъздадат отблизо живота й. Чрез комбинация от светлинни ефекти и пречупващи лещи, Жур позволява на публиката да вижда през очите на главната героиня.
Последните щрихи във филма, който е за видимия свят и за силата на личното усещане, полага музиката на Марко Белтрами („3:10 до Юма”, „Поличбата”) и звуковите ефекти на носителят на три Оскара Майк Минклър („Чикаго”).
Продуцентът Мишел Манинг добавя: „Как си мислите, че Сидни Уелс усеща света преди операцията? Чрез палитра от звуци. Без зрение, другите сетива трябва да компенсират липсата му. Затова по време на филма, на зрителите се обръща внимание за силата на звука. Звук, който привлича вниманието до детайли, които само Сидни чува. Нормалното ухо не може да ги чуе.”
Уагнер обяснява: „Мисля, че „ОКОТО” е ефектен филм защото има елементи, които ще задоволят ценителите на традиционния ужас и тези, които обичат да гледат обикновен трилър. Има моменти заради, които можеш да подскочиш от мястото си, но в същото време след финалните надписи остава нещо в теб, което не ти дава мира. И то, е че до последно не знаеш кое е истина и кое не е. Плашещото е, че тази история е базирана на истински феномен и може да се случи на всеки един от нас.”
