Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Филми »

Гордост и предразсъдъци

За продукцията - Гордост и предразсъдъци / информация за филма

Pride and Prejudice 2005
ЗА ФИЛМА ГАЛЕРИЯ ТРЕЙЛЪРИ АКТЬОРИТЕ И ЕКИПА НОВИНИ ОЩЕ ЗА ФИЛМА МНЕНИЯ

За продукцията

03.7.2008  |   синефиш.бг
Въпреки, че е драматизиран няколко пъти за телевизията (през 1938, 1952, 1967, 1980 и 1995), класиката на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци” е екранизиран за голям екран само веднъж досега – през 1940, режисиран от Робърт З. Леонард с участието на Лорънс Оливие и Гриър Гарсон. Сега „Гордост и предразсъдъци” се завръща триумфално на големия екран в забавната и страстна продукция на водещата европейска компания, Working Title Films.

Ръководителите на Working Title и продуцентите „Гордост и предразсъдъци” Тим Бивън и Епик Фелнър си спомнят двете най-скорошни телевизионни адаптации, „Десетилетия наред, описаните от Джейн Остин централни герои Лизи и Дарси са били в основата и на много други филми. Ние решихме, че е време отново да разкажем оригиналната история на Джейн Остин, да се фокусираме върху Лизи и да я представим на големия екран в целия й блясък за радост на публиката”.
Продуцентът Пол Уебстър  е съгласен, че  „Гордост и предразсъдъци” е осигурил шаблона за толкова много романтични комедии, че е изненадващо, че 65 години не е направен качествен игрален филм, ”Двете версии на Би Би Си са много силни – втората е призната за най-успешната драма на Би Би Си за всички времена, но ние искахме да направим версия за голям екран, такава, която не се задоволява с телевизионните стереотипи за периода на Регентството”.

Докато проучвали периода в края на 18-ти век, режисьорът Джо Райт и неговият екип открили факти, които не влезли директно във филма, но подобрили разбирането им за добре описаните герои на Остин. Райт отбелязва, „Управляващите в Англия наблюдавали с тревога какво се случва от другата страна на Ламанша (Френската революция) и се чудели какви отражения ще даде това при тях. Горните класи се страхували и започнали процес на по-голямо сближаване с по-низшите. Оттук и селските танцови събирания, на които се появявали и хора като Дарси и Бингли. Там богатите аристократи се смесвали с хора, с които преди това нямало как да осъществят социални контакти. Настъпвала съвсем нова обществена епоха. За младите жени това било много вълнуващо – все едно днес да срещнат принц Уилям в кварталната дискотека. Изведнъж възможностите за избор на брачен партньор се разширили рязко. За Бингли това не е проблем, но сестра му Карълайн не е готова да прегърне идеята за тези нови връзки”.

Сценаристката Дебора Могач, която е също и писателка, отбелязв: „ Опитах се да остана вярна на книгата, която е перфектно структурирана в три действия, така че не се наложиха големи промени. Освен това присъства много красива история – за съвършения романс между двама души, които мислят, че се мразят, но са страстно влюбени един в друг. Ако нещо работи добре, няма защо да бъде поправяно”.

Дъщерите в семейство Бенет трябва да се омъжат или ги очаква разорение; но за съвременната публика, тези момичета изглеждат доста състоятелни! Трябваше да ги покажем така, че публиката да се загрижи за тях. Те живеят в голяма къща с преданите си, но вдетинени родители, имат карета и прислуга, но ние трябваше да покажем, че ако не се омъжат сполучливо, те ще трябва да живеят в нищета, подтискани от собствената си класа, а и от по-долните.
Могач си спомня, „В сценария аз ясно подчертавам, че това е историята на Лизи – за разлика от романа, в който тя пази тайните си за себе си и те много й тежат. Има неща, които не може да признае на родителите си, на най-добрата си приятелка Шарлот, и дори на любимата си сестра Джейн. Лизи страда сама. Тя вижда как баща й пренебрегва сестрите й, игнорира лудориите на Лидия, които водят до бягството й, и осъзнава каква трагикомедия е бракът на родителите й. Лизи вижда как Шарлот се омъжва за противния мистър Колинс, заради сигурността си, и как любимата й по-голяма сестра затъва в нещастието на несподелената любов. Тя започва да се чуди дали и собственият й шанс за щастие не е изчезнал. И докато задържа това в себе си, ние й съчувстваме все повече и повече. Аз вярвам, че истинската комедия се ражда от болката”.

„Сестрите Бенет определено биха могли да съществуват и днес, сигурна съм в това. Дали животът на една жена ще зависи от финансово сполучлив брак е въпрос само на икономическа ситуация. Емоциите са съвсем съотносими и към нашето време. Да вземем например Лизи. Тя има майка, която често е свръхзагрижена; най-добра приятелка, която я разочарова; несподелена любов с човек [Уикам], който се оказва обикновен мерзавец; влюбва се лудо в човек [Дарси], на когото не може да признае, че го обича”. 

В своята адаптация, Могач обръща особено внимание на диалога на Джейн Остин. Могач обяснява, „Трябваше някак да го съкратя; в книгата диалогът на Остин е написан страхотно, но ние разбира се, не можехме да използваме всичко. Все пак запазихме доста, защото не можехме да лишим филма от една от най-добрите му съставки. Някои хора обичат книгата толкова много, че я знаят дума по дума. Ако бяхме направили много промени, щяхме да разочароваме най-верните почитатели на книгата”.

Райт добавя, „В книгата всички герои на Остин са много учтиви и всеки изчаква другия да свърши да говори, преди да вземе думата. Но аз знам, че – особено в големите семейства с много момичета, всеки прекъсва другия, довършва му изреченията. Затова разговорите в семейство Бенет трябваше да бъдат малко по-свободни”.

Могач казва, „Едно от чудесните неща при Джейн Остин е, че пише само за неща, които познава. Днес мнозина я критикуват, че е игнорирала другите социални класи от своето време. Но тя не го отрича; тя е наблюдавала малка част от света, в който живее. Например, никъде в нейните книги няма сцена, където мъже са сами в стаята. Тя не е имала представа какво си говорят мъжете, когато са сами, или - може би не се е интересувала”.

Създателите на филма били решени да снимат изцяло на локации в Англия, където камерата ще може да вижда отвътре навън и обратното и да следва героите в домовете и сред природата. 11-седмичният снимачен график започнал в Грумбридж, имение от 17-ти век, избрано да представлява Лонгбърн, домът на семейство Бенет, където спокойствие царува единствено в библиотеката на мистър Бенет. Според Уебстър, е доста необичайно филм с такива мащаби да се снима изцяло на локации. Част от идеята на Джоуел била да се създаде реалност, която да позволи на актьорите да се отпуснат и да се почувстват едно с обкръжаващата среда. Този подход имал и друга добра страна; в края на деня, вместо да отидат в караваните си, членовете на екипа и актьорския състав се оттегляли в спалните си в Грумбридж.

Създателите на филма решили да останат верни на възрастта на героите, според книгата на Остин, за разлика от предишната филмова версия, в която Лорънс Оливие и Гриър Гарсон са в средата на 30-те си години, което прави трудна за възприемане предпоставката, че това е прървата им любов.
Елизабет Бенет е героиня, обичана вече от няколко поколения читатели и зрители. Кира Найтли я описва като „мечтата на всяко момиче”. „Въпреки че е така”, признава Джо Райт. „Аз първоначално нямах намерение да използвам толкова красива актриса като Кира. Търсех актриса, която не се вмества в обичайните разбирания за красота, умна и малко по-особена. За мен Лизи Бенет е жена, с която не е много лесно да се живее; тя има собствено мнение и обича да задава въпроси.

„Когато срещнах Кира, осъзнах, че тя също обича да си задава въпроси – за себе си и за другите хора, и че всъщност е мъжко момиче. Тя има много буден ум и страхотно чувство за хумор. По време на снимките, тя продължаваше да ме изненадва. Какво се търси в един актьор или актриса? Оригиналност на мисленето; всеотдайност в работата и способност да се вслушва в другите. Кира има всичко това и работи много здраво”.

Найтли много добре осъзнавала опасностите в това да изиграе толкова известен образ. Тя казва, „Много актриси искат тази роля; тя е един от най-добрите женски образи в литературата. Ако сте актриса и ви предложат шанса да я изиграете, няма как да кажете "не". Но е плашещо, защото когато четете „Гордост и предразсъдъци”, вие я чувствате много близка; с мен беше така, аз съм сигурна, че така е и с много други, които имат ясна представа как би трябвало да изглежда Елизабет Бенет. Това беше много вълнуващо предизвикателство”.

Изборът на актьор за мистър Дарси в новата екранизация може би бил дори още по-голямо предизвикателство за създателите на филма. Все пак, спомня си Райт, „Никога не съм гледал ТВ драматизациите или филма, и затова можех да търся Дарси, ръководен единствено от собствената си представа за него – и Матю Макфейдиън. Дарси е на 28 години, а Матю беше на 29 години, когато започнахме снимките. Аз нямах интерес да наемам просто някой хубавец; Дарси е много по-интересен и сложен от това. Той е млад мъж, който не го бива особено в общуването, но има силно развито чувство за отговорност. Родителите му са починали и са му оставили голямо имение и по-малка сестра, за която да се грижи, и според мен, той трябва доста бързо да е пораснал. Матю успя да покаже сложната, многопластова личност, която е Дарси – как не му е лесно да бъде такъв, и не е лесно да бъде обичан, и все пак е добър човек, с чувство за чест и почтеност. Матю, за разлика от много актьори, не е суетен, и не се притеснява, че злителите няма да го харесат в началото на историята; ние трябва да не го харесаме, защото го гледаме през очите на Лизи. Но постепенно, заедно с Лизи, ще започнем да го харесваме”.

Привличането на двукратния носител на Златен глобус Доналд Съдърланд за ролята на мистър Бенет, единственият мъж в семейство с много жени, било много вълнуващо за Райт. Режисьорът казва: „Доналд просто е легенда. Когато бях дете, участвах в един филм, наречен „Revolution”, повече или по-малко като статист, и го наблюдавах отблизо. Плюс това „Don’t Look Now” е един от най-любимите ми филми за всички времена. Наскоро го гледах с Никол Кидман в „Студена планина”, и осъзнах, че напълно е в състояние да покаже нежността, която носи мистър Бенет. Той го направи и е страхотен като патриарха на тази чудна женска тайфа”.
Съдърланд отбелязва, „Аз обичам Джейн Остин, въпреки, че не съм чел романа от 40 години. Джо ми написа писмо. Каза ми, че като гледал „Студена планина”, видял в мен качества, които търсел в бащата на тези момичета. Човек, който се е оженил късно, и след това има 5 дъщери. Много интересна роля за мен”.
Двукратно номинираната за Осксар Бренда Блетин получила ролята на мисис Бенет. Райт отбелязва, „тази роля крие мното опасности, защото може да стане доста отегчителна; иска ви се да престане да мърмори и да пищи. Но Бренда има чувството за хумор и сърдечността да покаже любовта и загрижеността към децата си”.

 
 

Снимки

 

The Rewrite The Rewrite The Rewrite
Extraterrestrial Extraterrestrial Extraterrestrial
The Knick The Knick The Knick
The Gambler The Gambler The Gambler
The Prince and the Pauper The Prince and the Pauper The Prince and the Pauper



 
Cinefish.bg Cinefish.bg