Продуцентът и режисьор Роб Райнър е бил на 10-тата страница от сценария на „Ритни камбаната с финес”, когато казва на своя партньор Алан Грайсман, че е открил следващият им проект. Грайсман си спомня: „Казах му да прочете всичко, за да е сигурен, но той не се съмняваше. Това беше сценарий близък до чувствата му и не му беше необходимо да го прочита докрай за да вземе решение.”
След това двамата се свързват с продуцентите Крейг Задан и Нийл Мерон от Storyline Entertainment, които им изпращат сценария и се уговарят да започнат работа по продукцията в рамките на годината.
Според Райнър тази история е адресирана до много хора, които ще се идентифицират с нея. Тези от нас, които имат родители и пра-родители ще оценят възможността да се върнат назад, а също и да погледнат напред и да помислят какво правят с времето си, което имат.
„Голямото околосветско приключение, което започват двамата болни е за да открият какво е изгаряло душите им през целия им живот”, казва Райнър.
Задан и Мерон не са изненадани, че историята грабва вниманието и на изпълнителния продуцент Травис Нокс.
Нокс: „Беше като всяка вечер, когато си нося вкъщи сценарий за четене, но този беше първият, от който не можах да се отделя. Беше специален, с уникално чувство за хумор. Трябваше да съм част от това”.
Припомняйки си невероятният талант на Райнър, Задан казва: „Това, което харесваме в Роб е възможността му да намира смешното там, където има много емоции. Това много му помага в работата му на режисьор. От това имахме нужда за „Ритни камбаната с финес””.
Според Грайсман това е история за приятелство и любов, откриване на важното в живота. „От филма струи много емоция като в същото време е наситен с хумор и ти показва състоянието на героите”.
Джак Никълсън казва във филма: „Най-много съжаляваме за това, което не сме направили в живота си, а не за това, което сме направили.”
Според Морган Фрийман, който играе Картър: „ние се свързваме с хора, с които имаме нещо общо, а тези двамата имат нещо много важно, което ги свързва. Как ще изживеят остатъка от живота си зависи от тях самите. Когато Картър се запознава с Едуард, му предлага възможност да прави различни неща. За някой, който е изживял живота си по начин угоден за друг, тази възможност е много важна.”
Картър прави списъка докато е студент, преди да напусне Университета, за да издържа семейството си. „Това е умствено упражнение, с цел да насочи младите хора към идеята за това, какво е важно и какво искат да постигнат в живота си”, обяснява Райнър. Дори на Картър идеята за списъка винаги да му е допадала, той едва ли си е мислил, че ще я осъществи точно в този момент. Когато Едуард вижда списъка, Картър не е много ентусиазиран от това.Непознаващ думите „не” и „твърде късно”, Едуард предлага да направят точно това. Веднага. Дори добавя свои желания в списъка.
Фрийман отбелязва, че двамата са много различни. „Едуард си мисли, че това е практичен списък със задачи. Докато желанията на Картър са по-скоро духовно ориентирани като „да видиш нещо велико” и „ да помогнеш на напълно непознат”. Едуард търси адреналин, скачайки с парашут от самолет и търсейки най-красивото момиче на света, което да целуне.”
Въпреки препоръките на лекаря на Едуард и протестите на любящата съпруга на Картър, Вирджиния, двамата тръгват на приключение. С идеята да правят каквото си искат, да открият какво всъщност желаят и какъв е смисълът на живота им.
„Сметнах, че това е много авантюристично, а аз обичам приключенията”, казва Никълсън и добавя, „има много неща, над които хората да се замислят”.
„По време на пътешествието им техните отношения се променят”, казва Мерон. „Като че ли идеята идва от Едуард, но начинът на Картър все повече започва да му въздейства. Малко по малко Едуард започва да разглежда живота си по начин, по който никога не е мислел и това го прави по-емоционален. Но все пак има още какво да научи.”
„Идеята е, че никога не е късно”, добавя Мерон. „Да решиш какво е важно и да го преследваш с всички сили, е нещо което се отнася за всеки, без значение от възрастта и обстоятелствата.”
За сценариста Джъстин Закхам, който е и изпълнителен продуцент „героите трябва да са живели достатъчно и да имат някакъв опит зад гърба си. Трябва да има нещо, за което да съжаляват. За някой по-млад това би било просто предположение. Написах сценария с гласа на Морган Фрийман в главата си”.
Не минало много време, за да проговри и гласа на Джак Никълсън в главата му. Седмици преди започване на филма, актьорът често се среща с Роб Райнър за да работят по диалога, сцена по сцена. Райнър: „Нека ви кажа нещо за Джак Никълсън, което повечето хора не знаят. Със сигурност той е брилянтен актьор, всички го знаем, но също така е и чудесен сценарист. Знае как да направи репликите по-интересни и сложни.Тезата му беше, както и моята, че трябва да изследваме всички страни, за да се получи страхотен филм.”
Райнър признава, че е било голямо предизвикателство „да балансира смешното с емоциите в историята,за да не се получи евтин хумор. Сценарият е сериозен и искаме да се отнесем към него с уважението, което заслужава. Но в същото време има толкова голяма възможност да се получи комедия от енергията на двамата големи актьора, която прехвърча от единия към другия. Невероятно удоволствие е да се види това.”
„Това е история изпълнена с оптимизъм, топлина и сърдечност”, казва Задан. „Всеки може да си направи такъв списък. Няма човешко същество, което да не иска да е обичано, няма човек, който да няма в съзнанието си идея за това, какво иска да постигне. Но много често попадаме в капана на ежедневието и никога не изпълняваме намеренията си. „Ритни камбаната с финес” разказва за двама души, които имат смелостта да преследват мечтите си, които са за добро или лошо, такава рядкост”.
“Измерваме живота си с хората, които измерват себе си чрез нас.” - Картър Чеймбърс
След решението си да снима този филм, Роб Райнър се нуждае от Морган Фрийман за ролята на Картър Чеймбърс. „Не си представях никой друг в тази роля. Участието на Фрийман е необходимо.”
За щастие Морган Фрийман е искрено заинтригуван от сценария и дава предложение на Райнър за ролята на Едуард Коул да покани Джак Никълсън. Райнър и Никълсън си партнират през 1992г в драмата „Доблестни мъже”, за който и двамата са номинирани за Оскар.
Разбирателството между Едуард Коул и Картър Чеймбърс зависи до голяма степен от взаимодействието на двамата актьори като колеги и приятели. Както Фрийман отбелязва „начинът, по който играем не може да се опише. Просто го правим. Енергията, която Джак дава на ролята си е типична за него самият. Заради това всички ние искаме да го гледаме на екрана. Наречете го вкус.”
Джак може да е много експлозивен на екрана, а Морган е нещо като пазител, който се грижи нищо да не го безпокои”, казва Райнър.
„Има реплики, които са добре написани, но не знаехме колко са смешни докато не ги изрече Джак”, казва Задан. „С Морган няма начин да сгрешиш”.
„Едуард е милиардер, които получава най-доброто”, допълва Райнър. „Той живее, за да печели пари и влага цялата си енергия в работата, за сметка на живота си, но той не го осъзнава.” „Тази битка го прави малко самотен”, казва Никълсън.
Фрийман: „Картър е разочарован от живота си. Има неща, които е искал да направи, но обстоятелствата не са му позволили, заради чувството му за дълг, което е променило посоката на живота му. Той работи, отглежда децата си, праща ги на училище и сега дори семейството му да е всичко за него, чувството, че е живял чужд живот го завладява.”
„Много хора се озовават в ситуацията на Картър”, продължава Фрийман. „Ако имат късмет, може да разберат, че в крайна сметка са получили и постигнали това, което са искали. Не мисля, че ако ни предложат да изживеем живота си отново, ще вземем различни решения. Защото повечето от тези решения са взети въз основа на моментните ни желания и нужди, а не заради това какво би могло да се случи.”
Ролята на синът на Картър и Вирджиния- Роджър се играе от истинския син на Морган Фрийман- Алфонсо Фрийман.
Различно от Вирджиния, Алфонсо е по-съгласен с пътешествието на баща си. Млад адвокат и глава на семейство, той усеща липсата на баща си и безпокойството на майка си, но също така разбира и копнежа на Картър за това пътуване.
„Пътувал съм на много места по света и има още много които искам да посетя. Сигурен съм, че няма да стигна до всички дестинации, но не мисля че това е толкова важно, колкото са хората, с които прекарвам времето си” казва Райнър, връщайки се към основната тема на историята. „Да обиколиш света, да видиш Еверест или да скачаш с парашут е невероятно, но не е нещо, което задължително трябва да направим за да сме изпълнили живота си със смисъл, това е и посланието, което филмът носи. Най-важните неща в живота са отношенията със семейството и приятелите. Така мисля. Ако не можеш да постигнеш това, тогава, водиш безсмислен живот.”
