„Живеем във време на огромен страх. Създаването на филм за неземно внушително създание, което атакува Ню Йорк, позволява на хората да преживеят този страх по начин, който е невероятно забавен и невероятно безопасен. Искам да изпитам това преживяване – да гледам филм за нещо толкова огромно и свръхреално, и „Чудовищно” определено е такъв филм.” – Дж. Дж. Ейбрамс, продуцент
Семената на „Чудовищно” са посадени през юни 2006 г. докато продуцентът, сценарист и режисьор Дж. Дж. Ейбрамс и неговият син са на рекламно турне в Япония за премиерата на Paramount „Невъзможна мисия: III”.
Създателят на хитовите телевизионни сериали „Felicity”, „Наричана още” и „Изгубени”, чийто режисьорски дебют в киното е „Невъзможна мисия: III”, влиза в местен магазин за играчки със своя син Хенри е впечатлен от преситеността на играчки от сериите за Годзила. „Бях поразен от безспорния факт, че тук има чудовище, което е трайно от културна гледна точка, нещо, което няма в Америка”, спомня си той.
Скоро след тази случка, Ейбрамс се съсредоточава върху идеята да направи филм, в който да въвлече ново чудовище, макар да осъзнава че ще се наложи да приложи различен подход от оригиналния филм „Годзила” и множеството му продължения и римейки. „Започнах да си мисля, какво ако виждаш чудовище с размерите на небостъргач, но от гледната точка на някой, да речем с размера на зрънце пясък? Да го гледаш не от високо, или от мястото на режисьора, а от отсрещната страна.”
Ейбрамс се свързва с постоянния си сътрудник Дрю Годард, сценарист от сериалите „Наричана още” и „Изгубени”. „Дж. Дж. ми се обади и каза: „Дрю, трябва да говоря с теб – става дума за нещо огромно, - разказва писателя. - В онзи момент всичко, което той имаше бе основните рамки на филм за огромно чудовище, но заснет с ръчна камера. На мига казах „Съгласен съм”.
„Дрю бе първият човек, за когото се сетих, защото той знае как да съчетава зрелище, жанр и чудовища с комедия и човечност”, казва Ейбрамс.
Ейбрамс и Годард се срещат седмица по-късно и изковават първо действие на филма в разработка от пет страници, които до Коледа Годард разширява до общ план от 58 страници. Идеята, формулирана от Ейбрамс като „филм на Камерън Кроу в комбинация с „Годзила” и „Проклятието Блеър”, е представена на Брад Уестън и Брад Грей от Paramount, които веднага дават зелена светлина на идеята. „Всички в студиото казаха: „Участваме. Наистина ли можете да направите такова нещо?” и ние отвърнахме „Да”, припомня си Бърк. А Годард добавя: „Това бе коренно противоположно на всичко, което сте чували за Холивуд. Всички бяха заинтригувани и веднага се присъединиха към проекта, истинска сбъдната мечта”.
„Смятам, че е рядкост един филм да изпълни очакванията ти, - отбелязва изпълнителният продуцент Шерил Кларк. - Продължавам да съм толкова развълнувана сега, когато всичко завърши, колкото бях в самото начало”.
Докато Годард се съсредоточава върху сценария, продуцентите започват да обмислят избора си на режисьор, евентуално Мат Рийвс. Ейбрамс и Рийвс са приятели от детинство.
Макар Рийвс в началото да им се струва необичаен кандидат, понеже няма опит с работа в проекти със специални ефекти, Ейбрамс знае, че той е правилния избор. „Този филм е пълната противоположност на всичко, което съм виждал Мат да прави досега, - казва Ейбрамс. - Но причината да го избера е, защото знам че той винаги е предимно ангажиран с образа и че ще се отнесе изключително внимателно към сърцето на всеки един от героите, както не биха направили много режисьори на реклами и видеоклипове. Толкова много филми на ужасите, които гледаме в последно време са от сорта на порнографски изтезания и ултра насилие, и няма нищо, което да те докосне. Знаех, че Мат ще успее да накара зрителите да съчувстват на героите.”
И наистина, филмът е фокусиран не толкова върху гигантското чудовище, което опустошава центъра на Ню Йорк, а върху групата герои, подложени на екстремна криза. „Чудовищно” е разказан от гледна точна на група приятели, събрали се да изпратят Роб (Майкъл Стал-Дейвид), който заминава в Япония. Хъд (Т.Дж. Милър) се е наел със задачата да документира вечерта с ръчна камера - отговорност, за която той е изключително неподходящ.
„Това, което ме заинтригува в този проект - казва Рийвс, – е идеята да се разгледа нещо от такъв гигантски мащаб, но то да бъде заснето от личен план, което спомага за ескалирането на емоцията. Така предизвикателството е в това, да изобразиш необикновена и почти абсурдната атака на огромно чудовище, чрез максимално доближаване на реалистичните чувства на героите.”
Решението се крие в оригиналната концепция на Ейбрамс да заснеме продукцията от гледна точка на ръчната камера на Хъд, чрез която сценаристът Годард смесва сложните взаимоотношения между героите и техните реакции към атаката на чудовището.
Първата част от филма е 20-минутната сцена на партито, когато тези взаимоотношения са категорично установени. „Идеята бе, че ако в началото цялостно се разкрият връзките между героите, публиката няма да знае, че всъщност филмът е за нещо различно, - обяснява Рийвс. - И след като са установени в детайли отношенията между отделните образи, как са свързани помежду си и какво е важно за всеки от тях, действието внезапно се втурва в почти неестествена посока – атаката на гигантското чудовище, която изцяло преобръща сюжета.”
Годард добавя: „Щом се търкулва главата на Статуята на свободата, няма много възможности действието да спре, за да се занимава с героите. Затова бе важно всички истории да бъдат изяснени преди светът да рухне върху героите.”
Рийвс също умело преплита важната сюжетна линия за предишните отношения между Роб и Бет (Одет Юстман). Без да знае Хъд записва върху предишна касета на Роб, на която е заснета интимна сцена с Бет. „Ще видите техните изпълнени с нежност погледи. Това е малка история за любовта, - казва Рийвс. - Така че започнах да си мисля дали няма начин да направим паралелна история? Всъщност филмът започва с тези кадри – заснети от Майкъл Стал-Дейвид. Но допълнителни части се появяват изпъстряйки целия филм, особено след някои шокиращи случки, които карат Хъд да спре за кратко камерата. Тогава се пускат кратки сцени от оригиналната касета на Роб, след което отново Хъд продължава да снима страховитите сцени от атаката на чудовището.”
„Виждаме резултата от копнежа на двама души да бъдат заедно, и когато накрая се събират, тяхната история се пресича от тези ужасни събития, - обяснява режисьорът. - Чрез тези малки ретроспекции зрителят още по-силно усеща драматизма на преживяванията на героите. След като се изяснява миналото на техните отношения, публиката разбира защо Роб е толкова твърдо решен да спаси момичето.”
„Едно от нещата, която смятаме че е от голяма важност за филм с такова непрестанно движение - отбелязва Рийвс, - бе да има места, където може да се спре и да се установи връзка между героите. След толкова екстремни преживявания, да им дадем възможност да реагират на случващото се около тях, преди да преминат към следващата сцена. Вплитането на тези драматични паузи е от огромно значение, в противен случай филмът би приличал на видео игра.”
|
