„Честно казано, омръзна ми да съм енигма. Искам да ме познават.”
Пипа Лий
ОТ СТРАНИЦИТЕ ДО ЕКРАНА:
НАПИСВАНЕТО НА „ЖИВОТ НА ПАРЧЕТА”
„Живот на парчета” е история за самооткриването на една жена. За сценариста и режисьор Ребека Милър това пътуване започва почти преди десет години.
„Живот на парчета” започна като роман”, обяснява Милър, чиято творба бе издадена от “Canongate” в ОК миналата година и посрещната с одобрение от критиката, и стана бестселър в Англия. С хумористични обрати и емоционална точност той следва вътрешното пътуване на една 50-годишна жена и майка, пред която изплуват погребани спомени от миналото й, докато се опитва да поддържа привидната идилия, която е изградила за себе си в зряла възраст.
„Разказва се за жена, която ни се струва позната, когато я срещнем”, казва Милър за енигматичния си протагонист. „Разбира се, ще разберете, че животът й е много различен от това, което сте очаквали, че тя има минало. Постепенно ще започнете да я разбирате, да я опознавате и може би дори ще я обикнете, като разберете миналото й.”
Романът на Милър се заражда през 2000 г. след среща с приятелка, която не е виждала от 20 години – несдържана млада жена, която е станала отговорна съпруга и майка. „Замислих се за това как се случва така, че нечий характер се променя до такава степен и дали наистина има вътрешна промяна”, казва Милър. „Това беше основата.”
Милър първо адаптира отличения с наградата на „Sundance Grand Jury“ PERSONAL VELOCITY (по неин сборник разкази със същото име) и пише сценария и режисира „Балада за Джак и Роуз“, главната роля в който се изпълнява от съпруга й Дениъл Дей-Луис, преди да насочи отново вниманието си към неконвенционалната си героиня Пипа Лий през 2005 г. Докато довършва преработката на романа, тя започва работа по сценария на филма.
Тя описва процеса на изготвяне на сценария като „преоткриване” на романа си, а не като адаптация в най-чистия смисъл. „Исках да запазя толкова много неща от първоизточника”, казва Милър, която изготвя няколко варианта на сценария в продължение на повече от година. „Исках да го видя в друго измерение. Исках да го дам на актьорите и да видя какво ще направят с него.”
„За мен това представлява търсене все по-надълбоко на същия терен”, обяснява тя. „Формата не е същата. До известна степен сюжетът не е същият. Дори образите не са същите донякъде заради актьорската интерпретация. От самото начало знаех, че няма да робувам на книгата, защото вече я бях написала. Имах свободата да проучвам.”
ПОДБОР НА АКТЬОРСКИЯ СЪСТАВ
С помощта на кастинг директора Синди Толън сценарият на „Живот на парчета” скоро е разпространен сред най-добрите агенти с изключителни резултати – събира се един от най-забележителните актьорски състави за независим филм през последните години. В главните роли са Робин Райт Пен и Алън Аркин, както и изгряващата звезда Блейк Лайвли. В „Живот на парчета” се представят и бляскави актьори като Джулиън Мур, Киану Рийвс, Мария Бело, Уинона Райдър и Моника Белучи в ключови поддържащи роли.
„До голяма част това се дължи на Ребека Милър”, казва Толън за звездния екип. „Хората наистина искат да работят с нея. Всички са гледали филмите й и знаят каква възможност получават.”
Според Толън най-важното условие за събиране на този състав е способността им да работят заедно като единна група. „Искахме всички да се вписват в групата и никой да не изпъква”, обяснява тя. „Искахме „ансамбъл” в истинския смисъл на думата. С Ребека обсъдихме актьорите и като личности с уникални индивидуални качества, за разлика от това, което сте ги виждали да представят на екрана, и причините те да са подходящи за роли, които други не биха предвидили за тях.”
Милър не пренебрегва и старите успехи, което не е изненада. „Джулиън Мур, например, дойде само за два дни и беше толкова щастлива”, казва режисьорът с усмивка. „Попитах я защо, а тя ми отговори, че е чудесно да играе героиня, която не е депресирана”, смее се тя. „За Джулиън беше нещо освежаващо, нещо различно. Тя не ми вършеше услуга. Пое ролята, защото беше приключение.”
За външния наблюдател присъствието на актьори като Мур, Моника Белучи, Киану Рийвс и Уинона Райдър – все звезди, в поддържащи роли, би изглеждало ненормално. За актьорите това е една възможност.
„Харесах сценария и поисках да получа шанс да работя с Ребека”, казва Моника Белучи, която изпълнява ролята на Джиджи – екзотична романтична съперничка на младата Пипа Лий. „Макар ролята да беше малка, не беше лесна. Тя я беше написала така, че да ми даде възможност да направя нещо интересно. Тя сигурно знае какво иска, като режисьор, но същевременно обича и уважава актьорите. Поддържа добър баланс между наставленията и свободата на актьора да проучва.”
Като филмите на американския автор Уди Алън и късния Робърт Алтман филмите на Милър черпят силата си не само от актьорите в главните роли, но също и от ансамблите си. Индивидуално всяка поддържаща роля е важна за фабулата. Колективно ансамбълът изгражда общия тон на филма, придава му пленителност, създава многоизмерен свят, който рядко се среща в продукциите на големите студии.
„Мисля, че хората са привлечени от Ребека Милър и от материала”, казва Киану Рийвс, който изпълнява ролята на Крис Надо – загадъчен нов съсед, който изненадващо става довереник на Пипа Лий. „Наистина е много добре написано. Не е нещо, което се среща всеки ден”, казва той. „Това е уникална сплав от драматични и комедийни елементи и всички роли са силни. Заслуга има и Ребека, като личност и човек на изкуството.”
Филмът представлява предизвикателство за Рийвс, дава му възможност, която той цени. „Ролята е поддържаща, но също така и сложна в много различни отношения”, обяснява актьорът. „Той е полулюбовник, полуприятел, странен непознат, достъпен, но и недостъпен”, казва Рийвс. „Пътуването, което предприема Робин, разкрива толкова много възможности. За мен беше интересно предизвикателство.”
„Всички искаха да изследват непознати територии, да натрупат опит”, казва Милър. „Обичам да работя с хора, които имат желание да поемат големи рискове. А за тях тези роли са рискови в известен смисъл.”
РОБИН РАЙТ ПЕН В РОЛЯТА НА ПИПА ЛИЙ
Както в романа на Ребека Милър, така и в сценария образът на Пипа Лий представлява уникална и необичайна героиня. Една уважавана и почитана жена около 50-те започва да се съмнява, че животът, който си е създала, е толкова съвършен, като влиза в диалог с демоните от миналото си. Докато фасадата на нейния материален и семеен живот бавно се разпада, тя започва едно продължително пътуване между миналото и настоящето и намира едно друго свое вътрешно „аз”. Накратко, образът на Пипа Лий дава уникална възможност на един талантлив актьор. Тя е жена протагонист, изпълнена с истинска емоционална комплексност.
Първоначално Милър пише „Живот на парчета”, без да има предвид конкретна звезда. Но за главната роля се спира единствено на Робин Райт Пен. Тя е една от водещите актриси от нейното поколение и е участвала в такива забележителни продукции като „Принцесата булка“ и „Форест Гъмп”, като същевременно е оставила своя характерен отпечатък в света на независимите филми. Като филмов ветеран, е работила с прочути режисьори като Ник Касаветес, Антъни Мингела и Бари Левинсън и няма търпение да работи с Ребека Милър.
„Не мисля, че съм имала възможност да играя толкова дълбок образ”, казва Райт Пен, докато обяснява с какво я е привлякъл филмът първоначално. „Пипа е толкова многопластова и възможността да я изиграя в известен смисъл беше възможност да представя разкриването на една самоличност. И трябваше да го направя на екрана за по-малко от два часа. Това ме привлече.”
Агентите на Райт Пен предлагат първоначално интересна идея за кастинга на актрисата и режисьора. Шон Толън: „Те са невъзпетите герои тук.”
Милър отначало търси по-възрастна актриса за ролята, но все пак е заинтригувана и приема идеята. „Робин беше съвършена за ролята”, казва Милър, която не очаква Райт Пен да прояви интерес да играе образа на жена на по-възрастна от самата нея. Вместо това открива отзивчив сътрудник, готов да захвърли суетата.
„Това правим ние, актьорите”, смее се Райт Пен. „Винаги търсим нещо нестандартно. Поне аз това правя. Забавно е да проучваш, да проникнеш дълбоко, било то чрез възрастта на героя или чрез душевната му нагласа. За мен идеята да изиграя жена, по-възрастна от мен, не беше толкова неприемлива.”
Тя също така прониква дълбоко в същността на енигматичната Пипа Лий. „Тя е жена, която е направила своя избор в живота”, обяснява Райт Пен. „Но истинската самоличност на Пипа се крие зад маска. Тя не може да се осъществи в живота, който е избрала, но това става неизбежно с разкриването на миналия й живот.”
Милър и Райт Пен си сътрудничат при разработването на образа чрез интензивен обмен между режисьор и изпълнител в продължение на година, когато продуцентите осигуряват окончателното финансиране.
„В известен смисъл закъснението на финансирането беше най-хубавото нещо, което можеше да се случи”, казва Милър. „Работих по костюмите, декорите и сценария. Имах възможността да говоря с Робин цяла година за това, което беше от голяма полза за филма. Беше прекрасно сътрудничество. Робин беше пълна с идеи, но същевременно и много открита. Тя наистина е характерна актриса под формата на класическа красавица, превъплъщаваща се актриса, тя е от хората, които променят дори личния си ритъм, за да бъде пълно възприемането на образа.”
„Никога не съм прекарвала толкова време със сценариста и режисьора”, казва Райт Пен за преживяното. „Да разполагам с цяла година за обсъждане и изясняване на въпроси като кой, какво, кога, къде... Обикновено имаме няколко часа, дни, може би седмица. През тази година покрихме целия диапазон. Когато започнаха снимките, бяхме готови да играем.”
БЛЕЙК ЛАЙВЛИ В РОЛЯТА НА МЛАДАТА ПИПА ЛИЙ
С един филм, обхващащ целия живот на един образ, Ребека Милър още от самото начало предвижда втора актриса да представи образа на тийнейджърката Пипа Лий. Остава неясно само кой е най-подходящ за ролята. Заедно с кастинг директора Синди Толън тя прослушва почти сто актриси за ролята, преди да насочи погледа си към изгряващата звезда Блейк Лайвли.
Най-малкото от петте деца, родени в семейство на родители, работещи в развлекателния бизнес, 21-одишната калифорнийка привлича вниманието с дебютната си роля във филма от 2005 г. “Женско братство”. След две години Лайвли участва в ролята на Серена ван дер Вудсен в хитовата телевизионна драма „Клюкарката“.
Милър признава, че не знае за феномена „Клюкарката“, а е избрала Лайвли въз основа на изпълнението й в независимия филм „Елвис и Анабел”. „Мислех, че е съвършено неизвестна”, смее се Милър. „Ролята е много, много трудна, а тя беше готова да я изпълни”, казва режисьорът. „Беше чаровна, емоционална и секси – точно каквато трябваше да бъде.”
Лайвли приема с възторг възможността и предизвикателството да се включи в ансамбъла на филма редом с натоварената си телевизионна програма.
АЛЪН АРКИН В РОЛЯТАНА ХЪРБ ЛИЙ
Ролята на съпруга на Пипа Лий – Хърб Лий, успял нюйоркски издател, който приема с нежелание живота на пенсионер, изисква актьор, който може да предаде ироничната нагласа на образа, родителската топлота и нотката огорчение. За Ребека Милър този мъж е Алън Аркин.
Аркин остава легендарен изпълнител и един от най-търсените актьори, които работят днес. Той получава първата си номинация за „Оскар” за екранния си дебют през 1966 г. в „Руснаците идват“ и е отличен с „Оскар” през 2007 г. за участието си в хитовия „Мис Слънчице”. Остава само въпросът дали той ще прояви интерес (и ще бъде свободен) да работи с Ребека Милър.
„Говорих с Алън по телефона и той ми изброи всички причини, поради които не иска да го прави”, смее се Милър, която смята, че Аркин не може да бъде склонен по друг начин. „Беше ясно, че познава Хърб много добре и не иска да има нищо общо с него.”
На следващия ден Милър и Аркин се свързват отново. За облекчение на режисьора той категорично приема ролята.
„На практика мениджърът, агентът и адвокатът ми се свързаха с мен по телефона в конферентна връзка и всички настояваха да го направя”, смее се Аркин. „Обикновено не слушам нито тях, нито когото и да било. Но обърнах внимание, защото им вярвам и ги ценя. Разбрах, че трябва да го направя.”
Докато работи с Милър, Аркин променя централната роля и създава напълно завършен образ, който виждаме на екрана. „На практика създадохме същия мъж”, казва той. „Само че добавихме малко хумор и хапливост. Исках да има моменти, в който да изглежда чаровен, интересен, дори забавен, което със сигурност прави предателството му още по-лошо. Хърб получи малко по-голяма мащабност.”
„Имаше няколко идеи и искаше да ги обсъди с мен. Всичките бяха чудесни”, казва Милър.
Аркин се изказва много ласкаво за съвместната си работа с Милър с думите: „Тя е готова на сътрудничество, любезна и много концентрирана.” Той хвали също така подценяваната досега силна игра на партньорката си Робин Райт Пен. „Те няма да намерят по-добра от нея”, казва той.
„Никой не може да бъде като Алън. Той е оригинал”, казва Райт Пен за екранния си съпруг. „Той олицетворява напълно Хърб – героят, за който за пръв път прочетох в книгата. Придаде такава реалност на думите на Ребека, че изобщо не личеше, че някой играе роля. Това го прави толкова велик.”
PAST MEETS ПРЕДСТАВЯ:
СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТОВЕТЕ НА ПИПА ЛИЙ
„Живот на парчета” представлява завръщането на Ребека Милър, който снима в градовете Ню Милфорд и Данбъри, Кънектикът, близо до мястото, където е минало детството й. „Имаше нещо удивително в това да преоткрия пейзажа, който познавах така добре и който почти приемах за даденост”, казва тя. „Същевременно познаването му ми беше от огромна полза. Там написах книгата а после заснех и филма, защото го познавам толкова добре.”
Репетициите са много малко, защото Милър е разработила с екипа си по-голямата част от логистиката преди снимките. „Репетирахме няколко дни преди снимките с Алън и Робин, но наистина много малко”, казва Милър. „Не съм голям фен на репетициите”, добавя тя. „Мисля, че ако прекалиш можеш да изгубиш това, което търсиш – органичният момент на първия път, когато се случва нещо пред камерата.”
Все още предстои много работа за екипа на продукцията. Снимките на „Живот на парчета” започват на 14-и април 2008 г. Работи се с ограничен бюджет. 7-седмичните снимки ще се правят на 30 и няколко места, включително на нарочно построени декори върху набързо импровизирани сцени на мястото на стара фабрика. „Имахме огромен декор, но не и истинска сцена”, смее се продуцентът Лимур Сайвън.„На практика бяхме един върху друг. Сред гримьорните, стендерите, осветлението и снимачното оборудване бяхме по-скоро като в бежански лагер.”
Предвид тези параметри пред Милър и екипа й същевременно възниква уникално артистично предизвикателство – да слеят миналото и настоящето във филма, за да създадат едно единно цяло. За да вдъхне живот на световете на Пипа Лий (и техните точки на пресичане) екипът на продукцията трябва да създаде оригинална интегрирана естетика за самия филм, като централният образ е представен от две различни актриси.
Беше истинско предизвикателство да се запази целостта на филма, което разбира се е моя работа”, обяснява Милър. „Но в този филм в частност беше трудно, защото имаше толкова различни светове. Филмът включва три различни периода от време, които представят различни преживявания и трябва да се създаде усещането за свързаност между тях.”
Робин Райт Пен и Блейк Лайвли никога не са се появявали заедно на екран, но двете изпълнителки си сътрудничат, за да изградят един единен образ. „Двете са изумително скромни, умни актриси и те се опознаха взаимно”, обяснява Милър. „Робин опозна Блейк най-вече от екранните й проби. Изучи нейните маниери и изражения. После Блейк се запозна с работата на Робин. В известен смисъл те двете взаимно се вдъхновяваха.”
Сценографът Майкъл Шоу и операторът Деклън Куин си сътрудничеха зад камерата, за да интегрират визуално миналото и настоящето на екрана.
„Атакуваш от всички страни”, казва Шоу, който е бил сценограф на продукции като “Момчетата не плачат”и “Дом на края на света”. „В този случай предизвикателството беше дори още по-голямо, защото във всеки момент актьорите бяха различни. Трябваше много да внимаваме шевовете да не личат.”
Във филма преходите между минало и настоящо се правят с камерата, вместо да се разчита на постпродукционни ефекти. На практика това означава внимателна предварителна визуализация и планиране с помощта на макети, за да се отработят движенията на камерата между декорите, които ще се строят всеки път наново. За да премине от минало към настояще, камерата трябва да се оттегли от един декор, който представлява ден от настоящето и да мине на построения в съседство, който представлява миналото.
„Направихме три-четири такива прехода”, казва Деклън Куин. „Някои от тях със странично движение на камерата. На други места кадрите от две или три камери са монтирани заедно. За да не изглежда твърде изкуствено и претенциозно, което беше целта ни, се опитахме да създадем представата, че публиката почти не знае какво става, докато изведнъж не се озове в друга времева зона, в друга сцена, в друга част от живота й.”
Куин и Шоу не ограничават тези сложни преходи само до импровизираната си сцена. Много често операторът и сценографът носят със себе си на снимките елементи от декора, за да постигнат подобни резултати. „Имаме един преход в ресторант от съвремието, например, където те вечерят”, обяснява Шоу. „Пипа вдига поглед, камерата го проследява през завесата, където сме донесли в ресторанта половината декор за следващата сцена.”
„Трябва да кажа, че това е едно от нещата във филма, които ми донесоха най-голяма радост”, продължава Шоу. „Ребека наистина искаше да разчупи рамката и да изпробва нови неща. Всички тези ефекти можеше да се направят при постпродукцията. Но тя настояваше да постъпим така, за да усетим разликата, което не се случва много често. Разбира се, това е много по-трудно. По-трудно е за актьорите. Беше по-трудно и за Деклън. Нямахме много пари, нито много време. В този смисъл наистина е чудо, че всичко се получи така добре.”
За Куин подходът може да е бил атипичен. Но той е и възможно най-подходящият. „Всеки филм намира свой език”, обяснява той. „В този филм ние се вглеждаме в живота на тази жена и има чести преходи напред и назад във времето. Обичайният подход е да се направи с визуални ефекти на отдалечаване или скок назад. Но ние искахме сцената да влиза изневиделица – изведнъж си пак там. Незабележимият преход много ни допадна. Стори ни се подходящият начин.”
Милър бърза да похвали Шоу и Куин за приноса им в придаването на филма не само на усещане за единство, но и на дистанциран поглед.
„Майкъл Шоу беше истински факир. Нямаше граници за въображението му”, казва режисьорът. „А Деклън беше вълшебник с осветлението. Той рисуваше с бои и гелове много деликатно, сякаш самият филм беше леко обагрен.”
Милър, която е учила изящни изкуства, работи в тясно сътрудничество с Куин по оформянето на цветовата палитра на филма. Преди продукцията тя преглежда няколко филма, включително „Висше общество“ и английския филм BLACK NARCISSUS. Между някои цветни детайли в „Висше общество“ и по-силния цвят на BLACK NARCISSUS. открихме нашата палитра за осветлението, гардероба и декорите”, обяснява Куин. Това повлиява до известна степен и на техния стил на заснемане. Камерата винаги се движи много прецизно в предварително очертани рамки. Куин казва: „В този филм беше логично да отстъпя малко и да оставя историята да се разгърне.”
„Заснет е доста по-различно от другите ми филми”, съгласява се Милър, в чиито предишни филми се предпочиташе техниката на камера, държана от оператор. „Наистина сметнах, че този филм е толкова комплексен по отношение на структурата си, че ако го заснема с камера, държана от оператора, ще бъде прекалено трудно. Трябваше да му придам класически усет.”
„За мен филмът е забележителен”, казва Робин Райт Пен. „Ребека Милър работи доста уверено, вярва на сътрудниците си, и което е най-важното – на публиката си, като казва: „Спокойно, ще откриете отговора. Той ще излезе пред вас след малко.” Като публика, сме свикнали да получаваме веднага отговори на всичките си въпроси или нещата да се развиват за определен период. Ребека има голяма вяра в нас, публиката. Резултатът за мен е един велик филм на един велик режисьор.”
