Идеята на Чък Паланюк за първоначалния роман идва, след като е пребит, докато е на лагер и се оплаква на съседни лагеруващи за високия звук от радиото им. Когато се завръща на работа, той е изумен от факта, че никой дори не споменава или не обръща внимание на контузиите му, а вместо това му подхвърлят общи въпроси като „Как ти мина уийкенда?”.
Паланюк заключва, че причината хората да не го питат какво е станало е тази, че самия въпрос би изисквал по-лично отношение в някаква степен, а на колегите му просто не им пука за това, те не искат да се свързват с него по подобен начин. „Очарованието” му от блокажа на обществото се превърнало в основа за романа. След като Дейвид Финчър екранизира „Боен клуб”, самият автор си признава, че филма е подобрение на романа му.
В сцената, в която разказвачът удря Тайлър Дърдън в ухото, Едуард Нортън наистина удря Брад Пит. Оригинално е трябвало просто да се престори, но преди сцената, Дейвид Финчър издърпал настрана Нортън и му подшушнал наистина да удари Брад в ухото. След като Нортън изпънява заръчаното, в самата сцена можете да видите как той се смее на Брат пит за изненадващия удар и болката от него.
|