|
Адаптация на действието: Правилата на играта в началото
“Не можете да ме свържете с нищо.”
Американският конгресмен Стивън Колинс
От осигуряването на правата върху филма до избора на актьори, пътят за поставяне на камерите на Правилата на играта по улиците на Вашингтон следва много завои и обрати, като в истински политически трилър. Всичко започва с блестящия изходен материал на писателя Пол Абът, по който е създаден пожъналият огромен успех мини сериал на BBC от 2003 г. State of Play. На постоянството на продуцента Андрю Хоуптман и на продуцентите от Working Title Тим Бивън и Ерик Фелнър, се дължи възможността адаптацията да види голям екран.
Пилотният епизод на сериала на BBC State of Play излиза през май 2003 г. Публиката и критиката еднакво са завладени от интересните истории на Стивън Колинс, Кал Макафри и техните сътрудници в политиката и журналистиката. Скоро след излъчването на сериала, Хоуптман започва преговори с агенти в Лондон за правата върху бъдещ филм по творбата на Абът.
Неговата упоритост му осигурява среща с Абът в дома му в Манчестър. Там Хоуптман убеждава писателя, че именно той е правилният човек за създаване на филм по неговата творба, който да остане верен на изходния материал. Хоуптман сключва сделка да екранизира State of Play през ноември 2004 г. Тогава започва дългият процес на работа с писатели, които да претворят сложния мини сериал от шест епизода на Абът в игрален филм, чието действие е прехвърлено към коридорите на американската власт във Вашингтон.
Хоуптман разсъждава върху интереса си към дълго подготвяния проект: „Оригиналните серии бяха изключителен първоизточник, приковаваща вниманието поредица, която те сграбчва и не те пуска до края. Често си мислех, че с преместването на снимките във Вашингтон неговото въздействие би било още по-силно.”
„Оценяваме възможността да навлезем в света на пресата, да почувстваме драматичните моменти от ръководенето на вестник, процеса на търсене на история и преследване на истина. – продължава той. – Това, което направи мини сериала толкова успешен е фактът, че на повърхността си изглежда като танц между политици и журналисти – разглежда съвременните новинарски медии, корпоративния шпионаж и конспирация. Но с течение на времето осъзнаваш, че разказва за отделни личности и техните дълбоко лични избори. Разглежда важните теми за конфликта и компромиса, предаността и любовта, властта и кариеризма. Това го прави неимоверно завладяващ.”
Абът иска да е сигурен, че неговият старателно изграден сериал няма да попадне в неподходящи ръце. „В първоначалния ми разговор с Пол той бе обезпокоен за това, как ще превърнем една телевизионна драма от шест епизода в игрален филм – продължава Хоуптман. – И двамата бяхме загрижени да направим филм, който да бъде на нивото на сериала.”
Хоуптман прекарва следващите няколко години отдаден на развитието на проекта, който предлага на Universal Pictures. По това време към компанията се присъединява Working Title Films, чийто продуценти Тим Бивън и Ерик Фелнър са й изградили име на най-успялата филмова корпорация в Англия. Фелнър от Working Title си спомня желанието да се заемат с проекта: „Като всеки зрител на сериала, ние също бяхме застинали пред екрана, докато го гледахме преди няколко години. Пол е създал завладяваща вселена, която представя най-мрачните страни на човек и най-крайните черти на алчността, корупцията и непреклонната амбиция. Тим и аз знаехме, че ще бъде огромно предизвикателство да дестилираме толкова много материал и да представим история, която да бъде също толкова интелигентна и завладяваща. С подкрепата на Андрю и Кевин, и с необходимия екип писатели, почувствахме, че можем да го направим.”
Търсенето на подходящ режисьор за проекта също е много старателен процес. Продуцентите правят нестандартен избор, когато се спират на носителя на Оскар® (и две награди БАФТА) Кевин Макдоналд –шотландски документалист, който е слабо познат в света на игралното кино, преди експлозивният му дебютен филм Последният крал на Шотландия да помете публиката.
Преди филмът му да донесе Оскар® за най-добър актьор на Форест Уитакър и да получи безброй похвали от критиката, Макдоналд бе отличен от Академията за въздействащия си анализ на трагичните убийства на олимпийските атлети в Мюнхен One Day in September. Негов характерен подход е показването на непознатата страна на героите – независимо дали са рок или филмови звезди като Мик Джагър и Хауърд Хоукс, или масови убийци като Иди Амин и Клаус Барби.
Хоуптман си спомня за взетото решение: „Започнахме мащабно търсене на подходящия индивидуалист, и имахме голям късмет да попаднем на Кевин – човек с ярко изразена почтеност. Той бе гледал сериала и също бе развълнуван от темите, които се изследват.”
„Когато гледах State of Play по телевизията, бях силно впечатлен – спомня си Макдоналд. – Британците много го харесаха, а продукцията спечели всякакви награди. Пет години по-късно ми изпратиха сценарий, който ме заинтригува, но първоначално подходих с подозрение, защото твърде много харесвам сериала. И си помислих: „Той е дълъг шест часа. Как ще може да се побере целият само в два?”
Макдоналд не иска новия филм да е опростяване на мини сериала. „Част от принципа, по който подходихме, бе да го променим доста – разказва той. – Макар основната история да е същата, има много разлики. Осъзнавах, че не мога да направя друга версия на нещо, което е толкова добро. Налагаше се да преизмисляме сюжетни линии – това и направихме.”
Създателят на игралния филм е особено заинтересуван от начина, по който сценарият на Правилата на играта разглежда все по-упадъчното състояние на печатната журналистика и до известна степен „смъртта на ежедневниците” на пазара. Той вижда Макафри като един от малкото оцелели репортери от изчезваща порода: традиционен журналист, който анализира всяко събитие, докато не остане доволен от резултата… и новинар, който подготвя историята си в последния момент. Докато младата му колежка Дела Фрай е от новата школа репортери, които се чувстват по-удобно с поемането на няколко различни задачи и моментален достъп до информацията, благодарение на новите технологии.
Преди да започнат снимките на филма, Правилата на играта среща още една спънка, която повлиява на продуцентите в цяла Америка - стачката на сценаристите от края на 2007 г. и началото на 2008 г. Първоначалните избрани двама главни изпълнители решават да не участват. Но продуцентите вярват, че разполагат с наистина брилянтен сценарий и не се отказват. Те предлагат ролите на двама носители на Оскар®, които са готови да вдъхнат нов живот на филма.
|
